Решение № 111 от 27.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 111

27.01.2020 г., гр.

Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа въззивно гражданско дело № 2853 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г. е уважен иска на М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., ЕГН **********, за увеличаване размера на определената месечна издръжка с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр. с., която ответникът Д.П.С., ЕГН ********** й заплаща – а именно от 150 лв. в размер на 190 лв., начиная от завеждане на исковата молба пред съда-25.02.2019 г., до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен в частта му от уважения размер, до претендирания такъв от 300лв месечно, както и Д.П.С. е осъден да заплати държавни такси в размер на 57,60 лв. и да заплати на М.Д.С., действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., сумата от 90 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат М.Г., против Решение № 3278 от 02.08.2019 г. по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявения против Д.П.С., ЕГН: ********** иск за увеличаване на размера на определената месечна издръжка с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с. за разликата над уважения размер от 190 лв. до претендирания такъв от 300 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с довода, че увеличеният от съда размер на издръжката от 150 лв. на 190 лв. е недостатъчен да задоволи нуждите на детето. Позовава се на Постановление на МС № 170 от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г. от 348 лв. с довода, че първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че детето следва да живее под тази линия на бедност. Посочва се, че детето има разходи свързани с изграждането и развитието му като личност, разходите му за издръжка тепърва ще се увеличават, понастоящем детето е в шести клас и разходите, свързани с обучението му постепенно нарастват. Поддържа се, че ответникът е в работоспособна възраст, полага труд и упражнява професия, която му гарантира стабилен доход в размер над средната работна заплата за страната. Оспорват се мотивите на първостепенния съд, че родителите имат приблизително еднакви финансови възможности с довода, че бащата реализира с 1/3 по-висок размер на доходи от майката за последните шест месеца. Посочва се, че бащата имал задължение и към още едно дете, но за него са се грижили и двамата му родители, докато за детето М.Д.С. единствено майката. Същевременно ответникът живеел в бившето семейно жилище, както и се ползвал от направените по време на брака подобрения, докато майката тепърва устройвала условията за живот за себе си и за детето, живеела с детето в жилище под наем, за което заплаща наем. Оспорват се мотивите на първостепенния съд, че от представения договор с мобилен оператор не може да се направи извод, че детето ползва мобилен план срещу заплащането на 10 лв.месечна такса, както и направата на разходи за детето за - за интернет и т.н. Намира се, че бащата се е дезинтересирал от детето за сметка на другото си 4-годишно дете. Поддържа се, че по време на брака между майката и бащата е теглен кредит за задоволяване единствено на нуждите на бащата, както и че майката е оспорила обстоятелството, че е задължена по кредита. Позовава се и на увеличения размер на минималната работна заплата за страната. Излага се становище, че увеличението на издръжката с общо 40 лв. от първоначално определената преди пет години не е в подобаващ размер. Позовава се и на факта, че детето ползва абонаментен план „Уча се“ на стойност 99 лв. за шест месеца, а също и офис пакет. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния претендиран размер на издръжката от 300 лв. Претендират се разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който оспорва същата като неоснователна и излага подробни доводи срещу възраженията в жалбата. Приема, че първостепенният съд правилно е установил доходите на страните, както и възразява, че не са доказани твърдените по делото разходи и наемната цена на ползваното под наем ведомствено жилище. Оспорват се доводите в жалбата, че се е дезинтересирал от детето за сметка на другото си дете Д. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаването на обжалваната част от решението. Не се правят доказателствени искания.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на М.Д.С., действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., подадена чрез пълномощника адвокат М.Г., против Определение № 11955 от 25.10.2019 г. постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлена молбата й за изменение на Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г. в частта за разноските. Оспорва се присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 90 лв. по съразмерност и се настоява, че е следвало да й се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение от 300 лв. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменението на решението в частта за разноските с присъждането на разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.П.С., с който се оспорва частната жалба като неоснователна с довода, че разноските правилно са присъдени съразмерно на уважената част от иска. Моли се да не се отменя определението. Не се правят доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивната жалба против Решение № 3278 от

02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269

ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.150, ал.1 от СК от М.Д.С., действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., за увеличаване размера на месечната издръжка, която е осъден да заплаща баща й Д.П.С. с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с., от 150 лв. на 300 лв.

В исковата молба се посочва, че са се изменили обстоятелствата, при които е определена издръжката, тъй като от постановяване на решение № 4571/28.11.2014 г., по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с. е изминал период от повече от четири години, през които са настъпили съществени изменения както в нуждите на детето с оглед на неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. Посочва се, че детето е в пети клас в ОУ „****“, при което са се увеличили както неговите базови потребности за облекло, медикаменти, консумативи, свързани със съществуването и отглеждането му, така и социални и интелектуални потребности, детето проявявало талант в областта на приложните изкуства и посещавало курс по рисуване, както и ежегодно се налагало да се закупуват училищна униформа и помагала. Същевременно детето живеело с майката под наем. Позовава се и на увеличаването на размера на минималната работна заплата за страната.

Ответникът е признал в отговора си по чл.131 ГПК, че е баща на детето, но е възразил срещу претендирания размер на издръжката с довода, че има задължение за издръжка и гледане на още едно дете, трудовото му възнаграждение е 1252 лв., заплаща 150 лв. издръжка на М.С., а 462 лв. е вноската по кредита, който е изтеглил по време на брака с бившата си съпруга, за нуждите на семейството включително и за погасяване чрез рефинансиране на стар кредит, изтеглен през 2007 г. след раждането на М.С.. Позовава се и на обстоятелството, че през 2008 г. е боледувал от ****, поради което се налага да спазва специален режим на хранене и два пъти в годината да се подлага на климатотерапия в български климатокурорти, което допълнително го натоварвало финансово. Възразява, че издръжката на М.С. не е 450 лева на месец, оспорват наличието на финансови затруднения на майката и че детето посещава уроци по рисуване. Посочва, че е съгласен да заплаща на детето си издръжка в размер на 180 лева.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето М.Д.С. е родено на *** г. и има за свои родители Д.С. и Е.П., както и че с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с., е прекратен бракът между родителите, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, за бащата е определен режим на лични контакти и дължима от него месечна издръжка на детето от 150 лв. Съгласно удостоверение от СУ „****“ М.С. е редовен ученик през учебната 2018/19г. в 5е клас. Видно от служебна бележка от 05.04.2009г. изд. от Школа по изобразително изкуство „****“ детето посещава курсове по рисуване за период от октомври 2017 г. до настоящия момент като заплаща такса от 20 лева. Съгласно приетите във въззивната инстанция писмени доказателства, детето посещава часове по английски език, за които заплаща месечна такса от 100 лева /служебна бележка от 12.01.2020 г. изд. от Училище за английски език „****“/, както и има абонамент за програма“****“ като за нея е заплатила абонамент от 138 лв./разписка от 02.09.2019 г./. С рецепти и касови бонове, приети в първата и във въззивната инстанция, за детето са закупувани пробиотици, антипиретици и антибиотик.

По отношение на бащата се установява от приложеното справка от ТД на НАП ****, че реализира месечен доход от трудово възнаграждение около 1600 лева, не реализира доходи извън трудовото си правоотношение, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Установява се, че бащата има още едно дете Д.Д.С. родена на *** г., за което представя удостоверение за раждане. Ответникът е кредитополучател по два договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2007г и от 06.08.2012г. Съгласно епикриза от 25. 11.2008г., ответникът е боледувал от ****.

По отношение на майката се установява, че реализира месечен доход от трудово възнаграждение около **** лева, не реализира доходи извън трудовото си правоотношение, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. По силата на заповед от 09.05.2018 г. майката е наемател на жилище от фонда на ****.Представен е договор с мобилен оператор от

21.01.2019 г., сключен с майката Е.П., както и договор за достъп до интернет и цифрова телевизия. Представена е банкова референция от банка ДСК на името на майката, че не е клиент на банката, както и извлечение от банковата сметка на майката в „Експресбанк“, извлечение от протокол от съдебно заседание без посочване на номера на делото. Приложена е фактура за закупен софтуер на стойност 250 лв.