Решение № 3816 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3816 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20263110101157 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Д. М. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: **, с която против „К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, са предявени следните искове:

- за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за потребителски кредит №* г., на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК;

- за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 104,81 евро, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № * г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Н а *.2022 г., между страните по делото е сключен д оговор за потребителски кредит № *, по силата на който, ответникът е предоставил на ищеца, кредит в размер на 500 лева. Съгласно уговореното в договора, в тежест на потребителя е начислена такса за експресно разглеждане на 1 искането за предоставяне на кредит. На основание чл.26, ал.2 от договора, същият дължи неустойка на ответника, в случай, че не му предостави исканото обезпечение.

Според ищеца, сключеният договор е недействителен, тъй като е допуснато нарушение на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Сочи, че с начисляване на такса за експресно разглеждане, К.рът цели скрито оскъпяване на кредита. Заявява, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като таксата не е включена в ГПР, а в случай, че същата бъде съобразена като разход по кредита, ще се стигне до надвишаване на максималния размер, определен с чл.19, ал.4 ЗПК. В ГПР не е включена и неустойката, предвидена с чл.26 от договора. При нейното включване отново ще се стигне до надвишаване на максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Намира, че начислената неустойка категорично представлява разход по кредита, а доколкото този разход не е включен в ГПР, за потребителя е неясно какъв е размерът на оскъпяването по кредита. Тъй като ГПР е част от задължителното съдържание на договора, неговото неточно посочване се приравнява на липсата му, а това води до недействителност на договора. Отправя се искане за присъждане на всички платени суми над размера на главното задължение, като платени по недействителен договор, респективно – без правно основание.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Намира всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани. Не оспорва твърдението, че между страните е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № * / *.2022 г. при условията, на който страните са уговорили отпускането на заем в размер, при следните параметри на договора: 1. Общ размер на кредита: 500.00 лева (255,64 евро); 2. Лихвен процент по кредита: 32,08%; 3.

Годишен процент на разходите: 37,24%; 4. Такса експресно разглеждане: 52,89 лева (27,04 евро); 5. Неустойка: 79,34 лева (40,56 евро); 6. Брой погасителни вноски: 3; 7. Размер на погасителната вноска: 219,73 лв. (112,34 евро); 8. Обща стойност на плащанията: 659,20 лв. (337,04 евро); 9. Срок на кредита: 3 месеца.

2

Не се спори между страните, че процесният Договор за потребителски кредит е породил валидно облигационно отношение по отношение на предоставената заемна сума, представляваща главница в размер на 500 лева, както и че тази сума е била действително получена от заемополучателя.

Твърди, че след направена вътрешна справка в системата на ответника, във връзка с процесния договор е било установено, че първата вноска по погасителния план на кредита е постъпила с просрочие от 30 дни, като вместо на дата 03.09.2022 г., плащането е било извършено на 13.10.2022 г. Ищецът е внесъл сумата в размер на 485 лева (247,97 евро), отнасяща се, както следва по пера: главница 162,28 лева, договорна лихва – 22,40 лева, такса експресно разглеждане и неустойка – 88,16 лв., такса просрочие от 30 дни - 45 лева.

Сочи, че последната вноска по погасителния план е от дата 01.11.2022 г., като е внесена сумата от 220 лева (112,48 евро), с която са били погасени следните задължения: главница – 171,10 лв., договорна лихва – 4,27 лв., такса експресно разглеждане и неустойка – 42,36 лв., като заявява, че с това плащане, задължението на ищеца към ответника е било погасено изцяло.

Твърди, че след постъпването на последната вноска в размер на 220 лева (112,48 евро) и при извършване на окончателната обработка на кредита с оглед неговото закриване, ответното дружество било установило наличие на надплатена сума, в размер на 130,51 лева (66,73 евро), като същата е била възстановена доброволно на заемополучателя Д. М. А.. Сочи, че възстановената сума включвала пълния размер на погасената от заемополучателя сума п о клаузата „такса експресно разглеждане“, както и част от пълния размер на сумата, разпределена за неустойка по процесния договор.

Оспорва твърденията за недействителност на процесния договор.

Намира, че при сключването му не са били допуснати пороци, които да се отразяват на действителността му. Страните са изразили съгласие за сключването му, а с предаване на заемната сума, договорът е породил действие. Договорът е бил сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, като всички изисквания за валидността му са били спазени. Договорът е в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

3

Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12, като за прегледност са използвани функциите на WORD - Bold, Italic, Underline, за поголяма четливост, каквато намира, че е целта на закона. Към договора е представен и погасителен план, в който са описани задълженията на ищеца и техния размер. Твърди, че на ищеца е била предоставена изискуемата преддоговорна информация.

Оспорва твърдението, че в договора се съдържали неравноправни клаузи, както и че е налице нарушение на чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Възразява срещу твърдението, че клаузите, с която е била начислена допълнителна такса, е недействителна. Намира, че при установена недействителност на отделни клаузи от договора, това не може да обуслови извод за недействителност на целия договор. Оспорва размера на предявения осъдителен иск. Заявява, че таксата за експресно разглеждане, е била изцяло възстановена на заемополучателя. Тъй като претенцията е била погасена чрез изпълнение, моли за отхвърляне на иска. Сочи, че потребителят бил изпълнил задълженията си със значителна забава, а за извънсъдебното събиране на задълженията, той следвало да заплати съответните такси по тарифа на ответника.

При горните доводи, отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Намира, че ответното дружество не е станало причина за образуване на настоящото дело, поради което отправя искане за прилагане на правилото, на чл.78, ал.2 ГПК.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На *.2022 г., между страните по делото и по реда на ЗПФУР, е бил сключен договор за потребителски кредит № *, при следните параметри: сума на кредита - 500 лева, срок - 3 месеца; размер на месечна погасителна вноска – 219,73 лева; ГПР – 37,24% и лихвен процент - 0,32,08%. Общият размер на дължимите суми по кредита е 659,20 лв. В тежест на потребителя е начислена такса експресно разглеждане, в размер на 52,89 лв. и неустойка – 79,34 лв.

На основание чл.11 от договора, в тежест на потребителя е поставено задължението за плащане на такса за експресно разглеждане, за която е посочено, че представлява „индивидуално договорена и приета за разумна от 4 страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на К.получателя, за експресно разглеждане от К.ра на Искането за отпускане на Kредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на К.получателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при К.ра, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00 ч. до 18.00 ч.“.

Размерът на дължимата такса е 52,89 лв., като същата представлява 10,58% от предоставената в заем сума. Същата е платима разсрочено, на равни части, на датите на плащане на погасителните вноски.

С чл.26, ал.1 от договора, в тежест на К.получателя е поставено задължението, в деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, да предостави на кредитора следното обезпечение: „две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 2000 лева (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „К.“ ЕООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия Договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на К.ра или в офис на партньор на К.ра.“ В случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, поради неизпълнение на това задължение и на основание чл.26, ал.2 от договора, същият дължи неустойка в размер на 79,34 лв., представляващ 15,87 % от предоставения кредит. Същата е платима разсрочено, на равни части, на датите на плащане на погасителните вноски.

От приобщения погасителен план се установява, че погасителните вноски по кредита са формирани по следния начин: №1, с падеж 03.09.2022 г., общ размер на вноската – 291,73 лв., от която: главница – 162,28 лв., лихва – 13,37 лв., неустойка – 27,08 лв., такса – 17,00 лв.; №2 – с падеж 03.10.2022 г., общ размер на вноската – 291,73 лв., от която: главница – 166,62 лв., лихва – 9,03 лв., неустойка – 27,08 лв., такса – 17,00 лв и №3 - с падеж 03.11.2022 г., общ размер на вноската – 291,73 лв., от която: главница – 171,10 лв., лихва – 5

4,56 лв., неустойка – 25,18 лв., такса – 18,89 лв.

Ответникът не спори, че при определяне размера на ГПР, в същия не са били включени разходите за такса експресно разглеждане и неустойка, както и че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора. Налице е твърдение, че след образуване на настоящото производство, К.рът е възстановил на потребителя, сумата от 130,51 лева (66,73 евро), като извършеното плащане се признава от ищеца.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, независимо от пълното погасяване на задълженията по договора, доколкото е въпрос на негов избор как да реализира защитата си като наведе твърдения за недействителност на договора при предявяване на осъдителен иск или с предявяване на отделен иск, с искане за прогласяване недействителността на договора, с оглед заявено искане за връщане на недължимо платени суми.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за кредит; че договорът е недействителен на всяко от сочените от него основания. В тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения между страните договор съответстват на изискванията на закона; че на потребителя е предоставена необходимата писмена информация относно съдържанието и условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по процесния договор са индивидуално уговорени с ищеца. С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.