Решение № 2998 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2998 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110148989 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. А. М. срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.

Ищецът твърди, че на 13.06.2025 г. в гр. София е настъпило ПТП с участието на собствения му управляван от него л.а. „Шевролет Камаро“ с рег.

№ ******* и л.а. „Рено Клио“ с рег. № **********, управляван от А.К.Ф., при следния механизъм: л.а. „Рено Клио“ се е движел успоредно и малко зад л.а.

„Шевролет Камаро“, при което безпричинно се е отклонил вдясно и е ударил в предна лява странична част правомерно движещия се пред него л.а.

„Шевролет Камаро“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.

Към дата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********** е била застрахована при ответника – застрахователна полица № **** със срок на валидност 03.10.2024 г. – 02.10.2025 г.

Твърди, че стойността на щетите възлиза на сумата 25 634, 93 лв., както и че е завела застрахователна претенция, по която е образувана щета № ******/16.06.2025 г., по която ответникът е платил сумата от общо 2 534, 95 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на 23 099, 98 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата 11 810, 83 евро (23 099, 98 лв.), представляваща неизплатен остатък от обезщетение за имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното 1 изплащане; сумата 478, 47 евро (935, 81 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2025 г. – 14.10.2025 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материалната легитимация на ищеца по съображения, че можело вече да не е собственик на процесния автомобил. Счита, че с изплащане на сумата 2 534, 95 лв. е погасил изцяло задължението си. Твърди, че е налице тотална щета. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че на 13.06.2025 г. в гр. София е настъпило ПТП с участието на собствения му управляван от него л.а. „Шевролет Камаро“ с рег. № ******* и л.а. „Рено Клио“ с рег. № **********, управляван от А.К.Ф., при следния механизъм: л.а. „Рено Клио“ се в движел успоредно и малко зад л.а. „Шевролет Камаро“, при което безпричинно се е отклонил вдясно и е ударил в предна лява странична част правомерно движещия се пред него л.а. „Шевролет Камаро“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.

Потвърждава се от заключението на АТЕ по делото, че щетите по л.а.

„Шевролет Камаро“ с рег. № ******* са в причинна връзка с произшествието.

Безспорно е между страните, че към 13.06.2025 г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********** е била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № **** със срок на валидност 03.10.2024 г. – 02.10.2025 г.

Безспорно е между страните, че ищецът е завел при ответника застрахователна претенция, което се потвърждава от представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 16.06.2025 г., във връзка с която е била образувана щета № ******/16.06.2025 г., по която ответникът е изплати сумата от общо 2 534, 95 лв.

Установи се от заключението на АТЕ, че към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 7 години, 5 месеца и 5 дни, считано от датата на първоначална регистрация. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 25 672, 13 лв.

Действителната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на сумата 56 415 лв., с оглед на което не е налице тотална щета на автомобила.

По делото е представено свидетелство за регистрация на автомобила, от което е видно, че негов собственик е ищецът. Не се установява промяна на 2 собствеността към датата на настъпване на ПТП.

Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.432 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм са безспорни между страните, като се потвърждават и от ангажираните писмени доказателства и заключението на АТЕ по делото. Като се е отклонил безпричинно вдясно и е ударил в предна лява странична част правомерно движещия се пред него л.а. „Шевролет Камаро“, водачът на л.а. „Рено Клио“ с рег. № ********** е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на л.а. „Шевролет Камаро“ с рег. № *******.

Установи се настъпването на щетите в причинна връзка с процесното ПТП. По делото не се твърди и установява щетите да са настъпили по механизъм, различен от горепосочения.

Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.

По делото е представено свидетелство за регистрация на автомобила, от което е видно, че негов собственик е ищецът. Не се установява промяна на собствеността към датата на настъпване на ПТП, с оглед на което възражението на ответника относно материалната легитимация на ищеца се явява неоснователно.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да 3 бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.

Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно, застрахователят по гражданска отговорност, в хипотеза на предявен иск от увредения собственик, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие – без овехтяване /решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.

Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 25 672, 13 лв.

Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил по процесната щета сумата от общо 2 534, 95 лв., след приспадане на която е налице непогасен остатък от 23 137, 18 лв.

Тази сума е в размер, който надвишава претендирания от ищцата такъв от 23 099, 98 лв., поради което и при спазване принципа на диспозитивното начало предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на новия Кодекс за застраховането следва да бъде взето предвид решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, в което е прието следното: спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени 4 специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от Кодекса за застраховането (отм.) новият Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма. Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.