Решение № 154 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2851/2021
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300502851 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от СТ. К. Д., ЕГН: **********, против решение № 260117 от 17.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1454/2020 г., по описа на Карловски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск против П. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН: **********, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследяване по закон на 1/24 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. 4330, улица „***, целият с площ от 592 кв. метра; и на построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 70 кв. метра, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 70 кв. метра, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 22 кв. метра, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с 1 идентификатор ***, застроена площ от 21 кв. метра, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна , за отмяна на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, и на нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, и не е допуснато от съда да се извърши съдебна делба на недвижимия имот между К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН:
**********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, К. Г. Д., П. ИЛ. АТ., ЕГН:
**********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н. - М.а, ЕГН: **********.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният от СТ. К. Д. установителен иск за собственост бъде уважен, да бъдат отменени констативните нотариални актове и бъде допусната съдебна делба на недвижимия имот при посочените в исковата молба квоти.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИЛ. ВЛ. М. и Г. Н. Н., чрез пълномощника им адв. Г., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Производството пред Районен съд –Карлово е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК , чл.341 от 2
ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК,предявени от К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН: **********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, К. Г. Д., ЕГН: **********, против П. ИЛ. АТ., ЕГН: **********, ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н.
Н. - М.а, ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване по закон на общо 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., общ. С., обл. Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к.
4330, улица „***, целият с площ от 592 кв. метра, и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, с който ИЛ. ВЛ. М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК - Тани Рангелов, с който ИЛ. ВЛ. М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „***; и за допускане на съдебна делба на недвижимия имот между съсобствениците и при квоти: 1/6 ид. ч. общо за К.
К. Д., М. К. Л., СТ. К. Д., К. Г. Д., 4/6 ид. ч. общо за ИЛ. ВЛ. М. и Г.Н. Н. - М.а и 1/6 ид. ч. за ответника П. ИЛ. АТ..
В исковата си молба ищците са изложили съображения , че са наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г.преживял съпруг и деца. Чрез договор за покупко-продажба на недвижим 3 имот от 15.05.1978г., родителите на наследодателката им И.С. и С.С. придобили собствеността върху процесния недвижим имот.След смъртта на И.С. на 30.12.1978г.,притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния недвижим имот е преминала в собственост при равни права или по 1/6 ид. ч. в патримониума на наследниците му по закон – дъщерите му Н.И.С-П., П. ИЛ.
АТ. и Т.И. Д..Със смъртта на последната на 11.09.2011 г., собствеността върху притежаваната от нея по наследство от И.С. 1/6 ид.ч. е преминала в патримониума на ищците, като нейни носледници по закон.Ищците твърдят също, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г., С.С. е прехвърлила собствената си ½ ид. част от имота на ответника И.М., а с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. № 5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., И.М. е придобил от Н.И.С. - П. нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот. С нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., ответникът И.М. е бил признат за собственик на основание изтекла придобивна давност и на останалите 2/6 ид. части от имота. По този начин същият се легитимирал като негов единствен собственик. Ищците твърдят, че без тяхното знание и съгласие ИЛ. ВЛ. М. се е снабдил с посочените нотариални актове по обстоятелствена проверка, с които е станал собственик на 2/6 ид. части от недвижимия имот.Сочат ,че не са били налице предпоставките на чл. 79 от ЗС, тъй като И.М. не е упражнявал самостоятелно фактическо владение върху имота, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години и не го бил държал като свой.
В писмения си отговор съпрузите ИЛ. ВЛ. М., ЕГН: **********, и Г.Н. Н.
- М.а, ЕГН: **********,са оспорили предявения установителен иск за собственост и за делба, като са изложили съображения,че от 1997г. единствен собственик и ползвател на процесния имот бил само И.М.. Никоя от страните по делото не е възразила или декларирала желанието си да ползва, стопанисва или дори да посещава имота. През периода от 2005 г. до днес И.М. е извършил и значителни подобрения в имота, строил нова сграда – пристройки към жилищната, сменил покрива на трета и всичко това, без нито една от страните да възрази срещу неговите действия.
4
От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото, че ищците К. К. Д., ЕГН: **********, М. К. Л., ЕГН:
**********, СТ. К. Д., ЕГН: **********, и К. Г. Д., ЕГН: **********, са наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г.преживял съпруг и деца. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.1978г., родителите на наследодателката им И.С. и С.С. придобили собствеността върху процесния недвижим имот.След смъртта на И.С. на 30.12.1978г.,притежаваната от него ½ ид.ч. от имота е преминала в собственост при равни права или по 1/6 ид. ч. в патримониума на наследниците му по закон – дъщерите му Н.И.С-П., П. ИЛ. АТ. и Т.И. Д..Със смъртта на последната на 11.09.2011 г., собствеността върху притежаваната от нея по наследство от И.С. 1/6 ид.ч. е преминала в патримониума на ищците,от по 1/24 ид.ч. за всеки един от тях, като нейни наследници по закон. С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г., С.С. е прехвърлила собствената си ½ ид. част от имота на ответника И.М., а с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. № 5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., И.М., по време на брака си с Г. Н.
–М.а , е придобил от Н.И.С. - П. нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот. С нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., ответникът И.М. е бил признат за собственик на основание изтекла придобивна давност и на останалите 2/6 ид. части от имота.
С постановеното на 17.06.2021г. Решение №260117 , първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по делото положителен установителен иск за собственост и за делба , приемайки, че доказателствената сила на съставените нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г.,с които ответникът И.М. е бил признат за собственик на основание изтекла придобивна давност на 2/6 ид. части от имота, не са опровергани от ищците, поради което е оставил без уважение и искането за 5 тяхната отмяна.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от ищеца СТ. К. Д., ЕГН: **********. Тъй като по исковете за собственост ищците са обикновени другари и от останалите ищци К. К. Д., ЕГН:
**********, М. К. Л., ЕГН: ********** и К. Г. Д., ЕГН: **********, не е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и същите не са се присъединили към жалбата на СТ. К. Д. в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, следва да се приеме , че първинстанционното решение , в частта, с която е отречено тяхното право на собственост върху имота , в качеството им на наследници по закон на Т.И. Д., б.ж. на гр. С., починала на 11.09.2011 г., е влязло в законна сила , поради което първоинстанционното решението не може да се отмени по отношение на тях, включително и по отношение на общите факти.
Така пренесен пред въззивната инстанция чрез подадената само от жалбоподателя СТ. К. Д., ЕГН: **********, въззивна жалба е дали в полза на ответника И.М., по време на брака му с ответницата Г.Н., е осъществен уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ , за продобиване на основание изтекла придобивна давност на 2/6 ид. части от имота, за което са съставени и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот №152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г.