Решение № 189 от 05.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 189

02.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000236 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 18/05.02.2020 г. /погрешно отбелязано с дата 05.02.2019 г./ по т. д. № 124/2019 г. Окръжен съд Плевен е осъдил „Новако Строй“ ЕООД да заплати на „Селена 52“ ООД сумата 105750 лв., представляваща неплатени охранителни услуги по договор за охрана от 01.04.2014 г. и анекс № 1/15.11.2017 г., по подробно посочени фактури, ведно със законна лихва, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания размер от 132000 лв. искът е отхвърлен, както и е осъдено „Новако Строй“ ЕООД да заплати на „Селена 52“ ООД сумата от 74301,25 лв., представляваща неустойка, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за охрана и анекса към него, изчислена по периоди, съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице, като за разликата до 100768,75 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Новако Строй“ ЕООД, като същото се обжалва само в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 74301,25 лв., съставляваща неустойка по чл. 3, ал. 3 от договора за охрана и анекс № 1/15.11.2017 г. В 1 жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт, като съдът според жалбоподателя неправилно е разтълкувал неустоечната клауза, договорена между страните. Неустойка се дължи при забавено изпълнение, в размер от 0,5 % на ден върху неплатената цена, с начален момент – след края на месеца, в който е издадена фактурата от изпълнителя. Тази уговорка се възприема от жалбоподателя като въвеждаща освен начален момент за дължимост на неустойката, и условие, за да се приложи клаузата за неустойка, а именно – издаване на необходимия данъчен документ.

Издаденият документ следва да отразява вярно и точно действителната стопанска операция в количествено и стойностно изражение. Данъчните фактури, представени по делото, са нередовни, тъй като съдържат стойности по неизвестен за жалбоподателя и необвързващ го анекс № 2. С оглед на това, че страните не са постигнали съгласие за промяна на цената по договора за охрана, включването на неверните първични счетоводни документи в търговските книги на „Новако Строй“ ЕООД би се приравнило с мълчаливо съгласие с изменение на договора за охрана, каквото жалбоподателя не желае да изрази. По тези причини жалбоподателят счита, че не дължи неустойка, тъй като не е изпълнено условието за това – да е издадена вярна данъчна фактура. Поддържа се възражението за нищожност на неустоечната клауза, тъй като уговорената неустойка е неморална и излиза извън присъщите си функции. Тя не отчита стопанския цикъл на жалбоподателя, чиято основна дейност е пътно строителство и снегопочистване, и възложители на тези дейности са основно публични структури. При тях разплащанията се извършват само в случай, че изпълнителите нямат публични задължения, което принуждава „Новако Строй“ ЕООД да задържа плащания към свои клиенти, но да бъде изряден платец към държавата и общините.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на неустойка изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „Селена 52“ ЕООД заема становище по нея, като излага подробни доводи за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, 2 приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, допуснатата техническа грешка в годината на постановяването му не влияе на валидността и допустимостта му, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен е сезиран с иск от „Селена - 52“ ООД против „Новако Строй“ ЕООД за заплащане на сумата 132000 лв., представляващи дължимо и неплатено възнаграждение за охранителни услуги по договор за охрана от 01.04.2014 г. и анекс № 1/15.11.2017 г. към него, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 100768,75 лв. – неустойка, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора и анекс № 1/15.11.2017 г.

Излага обстоятелства, че между страните има сключен договор за охрана от 01.04.2014 г., по силата на който „Селена 52“ ЕООД извършва въоръжена охрана на обекти на възложителя „Новако Строй“ ЕООД. Договорът е сключен за една година, като е предвидено автоматичното му подновяване за още една година, без ограничение в подновяването му, ако в срок до един месец от изтичане на договора някоя от страните не отправи предизвестие за прекратяване. С анекс № 1/15.11.2017 г. са договорени промени в договора, като цената на услугата е променена на стойност 18750 лв. без ДДС на месец, платими в срок до 5-то число на текущия месец. Изменена е редакцията на чл.

3, ал. 3 от договора, като съгласно новия текст страните са договорили, че при забава в плащанията възложителят се задължава да заплати неустойка в размер на 0,5 % на ден върху всяко просрочено плащане до окончателното му погасяване. Анексът влиза в сила от 01.01.2018 г. През м. 12.2018 г. страните 3 се договорили, че считано от 01.01.2019 г. месечното възнаграждение следва да се увеличи на 24000 лв. с ДДС. Ищецът изготвил и изпратил на ответника анекс № 2/05.12.2018 г., който не бил върнат подписан от насрещната страна.

Задълженията по договора били изпълнявани от страна на дружеството ищец, като редовно били издавани текущо месечни фактури за стойността на възнаграждението, с увеличения размер от м. 01.2019 г. С оглед на това, че възложителят не се отзовал на поканата за доброволно плащане, ищецът е предявил обективно съединените искове за заплащане на дължимото възнаграждение и неустойка по договора.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.

Оспорва сключването на анекс № 2/05.12.2018 г. за промяна на възнаграждението по договора за охрана; излага доводи за сключена спогодба, с която страните са уредили отношенията си; направено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави; счита претенцията за неустойка за неоснователна, тъй като правото на кредитора е обусловено от издаването на фактури за действителните суми, което не е сторено от него; оспорен е лиценза за частна охранителна дейност на ищеца.

В допълнителната искова молба са допълнени аргументите на ищеца, че анекс № 2/05.12.2018 г. е сключен по правилото на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Сочената спогодба касае вземанията по т.д. № 211/2018 г. на ОС Плевен, с предмет заплащане на възнаграждения и неустойки по същия договор, но за предходни периоди. Развити са правни аргументи по останалите оспорвания.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на договорената цена, актуализирана с анекс № 1/15.11.2017 г., поради което е уважил предявеният иск за заплащането й в размер на 105750 лв., като е отречено сключването на анекс № 2/05.12.2018 г.

В частта за присъдената главница решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решаващият състав е приел още, че възражението за нищожност на клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, същата се дължи, независимо от издаването на фактура, поради което е уважил иска за сумата от 74301,25 лв., съобразно заключението на вещото лице.

Фактическата обстановка по делото е всестранно изяснена, като спор по 4 фактите по отношение на обжалваната част не съществува. На 01.04.2014 г. между страните по делото е сключен договор за охрана, по силата на който „ПСТ Плевен“ ЕООД /“Новако строй“ ЕООД/ като възложител възлага, а изпълнителят „Селена 52“ ЕООД се задължава да осигури охрана на имуществото на възложителя в посочените обекти. Договорът е сключен за една година, с опция за подновяване. С анекс № 1/15.11.2017 г. е изменено възнаграждението по договора, дължимо от възложителя, като същото е уговорено в размер на 18750 лв. без ДДС месечно, платимо в срок до 5-то число на текущия месец. В чл. 3, ал. 3 е уговорено, че за всяко забавено плащане на договорената цена след края на месеца, в който е издадена фактурата, възложителят дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден върху дължимата сума. Месечните суми са фактурирани от изпълнителя, като считано от 01.01.2019 г. стойността на услугата е посочвана във фактурата на 24000 лв. с ДДС. От заявление на законния представител на „Новако Строй“ ЕООД се установява признанието на факта, че фактурите за дължимо възнаграждение след 01.01.2019 г. са получени от възложителя, но не са осчетоводявани, тъй като в тях е посочена цена, каквато не е договорена между страните. Изпращането на фактурите се потвърждава и от показанията на св. Китева.

По повод на задължения по същия договор и анекс за предходни периоди е било образувано т.д. № 211/2018 г. на ОС Плевен, за което са приложени искова молба, подадена от „Селена 52“ ЕООД, и уточнение към нея.

Производството е приключило със съдебна спогодба, с която длъжникът „ПСТ Плевен“ ЕООД /“Новако Строй“ ЕООД/ е признал задълженията си, представляващи цена на охранителни услуги в размер на 66250 лв. и неустойка за забава, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за охрана и анекс № 1/15.11.2017 г. към него в размер на 30718,75 лв., заплатил е сума, включваща главница, разноските за обезпечителното и исковото производство, както и част от неустойките за забава, като остатъкът в размер на 15761,22 лв. страните са се спогодили, че се опрощава от кредитора. Спогодбата е одобрена от съда и производството по делото – прекратено.

За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушана съдебно икономическа експертиза, която проследява счетоводното отражение на издадените фактури при страните, и изчислява размерите на неустойката, 5 съобразно цена на услугата по анекс № 1/15.11.2017 г. и цена по анекс № 2/05.12.2018 г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на въззивното производство е предявения осъдителен иск за заплащане на неустойка по договор за охрана, на основание чл. 288 ТЗ вр. чл.

92 ЗЗД вр. чл. 3, ал. 3 от договора и анекс № 1/15.11.2017 г. към него. Видно от съдържанието на договора страните са уговорили неустойка в случай на забава на плащането на дължимата договорена цена, като е уговорен и срок за изпълнението в чл. 3, ал. 1 от договора и анекса. При тълкуването на тези клаузи ясно и недвусмислено неустойката може да се квалифицира като неустойка за забава и то само върху неизпълнената част.

Договорната неустойка, обезпечаваща парично задължение, се дължи при следните предпоставки: страните предварително да са я уговорили и длъжникът виновно да е в забава за изпълнение на задължението си.

Направеното правоизключващо възражение от страна на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, поддържано и във въззивната жалба, настоящият състав счита, че не следва да бъде обсъждано по следните съображения: От материалите по делото се установява, че между страните е имало предходно съдебно производство, с предмет задължения по същия договор и анекс, но за предходни периоди.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d16f93a0-8087-426c-9e88-b0ff9013e185