Решение № 77 от 09.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Айтос, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100246 по описа за 2024 година

Производството е охранително по реда на чл. 330 от ГПК и е образувано по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.

Молителите М. Й., роден на 10.02.1996г. в ***, турски гражданин , притежаващ задграничен паспорт серия U № 11798231, изд. на 17.11.2015г. от властите на Р. Турция и Е.

Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, област Бургас сочат, че са съпрузи, сключили граждански брак на 01.11.2022 година с акт за граждански брак № 6 от 01.11.2022 година издаден от Кметство ***. От брака си нямат родени деца, поради което и съдът не следва да се произнася относно упражняване на родителски права, режим на контакти и издръжка. Твърдят, че желаят да прекратят брака си по взаимно съгласие, което било сериозно и непоколебимо. Сочат още, че са постигнали споразумение относно въпросите, свързани с прекратяване на брака, съгласно изискванията на чл.51 СК, което са представили с молбата. Поради това молят да бъде постановено решение за прекратяване на сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителите не се явяват лично, явява се процесуалният им представител – адв. Т. Х. с нотариално заверено пълномощно и поддържа молбата за развод по взаимно съгласие.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

На 01.11.2022 г., страните са сключили граждански брак, видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт № 6/01.11.2022 година, издаден от Кметство ***, и съпругата е приела фамилното име на съпруга си – „Й.”.

Не спорят, че е налице взаимно сериозно и непоколебимо съгласие за разтрогване на гражданския им брак, което потвърждава и процесуалният им представител в съдебно заседание.

Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в чл. 51 от СК. В споразумението е посочено, че молителите нямат претенции за издръжка един към друг, съпругата възстановява предбрачното си фамилно име – Симеонова, относно ползването на семейното жилище – съпрузите не притежават семейно жилище, страните нямат спорове относно движимото и недвижимото имущество, придобито по време на брака.

От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал.

1 и ал.2 от СК, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между тях, то не противоречи на морала и на Закона.

На основание чл.330, ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс е изчерпателно и не противоречи на закона и добрите нрави, съдът следва с решението си да допусне развод и да утвърди представеното споразумение за последиците от него, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака.

Съдът определя окончателна държавна такса по развода в размер на 40.00 лева, платени предварително от страните.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 330 от ГПК вр. чл.50 СК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА развод между М. Й., роден на 10.02.1996г. в ***, турски гражданин , притежаващ задграничен паспорт серия U № 11798231, изд. на 17.11.2015г. от властите на Р.

Турция и Е. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, област Бургас като прекратява сключения между тях на 01.11.2022 година граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак № 6/01.11.2022 година, издаден от Кметство ***, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. Й., роден на 10.02.1996г. в ***, турски гражданин , притежаващ задграничен паспорт серия U № 11798231, изд. на 17.11.2015г. от властите на Р.

Турция и Е. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, област Бургас споразумение относно последиците от развода, съгласно което:

2

I.ОТНОСНО МЕСТОЖИВЕЕНЕТО HA ДЕЦАТА, УПPAЖHЯBAHETО HA

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И И3ДРЪЖКАТА HA

ДETETO/ЦАТА - Съпрузите нямат родени деца от брачния си съюз.

II.ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО HA СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – по време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти, като семейно, същите са ползвали жилище под наем, което вече е освободено.

III. ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ - по време на брака си съпрузите не са придобили парични влогове, недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност.

IV. OTHOCHO ИЗДРЪЖКАТА MEЖДУ СЪПРУЗИТЕ И ФАМИЛНОТО ИМЕ.

1. След развода, издръжка между съпрузите няма да се дължи.

2. След развода съпругата Е. Й. Й., възстановява предбрачното си фамилно име СИМЕОНОВА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3