Определение № 3871 от 04.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3871 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Частно касационно гражданско дело № 20238003104920 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК във вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на МБАЛ “Д-р С. И. “ ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя -изпълнителен директор д-р Т. Т. чрез адв. М. П. – САК срещу разпореждане №3542 от 04.09.2023г. на САС по въззивно гражданско дело №2760/2022г. по описа на АС – София, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист за сума от 180 000 лева, присъдени с Решение №907/29.06.2023г. по въззивно гражданско дело №2760/2022г. по описа на АС – София срещу МБАЛ “Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК]. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането поради нарушение на разпоредбите на чл. 243, ал. 2 ГПК и чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК, като се иска отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Според жалбоподателя съгласно цитираната разпоредба е недопустимо принудително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу лечебни заведения по смисъла на чл. 5 от Закона за лечебните заведения, каквото се явява посоченото въззивно осъдително решение. С оглед трайната практика на ВКС, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК следва да се прилага във всички случаи на предварително изпълнение по отношение на сочените в разпоредбата субекти, в това число и при изпълнение на невлязло в сила въззивно осъдително решение - изпълнително основание по чл. 404, ал.1, т.1, предл. Второ от ГПК. (В този смисъл и определение № 187 от 04.03.2014 г. по ч. пр. д. № 107/2014 г. на Върховен касационен съд).

Чрез депозирания писмен отговор, ответната по частната жалба страна излага съображения за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК разпореждане на въззивен съд, при спазване на преклузивния срок за депозирането й, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.

404, т. 1, предложение второ ГПК, е приел, че невлязлото в сила осъдително съдебно решение подлежи на изпълнение, поради което е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу МБАЛ “Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица], с изключение на разноските.

Разпореждането е неправилно.

Постановеното по делото осъдително въззивно решение не е влязло в сила, доколкото от МБАЛ “Д-р С. И. “ ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] срока по чл. 283 ГПК срещу него е подадена касационна жалба, по която е образувано и към настоящия момент е висящо [населено място] №4921/23г. по описа на ВКС, като делото е насрочено в закрито съдебно заседание на 07.12.2023 г. за произнасяне в производство по чл. 288 ГПК по допускане на касационен контрол.

От друга страна, с разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, като тази забрана изключва и възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу посочените субекти, вкл. и по реда на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в Определение №84 от 18.11.2008 г. на ВКС по г. д. № 3154/2008 г., IV г. о., ГК, определение № 124 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2019 г., III г. о., която се споделя и от настоящия състав.

С оглед обстоятелството, че МБАЛ “Д-р С. И. “ ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица], е публично търговско дружество с 94,98% поименни акции на държавата, чрез Министъра на здравеопазването, което се установява от справката от ТР и приложеното копие от актуален устав на АД, настоящият състав намира, че жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ вр. пар. 1 , т. 2 от ДР на ЗЛЗ, според която „държавно или общинско лечебно заведение" е и лечебно заведение, чийто капитал над 50 на сто е на държавата или на общината.

Допустимостта да се издаде изпълнителен лист срещу държавно лечебно заведение въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им срещу предявяване на изпълнителен лист на техния финансов орган. Забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК се отнася за невлезли в сила съдебни решения, докато разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК предвижда ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, присъдени с влезли в сила съдебни решения, за които няма пречка кредиторът да се снабди с изпълнителен лист.

По тези съображения и тъй като в настоящия случай изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение срещу лечебно заведение по см. на чл. 5, ал.1 2 от Закона за лечебните заведения, каквато възможност разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК не допуска, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен.

Обстоятелството, че с определение №3204 от 25.10.2023г., постановено по гр. дело № 20238002104554 по описа за 2023 година на ВКС изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 907 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 2760 от 2022 г. на Софийския апелативен съд е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК, не препятства правото на жалбоподателя да иска отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от №3542/04.09.2023г., постановено по [населено място]

№20221000502760/2022г. по описа на АС – София, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист за осъждането на МБАЛ „Д-р С. И.“ ЕИК[ЕИК] да заплати на М. М. Т.

ЕГН [ЕГН], чрез своя баща и законен представител М. К. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лв. и на М. К. Т. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., настъпили от смъртта на М. В. И., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист №436 от 05.09.2023 г., издаден въз основа на невлязлото в сила решение №907/29.06.2023г., постановено по в. [населено място] № 20221000502760 по описа за 2022 на АС – София.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3