Определение № 22 от 25.03.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. гр. София , 25.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емилия В. Петкова

Красимира П. Костова

Аделина Иванова като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно наказателно дело № 20211010600116 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава 22-ра и чл.270 от НПК.

С протоколно определение от 15.03.2021г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД № 3298/2017г., Специализираният наказателен съд – 2-ри състав, в производство по чл.270 ал.1 от НПК, е оставил без уважение исканието на подсъдимия Р. В. Д. и неговия защитник (адв. Т. Ц.), за изменение на мярката за неотклонение на Д. - от „Гаранция в пари“, в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., в по-лека. Първоинстанционният съдебен състав се е мотивирал с липсата на предпоставки за изменение на така прилаганата до момента мярка за процесуална принуда спрямо конкретния подсъдим, като е отчел броя и степента на обществена опасност на престъпленията, в които жалбоподателят е обвинен.

Срещу определението, в законоустановения 7-дневен срок, е постъпила частна жалба от защитника на подс. Р.Д. – адв. Т. Ц., в която се изтъкват съображения, че спрямо подсъдимото лице мярката за неотклонение „Парична гаранция“ се прилага вече повече от 4 (четири) години – от 11.08.2016г. Наведени са и обстоятелства от семейно и имуществено естество – че подзащитният му има новородено дете от брака си, който сключил наскоро, че не може да си намери работа поради икономическата обстановка в страната, свързана с пандемията от коронавирус и че на 1 семейството са необходими парични средства. В жалбата защитникът на подс.

Д. твърди също така и че от доказателствата по делото не би могло да се направи обосновано предположение за осъществени от подзащитния му престъпления, за които са му повдигнати обвинения от страна на СП, както и че не са налице рискове от укриване или от извършване на престъпление.

Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и изменение на мярката за неотклонение на Д. в по-лека – „Подписка“.

В изпълнение на процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК, препис от частната жалба е бил изпратен на Специализираната прокуратура, откъдето не е постъпило писмено възражение.

АСНС намира жалбата за допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Срещу подсъдимия Р. В. Д. и още девет лица, на 09.11.2017г. в СНС е внесен обвинителен акт от страна на Специализираната прокуратура, като повдигнатите с него обвинения спрямо настоящия въззивен частен жалбоподател са за престъпления по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал. 2 от НК, по чл.

116 ал.1 т.6 предл 1-во и т.10 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, по чл. 216 ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл. 142 ал.2 т.8 вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК. Инкриминираният период по първото обвинение (за продължено престъпление), е посочен в акта на прокурора от м. май 2013г. до 08.06.2016г.

В проведеното на 15.03.2021г. съдебно заседание в производството по чл. 270 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е приел представени от страна на защитата писмени доказателства, даващи информация за семейния статус на подсъдимото лице – удостоверение от 05.10.2019г. за сключен граждански брак на подс. Д. с лице от женски пол и удостоверение от ...............г. за раждане на детето на подсъдимия (което към настоящия момент е малолетно – родено на .................г.). В обжалваното определение съдебният състав при СНС правилно е преценил критериите, визирани в нормите на чл. 56 ал.3 от НПК и на чл. 57 от НПК, като е достигнал до законосъобразния и обоснован извод, че семейното положение и имотното състояние на подс. Р.Д. на този етап не могат да надделеят с превес над останалите обстоятелства по чл. 56 ал.3 и с целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния в горната 2 насока.

Спрямо подсъдимия-жалбоподател, от страна на Специализираната прокуратура, са повдигнати четири обвинения за тежки умишлени престъпления, едно от които (това по чл. 116 ал.1 т.6 предл 1-во и т.10 вр. с чл. 115 вр. с чл. 18 ал.1 от НК), е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 15 (петнадесет) до 20 (двадесет) години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съобразно нормата на чл. 63 ал.2 т.3 от НПК, опасностите от укриване и/или от извършване на престъпление се презумират от законодателя при хипотеза на повдигнато обвинение за престъпление, наказуемо с повече от 10 (десет) години „лишаване от свобода“ или с потежко наказание. Множеството престъпления, в които подс. Д. е обвинен, правилно са били отчетени от първоинстанционния съдебен състав като фактор, навеждащ на извод за все пак съществуващ риск жалбоподателят да извърши престъпление, макар че не е осъждан до момента. За това е индиция и продължителният период на предполагаемото му участие в процесната ОПГ (според обвинението – повече от три години).

Според въззивния съдебен състав, въз основа на доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на обосновано предположение за авторство на подс. Р.Д. в осъществяването на престъпленията, за които е обвинен.

В този смисъл, аргументите на защитата в частната жалба се приемат от тази съдебна инстанция за неоснователни.

От друга страна, затрудненията на подсъдимия-жалбоподател към настоящия момент, произтичащи от семейния и имуществения му статус, действително не могат да надделеят над обществения интерес, изискващ спрямо него да продължи прилагането на мярката за неотклонение „Парична гаранция“, в определения от съда размер със съдебен акт от 11.08.2016г. Тази мярка е съобразена с обществената опасност на деянията, в които Д. е обвинен, с личностната му степен на обществена опасност и с останалите обстоятелства, включени в разпоредбата на чл. 56 ал.3 от НПК, а така също и с целите на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.345 от НПК , Апелативният специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно о пределение на СНС, 2-ри състав, от 15.03.2021г., по НОХД №3298/2017г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4