Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 363 от 07.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 202/2026
Вид
Определение № 363
Подписан
07.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Ловеч, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500202 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от К. Б. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Й. Т. Н. Б.а, против Определение № 184/24.03.2026 г. по гр.д. № 1149/2025 г. по описа на РС - Тетевен, с което не се допуска изменение на Определение № 66/03.02.2026 г. в частта за разноските.

Счита, че като неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадената от него молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна, като се опира на специалния характер на производството по съдебна делба. Излага подробни доводи за неприложимост на чл. 355 ГПК при прекратено производство. Изтъква, че съгласно цитираната разпоредбата страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като същата регламентира разноските при извършена делба, какъвто не е настоящия случай. В производството по делото не е извършена делба и дори не е установена съсобственост между страните, което е причина за прекратяването му поради недопустимост на иска.

Оспорва и извода на съда, че след като в производството не са приети от съда за разглеждане възражения срещу квотите на страните и не е оспорено правото на съсобственост на недвижимия имот, чиято съдебна делба е поискана от съда, тогава всеки от съделителите следва да понесе сам направените разноски за процесуално представителство и защита от адвокат.

Изтъква, че ответникът е оспорил правото на съсобственост върху недвижимите имоти, което е основанието за прекратяването на делото. Затова счита, че в тази хипотеза единственото законосъобразно основание за определяне на отговорността за разноски остава по общите правила на ГПК и прилагане на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, която има санкционен характер 1 спрямо ищеца и насрещната страна. Този извод произтича от фундаменталния правен принцип, че никой не може да извлича изгодни за себе си последици от собственото си неправомерно поведение. Тъй като разноските се явяват причинена вреда за изправната по делото страна, те трябва да и бъдат възстановени от неизправната страна, която неоснователно е станала причина да се води процесът.

На следващо място посочва, че в конкретния случай е налице и процесуален пропуск от страна на първоинстанционния съд при проверката на редовността и допустимостта на исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на същата изрично е посочено, че имотите, чиято делба се иска, са собственост на трето лице - юридическо лице, което не е съделител. При тези данни съдът е бил длъжен, упражнявайки правомощията си по чл. 129 и чл.

130 от ГПК, още в самото начало да даде указания на страната за изясняване на активната й легитимация за водене на делото или директно да прекрати производството като недопустимо, без да дава ход на исковата молба. Вместо това, съдът е приел исковата молба и я е изпратил за отговор по чл. 131 ГПК, което е поставило ответника в процесуалната необходимост да ангажира адвокатска защита за да доказва, че липсва съсобственост.

Счита за неправилен и дискриминационен извода на съда, според който ответникът следва да бъде лишен от правото на разноски само защото е избрал да бъде защитаван от своята съпруга в качеството й на адвокат, възползвайки се от законовата възможност на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вместо да наеме и плати на друг адвокат. Твърди, че неправилно съдът се позовава на практиката на СЕС (дело С-438/22), за да обоснове в крайна сметка пълния отказ от присъждане на разноски. Изтъква, че цитираната практика дава право на съда да преценява размера на присъденото адвокатско възнаграждение под определените минимуми от Наредбата възнагражденията за адвокатска работа, но не и да дерогира императивната норма на чл. 78, ал. 4 ГПК, нито да лишава адвоката от правото на достойно заплащане за реално положен труд.

Единствено преценката за „фактическа и правна сложност на делото“ следва да води до определяне на справедливо възнаграждение, а не до неговото пълно отричане. Посоченото правило важи независимо дали правната помощ е оказана при условията на чл. 38 ЗА или се касае до уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Моли съда да отмени изцяло Определение № 184/24.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20254330101149 по описа на Районен съд – гр.

Тетевен и да присъдите разноски по делото съобразно приложения списък, както и сторените в настоящото производство.

В предоставения му срок ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице в установения от закона срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

2

Производството по гр. д. № 1149/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по постъпила искова молба от Х. А. К., ЕГН **********, действащ в качеството си на съдружник в „БЕ – ВА“ ООД, чрез адв.К. А., против К. Б. Б.,, ЕГН ********** за делба на три броя поземлени имоти, находящи се в землището на ****, собственост на „БЕ-ВА“ООД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Б. Б., чрез процесуален представител адв. Й. Н.-Б.а от АК Сливен, с който е изразил становище за недопустимост на предявения иск и направил искане за прекратяване на производството по делото, а в условията на евентуалност за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. В отговора на ИМ ответникът е оспорил съсобствеността на имоти, като е изложил доводи, че техен едноличен собственик е „Бе-Ва“ООД, който факт се установява от приложените от ищеца нотариални актове за собственост.

Затова счита, че няма годен обект на делба, тъй като същите са собственост на трето за процеса юридическо лице. Изложени са доводи, че дори ищецът да е съдружник в „Бе-Ва“ООД, това не го прави съсобственик в имуществото на дружеството. Посочено е, че в случая е приложима разпоредбата на 133, ал.1 от ТЗ, която постановява, че съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗАдв на упълномощения процесуален представител на ответника, като е приложен списък по чл.80 от ГПК.

С определение № 66/03.02.2026 г. ТРС е прекратил производството по гр.д. № 1149/2025 г. по описа на съда поради недопустимост на предявания иск и е върнал исковата молба на ищеца Х. А. К.. Това определение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

По делото е постъпила молба вх. № 1443/17.02.2026 г. от ответника К.

Б. Б., чрез процесуален представител адв. Й. Н.-Б.а с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. В нея е направено искане съдът да измени определение № 66/03.02.2026 г. по гр.д. № 1149/2025 г., като му присъди претендираните от него разноски в пълен размер съобразно представения списък.

В постъпилия отговор по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът е оспорил молбата за изменение на определение № 66/03.02.2026 г. по гр.д. № 1149/2025 г. по описа на РС – Тетевен, като е цитирал съдебна практика относно неприложимостта на разпоредбата на чл.78 от ГПК. На следващо място е направил възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като работата на пълномощника на ищеца се е ограничила единствено до фаза допускане на делбата и не се е стигнало до водене на дело. Направено искане съдът да не присъжда разноски на ответната страна на основание чл.78, ал.4 ГПК и отделно да установи прекомерност на адвокатския хонорар спрямо извършените процесуални действия и обема на работа.

С обжалваното определение № 184/24.03.2026 г. ТРС е оставил без 3 уважение молба на К. Б. Б., чрез процесуален представител адв. д-р Й. Н.-Б.а от АК - Сливен, за изменение на Определение № 66 от 03.02.2026 г. по гр. дело 1149/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските. В мотивите на същото е посочено, че след като съдът не е приел за разглеждане други искове освен предявения иск за делба и не е оспорено правото на собственост и квотите на страните, приложение следва да намери чл.355 ГПК и всеки съделител следва да понесе сам направените разноски за процесуално представителство и защита от адвокат.

Този извод на районния съд не се споделя от въззивния състав.

Производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по отношение на общите правила. Когато обаче в делбеното производство е налице спор относно собствеността и квотите на съделителителите, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по общите правила. В тази хипотеза отговорността за разноски възникна, когато същите са направени след получаване на препис от исковата молба и преди ответникът да е уведомен за прекратяването. Когато делото е прекратено в закрито съдебно заседание преди провеждане на открито съдебно заседание, страната може да поиска присъждане на разноски в срока за обжалване на определението за прекратяване.

В конкретния случай обжалваният съдебен акт е постановен в делбено производство, прекратено с влязло в сила определение поради недопустимост на предявения иск преди първото по делото заседание във фазата по допускане на делбата. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил съсобствеността на страните върху процесните недвижими имоти, представил пълномощно на адв.Й. Н. – Б.а и договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл.80 от ГПК за претендираните разноски за оказана безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв в размер на 9 086.79 лв. В тази хипотеза приложими към начина за определяне на отговорността за разноските са общите процесуални правила и ответникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски, щом е поискал тяхното присъждане. Действително в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на делбата /освен по присъединените искове, които подлежат на разглеждане във фазата по допускане на делбата/. Позоваването обаче на чл. 355 ГПК, уреждащ правилото, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, в случая не намира приложение, тъй като до прекратяване на производството по делото в първата фаза се е стигнало поради предявен от ищеца недопустим иск. Противно на приетото от районния съд, ответникът е оспорил съсобствеността върху процесните недвижими имоти, предмет на делбата и отговорността за разноските по делото следва да бъде разрешена именно по правилата на чл. 78 ГПК.

В случая ответникът има право на разноски при прекратяване на 4 производството, като основанието за прекратяване е без значение. След като последният е получил препис от исковата молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Без значение е обстоятелството дали е било проведено съдебно заседание по делото. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора на исковата молба.

Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В настоящето производство тези предпоставки са налице.

В случая в представения договор за правна защита и съдействие, сключен от ответника с адв. Й. Н. - Б.а, е договорено процесуалното представителство да се осъществява на основание чл.38, ал., т.3 ЗАдв, а именно като безплатна правна помощ на роднина – съпруг. При съобразяване на изложеното, въззивният състав намира, че неправилно РС-Тетевен не е присъдил адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. Й.