Решение № 55 от 06.10.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Гълъбово, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100843 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.

Ищецът М. Я. И. е предявил против „Банка ДСК“ АД, иск с правна квалификация чл.124, ал.1, вр. чл.439, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи, поради изтекла погасителна давност от 2017 г. сумата от 1000 лв., представляваща част от вземането на ответника по запорно съобщение от 10.11.2022 г. с рег.№ 160362 на „Банка ДСК“ АД. Твърди, че предявява частичен отрицателен установителен иск срещу ответното дружество, с искане да се признае за установено, че не дължи сумата от 1000 лв., представляваща част от вземането по изпълнителен лист от 2016 г., издаден по ч.гр.д. № 186/2016 г. на РС Гълъбово, като съгласно запорно съобщение на ЧСИ Г.И. общата дължима сума към 07.11.2022 г. била в размер на 70201,58 лв. Твърди, че няма информация какви са дължимите суми към момента. Заявява, че действително бил сключил договор за потребителски кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“, но поради финансови затруднения не извършвал редовни плащания. Твърди, че през 2017 г. ответното дружество образувало изп. Дело № 5518/2017 г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№ 765 и район на действие ОС Стара Загора, което най-вероятно било прекратено по право, поради липса на извършвани изпълнителни действия за повече от две години – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че след прекратяване на делото – най-късно през 2019 г. била започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност за вземането. Сочи, че през 2022 г. ответното дружество образувало ново изпълнително дело по същият изпълнителен лист, след изтичане на повече от 5 години от последното валидно изпълнително действие. Твърди, че погасителната давност е настъпила преди образуване на новото изпълнително дело през 2022 г., поради което то било недопустимо и не подлежало на принудително събиране. С допълнителна 1 молба, сочи, че изпълнителното основание, на което основавапретенцията си е изпълнителен лист от 25.05.2016 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 25.05.2016 г. в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по ч.гр.д. № 186/2016 г. по описа на РС Гълъбово. Конкретизира, че иска от съда да признае за установено, че не дължи сумата от 1000 лв., представляваща част от вземането по сумите, посочени в изпълнителния лист, както следва: 34 615,14 лв. – главница по договор от 06.02.2013 г., сумата от 2257,59 лв. лихва върху главницата за периода от 28.08.2015 г. до 04.05.2016 г., сумата от 222,31 лв. – наказателна договорна лихва върху главницата от 04.05.2016 г. до 19.05.2016 г., сумата от 86,06 лв. такси и застраховки, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 14,45 % пункта годишно върху неплатената главница от дата 20.05.2016 г. или общо сумата в размер на 37181,10 лв. /19 010,39 евро/. Сочи, че последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело било извършено на 28.12.2017 г., от която дата била започнала да тече нова погасителна давност. Заявява, че предявеният частичен иск в размер на 1000 лв. /511,29 евро/ се разпределя пропорционално по видовете задължения, както следва: главница в размер на 930,80 лв., лихва за периода 28.08.2015 г. до 04.05.2016 г. в размер на 60,70 лв., наказателна договорна лихва в размер на 6,00 лв. за периода 04.05.2016 г. до 19.05.2016 г., такси и застраховка в размер на 2,30 лв. за периода 20.05.2016 г. Сочи, че конституирането като взискател на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД през 2021 г. по изпълнителното дело не съставлява изпълнително действие и не прекъсва давността. Твърди, че за извършената цесия е уведомен през м.март 2026 г., след образуване на настоящото производство. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим на първо място, като сочи, че на 12.12.2025 г.

„Банка ДСК“ АД е прехвърлила вземанията си срещу М. Я. И. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Поради това, счита, че банката не е надлежна страна по настоящото производство. По отношение на основателността на иска, счита същият за неоснователен. Твърди, че изп.дело № 5518/2017 г. по описа на ЧСИ Г.И. е образувано с молба с вх.рег. № 46470/23.11.2017 г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжник – ищец по делото на 29.11.2017 г. Длъжникът не е подал възражение и заповедта за изпълнение била влязла в сила на 25.12.2017 г. Сочи, че по изпълнителното дело са наложени запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки на 28.11.2017 г., насрочен е опис на 08.01.2018 г., на 28.12.2017 г. ЧСИ е извършил плащане от събрана от длъжника сума, на 15.02.2018 г. е наложен запор на МПС, на 02.04.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи, че изп.д. № 5518/2017 г. е прекратено на 03.04.2021 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че изп.д. № 2881/2022 г. по описа на ЧСИ Г. И. е образувано с молба с вх. № 74904/19.09.2022 г. от „Банка ДСК“ АД /универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД/. ПДИ е връчено лично на длъжника/ищец на 09.11.2022 г. и е насрочен опис на движими вещи на 07.12.2022 г. Заявява, че банката е поддържала висящността на делото до заличаването й като взискател и конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 23.01.2026 г. Претендира разноски.

2

По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което взема становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 186/2016 г. по описа на РСГълъбово в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, впоследствие „Банка ДСК“ АД, на 25.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца М. Я. И.за следните суми: 34 615,14 лв., представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ № 331554/26.02.2013 г., 2257,59 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва върху главницата за периода от 28.08.2015 г. до 04.05.2016 г., 222,31 лв., представляващи наказателна договорна лихва върху главницата за периода 04.05.2016 г. д о 19.05.2016 г., 86,06 лв., представляващи такси и разноски, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 14,45 % пункта годишно върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски в размер на 743,62 лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 23.11.2017 г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е подало молба за образуване на изпълнително производство срещу ищеца. Такова е образувано под № 5518/2017 г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 в КЧСИ, район на действие ОС Стара Загора. В молбата си за образуване на изпълнително дело срещу длъжника, взискателят е възложил на ЧСИ да извърши пълно имуществено проучване на длъжника и върху установеното имущество да наложи запори и възбрани.

На ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.12.2017 г.

На 29.11.2017 г. и на 01.12.2017 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника. На 15.02.2018 г. е наложен запор на ППС на длъжника, а на 02.04.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение.

На 13.09.2021 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /поради настъпила перемпция/, като са вдигнати наложените запори. По молба на ответника /универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк‘ АД е върнал оригинала на изпълнителния лист на взискателя.

С молба от 19.09.2022 г. „Банка ДСК“ АД е поискал образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника М. Я. И. въз основа на същия изпълнителен лист от 25.05.2016 г. Образувано е изп.дело № 2881/2022 г. на ЧСИ Г.И. с с рег. № 765 в КЧСИ, район на действие ОС Стара Загора. На 07.11.2022 г. и 09.11.2022 г. има наложени запор на банкови сметки и трудово възнаграждение.. На 04.08.2025 г. отново има наложен запор на банкови сметки. С молба от 5.01.2026 г. „ЕОС Матрикс“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател на основание чл.429, ал.1 ГПК. На 28.01.2026 г. по изпълнителното дело е връчено на длъжника уведомление за цесия.

3

Ищецът е подал исковата молба по настоящото дело на 29.12.2025 г.

Фактическата обстановка по делото е възприета от съда от писмените доказателства по делото и приложените по делото ИД № 5518/2017 г., ИД № 2881/2022 г. и ч.гр. д. № 186/2016 г. на РС Гълъбово, като обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявеният отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл.439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба. Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че делото е образувано преди извършеното конституиране като взискател на „ЕОС Матрикс“ ЕАД по изп.д. № 2881/2022 г. на ЧСИ Г.И..

По основателността на иска: Разпоредбата на чл.439 от ГПК, както беше посочено и по-горе, предвижда защита на длъжника по исков ред, основаваща се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По отношение на твърдението за настъпила погасителна давност за вземането: Вземането за сума, предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата 5 годишна давност. В настоящия случай се установява, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени на 25.05.2016 г. или давността започва да тече от този момент. Съгласно разясненията на т. 10 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС действията, които прекъсват давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са тези по предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор, присъединяване на взискател, извършване на опис и др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е образувано на 23.11.2017 г., като кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /„Банка ДСК“ АД/ е посочил изпълнителните способи, които е искал да бъдат приложени за принудителното събиране на вземането му. Извършени са валидни изпълнителни действия до прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изп.д. № 2881/2022 г. отново са извършвани валидни изпълнителни действия, като последното е на 04.08.2025 г. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

По настоящото дело липсва изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането от ищцата се е погасило по давност.

4

Поради това искът на ищеца се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските за производството:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника разноските за производството съобразно отхвърлената искова претенция.