Решение № 526 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300501743 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две жалби-въззивна и насрещна въззивна против решение № 260993/29.03.21г.,постановено по гр.д.№ 9449/20г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.

С въззивната жалба на

„ЕВН

България

Топлофикация“ЕАД,ЕИК115016602,гр.Пловдив решението се атакува в отхвърлителната му част,с която са отхвърлени предявените от топлофикационното дружество против Х. Б. Г. от гр.П. искове за признаване за установено,че ответникът му дължи сумата от 1257,05лв.главница,представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,находящ се в *******,за периода 01.10.18г.-30.04.19г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.02.20г.до окончателното й изплащане,и сумата от 114,98лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.18г.до 13.02.20г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2508/20г.по описа на ПдРС.Решението е атакувано и в частта за разноските.

В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяната му в тази му част и постановяване на друго,с което да се уважат изцяло исковите претенции на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД.Претендират се разноски пред въззивната инстанция за ДТ и юрск.възнаграждение.

1

Въззиваемият по тази жалба Х. Б. Г.,ЕГН-**********,от гр.П.,чрез особения му представител адв.Ш.Б. намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

С писмения отговор Х. Б. Г. е предявил чрез особения представител Ш.Б. насрещна въззивна жалба против същото решение в частта му,с която е признато за установено,че същият дължи на

„ЕВН

България

Топлофикация“ЕАД сумата от

68,20лв.главница,представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за периода 01.10.18г.-30.04.19г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.02.20г.до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8,28лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.12.18г.до 13.02.20г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2508/20г.по описа на ПдРС.

В насрещната жалба се твърди,че решението в атакуваната му част е неправилно,включително в частта за разноските,за което се излагат подробни съображения.Твърди се,че първостепенният съд неправилно е приел,че топлоснабденият имот е собственост на Г. към процесния период; че топлоенергията следва да се заплаща на база действително (реално) консумирано количество енергия,за каквато нямало събрани доказателства; че неправилно и законово необосновано ТЕ за сградна инсталация се разпределяла между всички потребители съобразно отопляемия обем на отделните имоти.Прави се оплакване за изложени лаконични доводи на ПдРС за основателността на уважените искове,които не почивали на всеобхватен анализ на всички доказателства по делото.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемото по насрещната въззивна жалба топлофикационно дружество е изразило становище в писмен отговор за неоснователност на същата.

ПдОС намира жалбите за процесуално допустими.И двете са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни,имащи правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната и насрещната въззивна жалба по същество въззивната инстанция приема за установено следното:

Предявени са от „ЕВН България Топлофикация”ЕАД,гр.Пловдив против Х. Б. Г. от гр.П. искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди в исковата си молба,че Х. Б. Г. е собственик на топлоснабден имот,находящ се в гр.************* и като такъв по силата на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 о т Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на дружеството е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,като в противен случай на основание чл.35,ал.1 от Общите условия дължи обезщетение за забава.Твърди се още,че съгласно 2

Общите условия, когато задължението за заплащане на топлинната енергия не е извършено в срок,то клиентът дължи на ЕВН обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Ищецът твърди,че в качеството си на топлопреносно предприятие е доставил до сградата,а търговецът,извършващ разпределение на топлинна енергия-„Терем сървисис“ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление,топлинна енергия за битово-гореща вода,топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,както и услуга за разпределение,на обща стойност 1448,51лв.,ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.18г.-13.02.20г.в размер на 123,26лв.,като начислената топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие със ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане.

За събирането на посочените суми ищецът подал заявление пред ПдРС,било образувано заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която не било постъпило възражение, като му бил даден срок да предяви установителен иск за вземането му, доколкото ответникът не е бил открит на постоянния му и настоящ адрес.Поради горното е възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си.

Ответникът чрез особения си представител е оспорил исковете по основание и размер.Оспорил е да е собственик на процесния имот и да има качеството на потребител,оспорил е да е изпаднал в забава,доколкото не бил уведомен от ищеца за размера на задълженията си.Твърди,че начинът на извършване на начисляването на ТЕ е в нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия и намира начинът на калкулиране в нарушение на изискванията на чл.13 от Директива на ЕС 2006/32/ЕО.Ищцовото дружество не предоставило протоколи за преглед на измервателните уреди,за да се установи извършването на междупроверовъчен метрологичен преглед от лицензирана лаборатория за функционирането и срока на годност на измервателните уреди.Оспорил е и претенцията за договорна и мораторна лихва,както и определената от ищеца падежна дата,към която твърди,че не е бил в забава.

От приложеното ч.гр.д. № 2508/20г. на ПдРС е видно,че н а 21.02.20г.е издадена Заповед № 1388 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Х. Б. Г. да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 1325,25лв.главница за топлинна енергия,доставена за периода 01.10.18г.-30.04.19г.за обект на потребление,находящ се в гр.**********,както и сумата от 123,26лв.обезщетение за забавено плащане на главницата от 04.12.18г.до 13.02.20г.,ведно с ъс законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,както и сумата от 28,97лв.ДТ и 50лв.възнаграждение за защита от юристконсулт.

По делото са представени писмени доказателства-ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от

„Топлофикация Пловдив“ЕАД,НА № 183/02.08.96г.,от който е видно,че ответникът е собственик на процесния имот,протоколи за извършвани дейности по средствата за измерване от 20.11.17г.и от 05.08.19г.,както и свидетелство за проверка на 3

СИ.Изготвени са и са приети неоспорени две експертизи: съдебно-техническа и съдебносчетоводна.

Районният съд е уважил частично претенциите.Приел е с оглед представения нотариален акт,както и с оглед разпоредбите на ЗЕ и ОУ,че за процесния период ответникът е бил в договорни правоотношения с ищцовото дружество.

Относно начислената ТЕ за битово горещо водоснабдяване,която съгл. съдебните експертизи е в размер на 965,28лв.районният съд е приел,че не са събрани доказателства за спазване на установената в Наредба № 16-334/06.04.07г.за топлоснабдяването,действаща за исковия период,процедура по уведомяване на клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода в случаите,когато се установи,че такива липсват.Тази процедура според първостепенният съд е предпоставка и за законосъобразното изчисляване на ТЕ за БГВ в проц.имот за исковия период.Прието е,че не се установява при условията напълно и главно доказване нито да е налице реално топлоподаване на БГВ в имота на ответника,нито спазване на процедурата,приложима в случаите на начисляване на топлоенергия при липса на измервателно устройство.

Съдът е намерил за неоснователна и претенцията за признаване за установено,че ответникът дължи и сумата от 291,77лв.за топлоенергия за отопление,доколкото от заключението на СТЕ се установява,че през проц.период абонатната станция е спряна от топлоподаване,като в блока е ползвана само ТЕ за БГВ.Съдът е кредитирал изцяло и двете съдебни експертизи-техническата и счетоводната като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.

По отношение на ТЕ за сградна инсталация съдът е изложил подробни мотиви защо се дължи сумата от 59,80лв.ТЕ,разпределена за сградна инсталация,позовавайки се както на ЗЕ,(чл.142,ал.2,чл.145,ал.3,чл.153,ал.6 от закона),така и на цитираните от съда решение на СЕС от 05.12.19г.и Директиви и е уважил тази претенция.Мотивите на районния съд касателно дължимостта на сумата за разпределена ТЕ за сградна инсталация изцяло се споделят от настоящата инстанция,поради което и на осн.чл.272 въззивният съд препраща към тях,без да излага свои.

Претенцията за обезщетение за забава като акцесорна е уважена до размер от 8,28лв.,установен чрез използване на онлайн калкулатор съобразно уважените претенции за главница и е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер.

Възраженията на Г.,че не е собственик на проц.имот се опровергават от представения НА № 183/96г.Доводът,че с НА се доказвало единствено,че е бил собственик на имота към онзи момент (1996г.),но не и към исковия,настоящата инстанция намира за неоснователен.След като ответникът се е легитимирал пред ищеца като собственик на топлоснабден имот,негово е задължението да уведоми топлофикационното дружество при евентуална промяна на собствеността/ползването върху имота и съответно върху него лежи доказателствената тежест да докаже това,а не върху ищеца,както смята Г.

Доводите на жалбоподателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,че не ставало ясно 4 как първоинстанционният съд стигнал до извода,че в имота на ответника не е доставена и потребена ТЕ за отопление и БГВ не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.От приетата пред ПдРС СТЕ,която и въззивната инстанция приема като компетентно изготвена, с категоричност се установява,че за исковия период абонатната станция,обслужваща блок ****** е подавала топлинна енергия само за БГВ,но не и за отопление,тъй като периодът е бил неотопляем.Районният съд отхвърля претенцията за ТЕ за БГВ,защото не е спазена предвидената в Наредба № 16-334/06.04.07г.за топлоснабдяването процедура по уведомяване на клиентите в случаите,когато се начислява топлоенергия при липса на измервателно устройство.

Настоящата инстанция намира,че районният съд в решението си е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е обсъдил задълбочено доводите на страните,включително всички възражения на ответника,коментирал е приложимите правни норми по отношение на дължимостта на сумите за доставена топлинна енергия за сградна инсталация и е стигнал до правилни изводи,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и доколкото и двете жалби са неоснователни,разноски по делото не се дължат и не следва да се присъждат.