Определение № 8633 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8633 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511656 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. З. срещу разпореждане № 114532/21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 22809/2025 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба с вх. № 140065/22.04.2025 г.

Жалбоподателката излага възражение за неправилност на обжалваното разпореждане поради това, че даденото от съда указание противоречи на диспозитивното начало и неизпълнението му не влече неблагоприятни последици. Поддържа, че съдът неправилно се е отвел от дължимата защита по искането за унищожаване/заличаване, тъй като тя имала правен интерес, и настоява материалите да бъдат върнати за продължаване на съдопроизводствените действия. Изтъква, че е посочила коя част на съдебния акт е невярна – описала е с какъв акт започва абзаца и за какво се отнася; обосновала е защо е невярна – внесени обстоятелства, изхождащи от спорен материал, които не са представени от нея и нямат доказателствена стойност; посочила е начина, по който се накърнява правната й сфера – чрез въпросната част от съдебния акт й е приписана медицинска диагноза; самите изразни средства и тяхното значение в спорния абзац определяли интензитета на вредите.

Жалбоподателката счита, че указанието на съда е недобросъвестно упражнено право, като съдията се е опитал да окаже принуда спрямо нея да изложи изрази, с които да накърни правната й сфера. Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдията е възприел обекта на спора като съдебен акт. Въпросният абзац бил част от съдържанието на удостоверителната част на съдебния акт, което й вредяло с характеристиките – чрез носителя му били създадени условия да се намира на съответните места. Търсената от ищцата защита от нанесените вреди била едновременно искане за обезщетяване и искане за възстановяване на накърнената правна сфера, което можело да се реализира единствено с 1 унищожаване/заличаване на вредоносното съдържание.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 22809/2025 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на И. К. З., с която срещу Върховен административен съд /като процесуален субституент на Държавата/ е предявила иск за осъждане да й заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди „вследствие на неблагоприятните последици, реализирани чрез съдържание, удостоверено в определение № 1720/20.02.2025 г., по дело № 1104/2025 г. на ВАС, което е невярно, като се е възползвал от и е използвал спорни обстоятелства, изхождащи от процесния ЕР 190…, на МИ на МВР и което накърнява правната й сфера“, както и е отправила искане „да преустанови наличието, като заличи всички носители, заедно с което унищожи и съответно коригира хартиените/перманентните носители на определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС относно абзаца, започващ с „нещо повече“, имащ предвид и упоменат реквизит на документ ЕР …, с което е приписана диагноза /медицинска/ и засягащ неработоспособност“.

В исковата молба се излага твърдение, че в посоченото определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС се съдържа абзац, започващ с „нещо повече“, в който се твърди, че И. К. З. била с диагноза /изрично изписана/ и това било видно от експертно решение № 190/1 от 24.10.2016 г. на Централна експертна лекарска комисия, както и че тя била неработоспособна. Твърди, че посочената част на определението в абзаца, започващ с „нещо повече“, е с невярно съдържание, поради липсата на достатъчно основание – източникът бил спорен. Сочи, че начинът, по който е изготвено съдържанието на това определение, е противоправно поведение поради недобросъвестно упражнени права, тъй като с него е удостоверено/внесено невярно съдържание. С това била накърнена правната сфера на ищцата и причинени неблагоприятни последици – приписвала й се медицинска диагноза, което увреждало нейната личност, застрашавало правата и интересите й, унижавало и злепоставяло. Създадени били условия това съдържание на определението, чрез носителя му, да се намира в и спрямо него да се упражняват власт/права в съда по съответното дело, което причинявало на ищцата притеснение, унижение пред съда, съдебни служители и ответника, и уронвало престижа й като страна, търсеща защита.

С разпореждане № 70725/01.05.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указание ищцата да формулира с ясни и последователни изречения обстоятелствата, на които основава претенцията си, като посочи точно и ясно в какво се изразява противоправното поведение на служител на ответника; да посочи изрично съдържанието на частта от определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС, която счита за невярна и причиняваща й неимуществени вреди; в какво точно се изразяват неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, и периода, за който претендира да е претърпяла вреди; да формулира надлежен петитум на исковата си молба; да конкретизира искането си са осъждане на ответника да заличи съответния абзац на определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС, като обоснове правен интерес от този иск.

2

На 12.05.2025 г. ищцата е подала молба в отговор на горепосоченото разпореждане, която съдържа идентични с изложените в исковата молба твърдения и изявления, като с нея са отправени идентични с тези в исковата молба искания.

С разпореждане № 88642/05.06.2025 г. районният съд, приемайки, че с горепосочената молба не са изпълнени в цялост дадените указания, е предоставил на ищцата възможност да посочи ясно какво е съдържанието на частта от определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС, която счита за невярна и причиняваща й неимуществени вреди, включително и каква диагноза твърди, че е посочена в определението, каквато ищцата няма поставена.

С молба от 16.06.2025 г., подадена в отговор на горепосоченото разпореждане, ищцата е изразила становище, че даденото от съда указание не касае предмета на спора, както и че поддържа и препраща към начина, по който е формулирано процесното съдържание на неблагоприятните последици, и направените искания.

С обжалваното разпореждане № 114532/21.07.2025 г. районният съд е приел, че искането на ищцата за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради изготвянето на определение № 1720/20.02.2025 г. по дело № 1104/2025 г. на ВАС, в което на същата се приписва диагноза, каквато тя не притежава, е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Приел е, че поради неизпълнението на няколкократно дадените ясни и точни указания за посочване на точното съдържание на частта от това определение, която счита за невярна, не може да бъде определен предметът на делото, респ. предмета на доказване. Заявеното искане за осъждане на ответника да заличи всички носители, съдържащи посочения абзац е прието за недопустимо с мотив, че не е налице законова възможност за съда за осъждане на друг съд да заличи част от свой акт, като това не може да бъде направено и при упражняване на инстанционен контрол. С оглед на това и поради неотстраняване от ищцата на нередовностите на исковата молба, съдът е приел, че е налице основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Видно е от изложеното в исковата молба и в последващите уточнителни молби, че ищцата претендира от ответника заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от съдебен акт, а именно - определение № 1720/20.02.2025 г., постановен по адм. дело № 1104/2025 г. на ВАС, като твърдените вреди са причинени в частност от съдържащата се в това определение констатация, че ищцата е с медицинска диагноза съгласно посочено експертно решение на лекарска комисия, което според нея е невярно.

Посоченото определение № 1720/20.02.2025 г. по адм. дело № 1104/2025 г. на ВАС не е представено по делото, но след извършена служебна справка в информационната система на ВАС се установява, че същото е постановено в производството по чл. 229 и сл. от АПК, 3 образувано по частна жалба на И. К. З. срещу определение № 2319/22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 646/2025 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от държавна такса. С процесното определение № 1720/20.02.2025 г. по адм. дело № 1104/2025 г. на ВАС е отменено определението на АССГ за отхвърляне искането на И. З. за освобождаване от държавна такса и вместо него е постановено друго, с което същата е освободена от заплащане на държавна такса по посоченото дело на АССГ. Това определение на ВАС е окончателно. В мотивите му е прието, че искането на З. за освобождаване от внасяне на държавна такса е основателно - предвид представената от молителката декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и предвид факта, че това искане е обвързано с изискването за приподписване на евентуална касационна жалба и от евентуално провеждане на частно производство. В допълнение, в абзаца, който ищцата счита, че е с невярно съдържание, започващ с „нещо повече“, е посочено следното: „по делото е приложено и експертно решение № 190/1 от 24.10.2016 г. на Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) – л. 11, от което е видно, че З. е с диагноза ….., което безспорно противоречи на приетото от АССГ, че липсват данни за неработоспособност на същата.“.

Именно от тази констатация в мотивите на определението на ВАС ищцата твърди, че са й причинени неимуществени вреди, за които претендира обезщетение в размер на исковата сума.

Отговорността на Държавата за вреди от незаконосъобразна правораздавателна дейност може да се реализира по реда на специалния ЗОДОВ, но тя е ограничена само до изчерпателно посочените в чл. 2, ал.1 от този закон хипотези, а в случая изложените в исковата молба обстоятелства не могат да бъдат подведени под нито една от тях. Когато се твърди увреждане, причинено от правораздавателен орган в хипотеза, непопадаща в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ, увреденият може да получи защита по общия ред чрез иск по чл. 49 от ЗЗД. В случая, както бе посочено, ищцата претендира от ответника Върховен административен съд заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от невярна констатация в мотивите на постановен съдебен акт. На първо място, така предявеният иск по чл. 49 от ЗЗД е недопустим, тъй като ВАС не е надлежен ответник по този иск, доколкото няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав, разглеждал спора и постановил съдебния акт. Отделно от това, по аргумент от чл. 7 от Конституцията, Държавата може да отговаря само за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато се касае за претенция за вреди от съдебен акт, постановилият го съд не може да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД, тъй като законосъобразността на съдебния акт може да се проверява само по пътя на инстанционния контрол. Установеният в чл. 132, ал. 1 от КРБ функционален имунитет на магистратите предвижда гражданска неотговорност на същите, в т.ч. и на съответния съд, за постановените от него актове, освен при изрично предвидените в закона изключения – извършеното да представлява умишлено престъпление от общ характер, в какъвто случай отговорността следва да се реализира срещу магистрата по общия ред, а не срещу съответния правораздавателен орган. Тази конституционна забрана изключва противоправния характер на действията на съда, свързани с изпълнение на служебните му 4 задължения, част от които е постановяването на съдебните актове по споровете, с които е сезиран. С оглед на това, направената в процесното определение № 1720/20.02.2025 г., постановен по адм. дело № 1104/2025 г. на ВАС, констатация на съда за установена от експертно решение на ЦЕЛК медицинска диагноза на ищцата З. не представлява противоправно поведение. Касае се за доказателствен извод, направен от съда в изпълнение на задължението му да реши спора по вътрешно убеждение съобразно представените доказателства. Въпросът за обосноваността и правилността на доказателствените изводи на съда не може да се релевира чрез иск за непозволено увреждане срещу постановилия акта съд.