Определение № 920 от 25.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Стара Загора, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500474 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на ищеца „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт Н.А., против определение № 1274/23.05.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на дружеството решение № 237/15.04.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък да бъде изменено на основание чл.

248, ал. 1 ГПК в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба съображения. Ето защо моли същото да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение да бъде намалено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. М. М. от АК-Пловдив – пълномощник на ответницата Й. Х., в който се твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение – да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото се установява, че на 28.06.2024 г. дружеството-жалбоподател 1 е подало срещу ответницата Й. Х. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 1615/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

В заявлението се твърди, че Й. Х. дължи на „А.с.в.“ ЕАД следните суми:

1/1946,59 лева – главница за периода от 11.08.2018 г. до 26.07.2023 г.; 2/ 201,08 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2018 г. до 26.07.2023 г. и 3/ 259,81 лева – обезщетение за забава, считано от 27.07.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят сочи, че паричните вземания произтичат от сключен между кредитодателя БНП П.П.Ф. С.А., клон България, и кредитополучателя Й. Х. Х. договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № CREX-16300149 от 11.08.2018 г. и приложение № CARD-16827036 към договора, като впоследствие вземанията са прехвърлени от страна на банката в полза на „А.с.в.“ ЕАД по силата на приложение № 1 от 27.07.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г.

Въз основа на заявлението районният съд е издал заповед № 998 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2024 г. за всички претендирани от заявителя суми, като заповедта е връчена на Й. Х. на 09.07.2024 г.

На 01.08.2024 г. последната е подала възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК чрез адв. М. М. от АК-Пловдив.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „А.с.в.“ ЕАД е предявило установителни искове за вземанията, като по тях е образувано гр.д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък.

С решение № 237/15.04.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. Районен съд – Казанлък е уважил исковете за сумите от 1946,59 лева – главница и 259,81 лева – обезщетение за забава, като е отхвърлил иска за сумата от 201,08 лева, представляваща договорна лихва. Със същото решение „А.с.в.“ ЕАД е осъдено да заплати на адвоката на ответницата сумата от 600 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 29.04.2025 г. дружеството е поискало така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските чрез намаляване на определеното в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В обжалваното определение № 1274/23.05.2025 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че определеното на адв. М. възнаграждение за предявените и уважени два оценяеми иска не е прекомерно и е съразмерно с уважената част от паричните претенции, поради което молбата за намаляването му е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, адвокатът, оказал 2 безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, като за присъждането му пред съответната инстанция е достатъчно по делото да се установи наличието на изявление за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Това, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАдв. и на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв. сумата се присъжда директно на правоимащия адвокат, а не на страната по делото, не изключва общите правила по чл. 78 ГПК и чл. 248 ГПК, които се прилагат при възлагане на разноски в тежест на другата страна. Както платеното от страната възнаграждение на адвокат, така и определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. подлежат на редуциране по един и същ начин, съгласно чл. 78 ГПК и съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска /в този смисъл – определение № 1857/11.06.2025 г. по т.д. № 683/2025 г. на ВКС, I т.о. и др./.

Съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се извърши само чрез остойностяване на положения от адвоката труд, съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената защита. В тази връзка в определение № 800/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 413/2025 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че видът, броят и материалният интерес на исковете са относими към фактическата и правна сложност на делото и към обема на извършената работа.

В конкретния случай ищецът е предявил три обективно съединени установителни иска за с цена: 1/1946,59 лева /искът за главница/; 2/ 201,08 лева /искът за договорна лихва/ и 3/ 259,81 лева /искът за обезщетение за забава/, като районният съд е уважил исковете за главница и обезщетение за забава и е отхвърлил само иска за договорна лихва. Видно от горното, спорът пред районния съд се характеризира с нисък материален интерес.

От данните по делото се установява, че в първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е назначена съдебносчетоводна експертиза, като за разглеждането му е проведено едно открито съдебно заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на спорните между страните въпроси е формирана съдебна практика както на СЕС, така и на националните съдилища. Ето защо следва да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност.

От друга страна извършената от процесуалния представител на ответника работа, се изчерпва с изготвяне и подаване на отговор на искова молба и писмено становище по хода на делото, като адв. М. не се е явил в проведеното пред районния съд о.с.з.

С оглед изложеното, присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 600 лева с вкл.

ДДС се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и 3 извършената от адвоката работа, като същото не е съобразено с отхвърлената част от исковете. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 240 лева с вкл. ДДС, която според настоящият съдебен състав съответства на изброените по-горе критерии.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение - да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

2 ЗАдв. трябва да бъде намалено на сумата от 240 лева с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1274/23.05.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък, с което е оставена без уважение молбата на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 237/15.04.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък, в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на адв. М. В. М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 2 37/15.04.2025 г. по гр. д. № 2261/2024 г. на Районен съд – Казанлък, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. М. В. М. от АКПловдив, с адрес: гр. П., ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 600 лева с вкл. ДДС на сумата от 240 лева с вкл. ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4