Решение № 942 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110215918 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Е. Т. Ф. против Наказателно постановление № 25-4332025160/03.10.2025 г., издадено от началник на група при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДП – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност (липса на надлежно изготвен видеоматериал по преписката; необозначено място с видеонаблюдение; липа на яснота, касателно дата и място на извършване); процесуално нарушение (непосочено предложение на правна норма) и за обективна несъставомерност. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Доразвива доводите си за недоказаност, позовавайки се и на събрани допълнително гласни доказателства. Позовава се на несъответствие между АУАН и НП, касателно описанието и за непрецизна правна квалификация. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва жалбата. Намира атакуваното НП за законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с 1 оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2025 г., около 16:00 ч. жалбоподателят Ф. управлявал лек автомобил БМВ М5, ДК № *** (собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД) в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Кумата“.

По същото време, на същото място и със същата посока на движение се движел лек автомобил Порше 911 Турбо, ДК № *** Трафикът бил натоварен, с наличие и на други превозни средства по пътното платно.

В района на кръстовището на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ и ул. „Кумата“ жалбоподателят Ф. и водачът на другия лек автомобил („певецът Константин“, по данни на Ф.) поотделно взели решение за провеждане на състезание с управляваните от тях автомобили, като форсирали двигателите на същите, извършили отброяване и ускорили внезапно. Известно време се движели успоредно, след което лекият автомобил Порше взел преднина и се престроил в лентата на автомобила БМВ.

В района на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Рилска обител“ двамата отново форсирали двигателите и потеглили рязко.

Описаните действия били заснети от Ф. и публикувани в профил в социална мрежа.

Впоследствие, той декларирал обстоятелствата, във връзка с описаните действия, в сградата на ОПП-СДВР.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Г. Г. и Ц. Ц.; АУАН; НП; декларация; извлечение то АИС-БДС; справка за регистрация; докладна записка; картон на водач; заповеди за компетентност; ВДС – диск; протокол за оглед на ВДС.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Разпитаните полицейски служители изложиха ясен и непротиворечив спомен за хода на проверката и за констатациите, извършени в нейния ход. Докато за тях е защитима тезата за липса на заинтересованост от изхода на производството, това не би могло да се каже за св. Ц. П., който добросъвестно декларира приятелски отношения с жалбоподателя. Разбора се, това не прави a priori казаното от него недостоверно, а поставя изискване за завишена степен на внимание.

Показанията на П., обаче, не издържат контролния коректив на останалите доказателства. От една страна, те не кореспондират с попълнената от самия жалбоподател декларация, в която той удостоверява неизгодни за себе си обстоятелства (и които, впоследствие, възприема линия на процесуално поведение – да оборва собствената си теза, което звучи, меко казано, озадачаващо), а от друга – няма как да не бъде коментиран декларираният ясен спомен за дата и час, на които свидетелят твърди – да се е намирал на дружески престой в хотел с жалбоподателя, но на който кореспондира пълно отсъствие на спомен за конкретика за друга, по-скорошна дата. В този смисъл и съдът не намира основания да не кредитира съдържанието на попълнената от жалбоподателя декларация (с всички условности, че докато С., М. Б. са имена, чието самостоятелно използване носи всички признаци на достатъчност, това не би могло да се каже за „певеца Константин“, както е посочено в декларацията, поради което и самоличността на втория участник не би могла да се приеме за безспорно установена, в рамките на настоящото производство), доколкото същата действително удостоверява неизгодни за самия него обстоятелства (нещо повече – скрепена и с предупреждение по чл. 313 НК), но и при призоваването си в ОПП-СДВР водачът е имал гарантираната му принципна възможност да бъде подпомаган от лице с адвокатска правоспособност (която възможност е упражнил, едва след издаването на атакуваното НП).

Тук е мястото да се направи критична бележка. В процесната декларация не се съдържат каквито и да било данни, касателно физическото наличие на СУМПС и СРМПС у водача, към момента на управлението, в който смисъл и без да подценява принципната възможност – 2 проверяващият екип да разполага с паранормални ясновидски способности, но и доколкото задължение на контролните органи е – да докажат тезата си (в този смисъл Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др. ), то и за настоящия съдебен състав остава непонятно – от кой доказателствен източник АНО черпи твърденията си, които, на този етап, остават недоказани.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. Докато словесната формулировка позволява организиране на адекватна защита, предложената цифрова квалификация не би могла да бъде обект на процесуалната критика на жалбоподателя. Това е така, доколкото, макар възприето и широко ползвано в теорията и практиката, „предложението“ не съставлява 3 структурна част на нормативния акт, съгласно чл. 26, ал. 1, и ал. 2 от Указ за прилагане на ЗНА вр. чл. 9, ал. 3 ЗНА, в който смисъл и отсъствието на такова посочване не може да се квалифицира като отклонение от процесуалните стандарти.

В допълнение, макар противоречието между АУАН и НП, в принципен план, нееднократно (Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) да е било коментирано от касационната инстанция, в светлината на съществените процесуални нарушения, то следва да се отбележи, че това касае само обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване и имащи отношение към ангажирането на отговорност, но не и касателно детайли и съпътстваща информация. В този смисъл и незащитима е теза за отклонение от процесуалните стандарти, съставляващо отменително основаниe.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 01.07.2025 г., около 16:00 ч. жалбоподателят Ф. управлявал лек автомобил БМВ М5, ДК № *** (собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД) в гр. София, по ул.

„Даскал Стоян Попандреев“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Кумата“, жалбоподателят Ф. е органмизирал и взел участие в нерегламентирано състезание.

От обективна страна, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ е интегрална част от градската пътна мрежа и от това следва, че цитираната законова забрана важи и за него. Във фокуса на възраженията на жалбоподателя, обаче, попада квалификацията на едни или други действия, като попадащи в обхвата на забраната на чл. 104б, т. 1 ЗДП. Извлечената от огледа на ВДС и процесната декларация конкретика, според настоящия съдебен състав, позволява на така поставения въпрос да бъде даден еднозначен отговор. Той се извлича от поредицата действия на двамата водачи, свързани с едновременно спиране и рязко потегляне, предхождано от низходящо отброяване, успоредно придвижване в определен пътен участък, носещи всички белези на координираност и целенасоченост (вкл. и в контекста на репликите „Аре, давай“ и „Не мой ма мина, …, не мой ме минеш“), а не – на изолираност и спорадичност. От тези специфики на придвижването, именно, съдът черпи извод за конкуриране, в светлината на състезателност (т. е. за „участие“, по смисъла на закона), като, по повод възраженията на повереника, „организиране“ невинаги предполага комплекс от действия, извършени предварително и целенасочено, за обезпечаване на съревнованието с логистика, регламент, награден фонд и пр., а е възможно и при обикновено спонтанно съгласуване на волите – изрично или конклудентно (напр. чрез форсиране на двигатели или отнрояване и вербално стимулиране, както е в настоящия случай), като инициатива за провеждане на състезание. В този смисъл и интерпретацията на установената фактология, извършена от настоящия съдебен състав, се различава диаметрално от тази на жалбоподателя.