Определение № 7062 от 13.12.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7062 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120106979 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "В********” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "****”, ул. "******" № *****, действащо чрез пълномощника си *********, срещу Ж. М. П., ЕГН **********, чрез законен представител ************ с адрес:

********************, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена Заповед № *****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ********г. по описа на Районен съд - Бургас.

Съдът, след запознаване с материалите по служебно изисканото ч.гр.д.

№ *****г. по описа на Районен съд - Бургас, намира, че въпреки дадените му от заповедния съд указания в този смисъл, към настоящия момент за ищеца не е налице правен интерес от така предявените искове, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В този смисъл, правният интерес на ищеца и съответно допустимостта на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК в посочената хипотеза се обуславя от кумулативното наличие на двете визирани в цитираната законова разпоредба предпоставки, а именно: заповедта за изпълнение да е надлежно 1 връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, ведно с удостоверяване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012г. по ч.гр.д. № 296/2012г. на ВКС, I г.о. и др., исковият съд, пред който е висящо производството по предявените по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК искове, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен на свой ред да провери допустимостта на така предявените установителни искове.

При преценка на материалите по приобщеното към настоящото дело ****** по описа на Районен съд – Бургас настоящият съдебен състав съдът намира, че в разглеждания случай заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма, а именно: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.

В настоящия случай длъжникът Ж. М. П. е малолетно дете. По правило и съгласно чл. 129, ал. 1 СК, всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. Наред с това, чл. 28, ал. 4 ГПК изрично предвижда, че малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници. По делото няма данни упражняването на родителските права по отношение на детето ****************************************, са в граждански брак и към настоящия момент. Видно от материалите по приобщеното заповедно дело, процедурата по чл. 47 ГПК /в т.ч. предвидената в същата поредност/ е изпълнена единствено по отношение на майката на длъжника – ***********************, като опит за връчване на заповедта за изпълнение е правен на регистрирания в системата на Национална база данни

„Население“ постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с този на детето.

Действащи трудови договори към настоящия момент същата няма. Препис от заповедта е изпратен и на посочения в заявлението адрес, като от длъжностното лице по призоваването са събрани данни, че длъжникът не пребивава на същия.

2

Видно от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ за адресната регистрация на бащата на длъжника и като такъв негов законен представител

–

******************************************.

Връчване на така посочените адреси на бащата не е извършвано. Последното обуславя извода за това, че в конкретно разглеждания случай надлежно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК не е налице.

Предпоставка за допустимостта на установителните искове по реда на чл. 422 ГПК е предварително изчерпване на всички възможности за длъжника /в т.ч. чрез законните си представители/ да узнае за претендираното вземане, съответно да прецени дали да възрази, че не дължи по реда на чл. 414 ГПК/чл.

414а ГПК или да не подаде възражение, в който случай заповедта ще влезе в сила и ще подлежи на изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че към настоящия момент за ищеца не е налице правен интерес от така предявените установителни искове, същите се явяват преждевременно заведени и като такива – недопустими, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6979/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, 64-ти състав, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, същото да се докладва на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3