Решение № 147 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330113919 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложения първо или трето и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Р. Д. П., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, чрез пълномощник адв. В. П., е предявила против „Хармония 2018“ ЕООД, ЕИК: 204993737, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ген. Кисяков“ № 17, представлявано от ********** Н.В., иск за осъждането да й се заплатят следните суми: сумата от 500 леваглавница, представляваща ½ пропорционално припадаща се част от предплатена такса по договор № *****/ 15.11.2023 г., сключен с наследодателката на ищцата- З.Г. П., ЕГН:

**********, за предоставяне на услуги в Дом за възрастни хора „Хармония“- гр. Пловдив, останала неусвоена с оглед смъртта на лицето, дължима поради начална липса на основание, предвид нищожността на клаузата на чл. 14, предложение последно от договора, като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави, както и сумата от 21, 55 лева- лихва за забава върху главницата за периода от уведомяване на ответника до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба08.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

При условията на алтернативност, главницата се претендира и на отпаднало основание- поради смъртта на лицето и невиновната невъзможност на ответника да предостави услугите по договора за периода, за който таксата му е била предплатена.

1

В исковата молба е посочено, че с договор № *****/ 15.11.2023 г. наследодателката на ищцата- майка й З.Г. П., ЕГН: **********, сключила договор с ответника, за съответни услуги, предоставяни в дома. Тя починала обаче на *** г., като според чл. 20 т. 3 от договора договорът се прекратявал със смъртта на лицето. Ищцата заплащала дължимите до договора суми в съответните срокове, първоначално по 1 200 лева месечно, а в последствие- по 1 400 лева, до 15- то число на предстоящия месец. На 15.03.2024 г. тя също заплатила таксата от 1 400 лева, за периода 15.03.- 15.04.2024 г. Според чл. 14 от договора обаче „при летален край, месечната такса не се възстановява“ла. Счита, че тази клауза била недействителна и противоречаща на ЗЗД. На два пъти- на 29.03 и на 04.04.2024 г. тя ходила до дома да поиска връщане на сумата, но не й входирали искането, а след разговор с управителката, й било казано, че може да й се възстановят само 200 лева. На два пъти писмено изпратила по пощата до ответника официално искане за връщане на сумата, надхвърляща предоставените услуги, но до момента нямало отговор или възстановяване на парите. Изчислява, че за 8 дни, считано от 15.03.2024 г., до датата на смъртта- *** г., при 31 дни за м. март 2024 г., дължимата сума за предоставените услуги по договора, следвало да възлиза на общо 362 лева (или по 45, 16 лева на средно на ден). В тази връзка моли за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 000 лева, дължима на отпаднало основание, ведно с мораторна лихва от 43, 12 лева, от уведомяването на ответника, до предявяване на иска. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място, се излагат съображения за нередовност на исковата молба- не ставало ясно дали договорът се счита за нищожен или унищожаем и в кои точно хипотези. На следващо място, не се доказвало от касовия бон, че точно ищцата била заплатила търсената сума, а в нейна тежест било да докаже обедняването си. Отделно от това, наследниците били двама и ищцата можела да търси само нейната ½ част. На трето място, в договора изрично било записано, че при смърт сумата не се възстановява, като тази клауза била действителна, страните били наясно с нея и тя била породила своето правно действие след доброволното подписване на договора. Моли за отхвърляне на иска, или при евентуалност- за уважаването му само наполовина, колкото била частта на ищцата като наследник. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище.

С уточняваща молба ищцата посочва, че нищожността на клаузата по чл. 14 от договора била на основание- противоречие със закона и/ или накърняване на добрите нрави.

След като договорът се прекратявал, ответникът не предоставял услуги по него и тук без вина на някоя от страните облигационната връзка се преустановявала. Задържането на предплатената такса водело до неоснователно разместване на блага. Със смъртта на ползвателя на услугата, отпадало и занапред основанието за получаване на сумите по тази услуга. Заявява още, че претендира само свои лични права, поради което намалява претенцията си на половина: за главница на 500 лева, а за мораторна лихва- на 21, 55 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед 2 наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор № *****/ 15.11.2023 г., сключен между наследодателката на ищцата- майка й З.Г. П., ЕГН: **********, и ответника, лицето е настанено в дом за възрастни хора „Хармония“, където следва да й бъде предоставяна резидентна грижа, срещу заплащане на месечна цена от 1 200 лева, платима предварително, до 15- то число за предстоящия месец.

Като писмени доказателства са приети два фискални бона (съответно за 300 лева и за 1 100 лева), от 15.03.2024 г., за заплатена в полза на ответника сума от общо 1 400 леватакса за м. март 2024 г. В тази връзка са представени още извлечение от банковата сметка на ищцата за извършен паричен превод от 1 100 лева в полза на дома, както и разпечатка от ПОС- терминал за платената сума.

Представено е и копие от съобщение за смърт от *** г., видно от което З.Г. П., ЕГН:

**********, е починала в дом за възрастни хора „Хармония“- гр. Пловдив, поради остра сърдечна и дихателна недостатъчност.

Видно от удостоверение за наследници, З.Г. П., ЕГН: **********, е починала на *** г., като е оставила за свои закони наследници две деца- син и дъщеря- ищцата.

Приети са още два броя телепощи с известие за доставка, адресирани от ищцата до ответника, за възстановяване на платените суми по договора, след смъртта на потребителя на услугата.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищцата (протокол от с.з. от 17.12.2024 г.). Св. И.Р.Д.- познат на ищцата, посочва, че помогнал да закарат майка й да бъде настанена в дом за възрастни хора „Хармония“, поради нейни здравословни проблеми и напреднала възраст. Няколко месеца след това обаче тя починала. Ищцата плащала за престоя на майка си в дома, но след смъртта на майката не й върнали остатъка от парите за месеца, защото такъв бил договорът. Ходела на място да се среща с **********, пратила им и писмена покана да й възстановят сумата, като първо обещали да й дадат само 200 лева, но в кР. сметка нищо не й върнали. Счита, че договорът с такава клауза от човешка гледна точка противоречал на добрите нрави.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е предявена претенция за неоснователно обогатяване, като ищецът твърди, че е платил на ответника определена парична сума, без основание за това или поради отпаднало основание, с което последният се е обогатил и като последица следвало да се възстанови това разместване на имуществени блага, чрез връщане на даденото.

Няма спор по обстоятелството, че ищцата е един от двамата законни наследници на починалата си майка, която е била настанена в дом за възрастни хора, в който ответникът е предоставял резидентна грижа за лицето. Също така няма спор това, че таксата за м. март 2024 г., когато е починало лицето, е била платена предварително, според условията на договора, като за периода 15.03.- 15.04.2024 г. ищцата е заплатила на ответника сумата от 1 400 лева за услугата, за което са представени съответните платежни документи. Майката е 3 починала на *** г., или 8 дни след заплащане на таксата за съответния месец. Спорният момент по делото е дължи ли се връщане на платената цена за услугата след смъртта на лицето.

Според чл. 14, изречение второ, предложение второ от договора, буквално е записано- „при летален край, месечната такса не се възстановява“. Именно в тази връзка е и позицията на ответника, според който след като потребителят се е съгласил с тези условия на договора, който е породил правно действие в отношенията между страните, отказът за възстановяване на сумата е бил правомерен.

Настоящият състав обаче намира, че независимо от наличието на въпросната клауза в договора, ответникът няма право да претендира суми след прекратяване на договора. Едно от основанията за прекратяване, посочено в чл. 20 т. 3 от договора, е именно смъртта на лицето. Сключеният договор е с предмет- предоставяне на резидентна грижа на възрастни лица, т.е. задълженията на ответника са свързани с осъществяване на престация спрямо потребителя на услугата. Без наличие на такъв потребител обаче, услугата няма как да бъде предоставяна и при това положение смъртта на лицето се явява обективно основание за прекратяване на договора, респективно- за преустановяване на грижите по настанения.

Оттук- ответникът изпада в невиновна невъзможност за изпълнение на задълженията си, които са се погасили и отпадат занапред, като именно в тази връзка платените до края на съответния срок суми за услугата следва да се върнат. Грижата, за която е било предварително платено, не може да се предоставя и в този смисъл платените средства за тази грижа подлежат на връщане, на отпаднало основание. Противното би означавало да се допусне ситуация на неоснователно обогатяване, която правният ред не търпи, защото се получава имуществено разместване на блага. В този смисъл, въпреки наличието на съответната клауза в договора, с която потребителят се е съгласил, доколкото едната страна е изпълнила задължението си да си плати за услугата изцяло, а другата- обективно не може да предостави тази услуга поради прекратяване на договора, евентуалното задържане на сумата противоречи на принципа за точното и добросъвестно изпълнение на договора. Независимо, че ответникът няма вина за съответната хипотеза на прекратяване, настъпила извън волята му, той няма и правото да получи плащане за престация, която обективно не може да предостави. Иначе, задържането на получените средства би се квалифицирало като вид неустойка за потребителя на услугата, каквато обаче не е уговорена и няма как да се претендира. Затова отказът на ответника да върне получените от ищцата суми след смъртта на майка й, до края на срока, за който месечната услуга е била предплатена, е неправомерен и с решението на съда страната следва да се осъди да възстанови съответната сума.

Конкретният размер на иска е въпрос на аритметични пресмятания- при месечна такса от 1 400 лева, за м. март 2024 г., който е с 31 дни, среднодневната издръжка за един потребител се получава на сумата от 45, 16 лева (1 400 : 31). За 8- те дни престой на майката ищцата, разходите й възлизат на сумата от 361, 29 лева (8 х 45, 16), или на възстановяване подлежи сумата от 1 038, 71 лева (1 400 – 361, 29). Доколкото обаче ищцата има право да претендира само половината от тази сума (чл. 5 ал. 1 от ЗН), предвид обстоятелството, че в 4 случая има двама законни наследници и тя не е единствен такъв, претенцията й за главница за ½ от дължимата и посочена по- горе сума, или за претендираната от нея такава от 500 лева се явява напълно основателна и доказана.

При това положение, не е необходимо да се излагат допълнителни съображения относно другото основание, на което е предявен искът, защото след като той се уважава, е безпредметно да се обсъждат всички доводи на ищеца.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че е без значение в случая обстоятелството, че ищецът е посочил две различни основания, на които претендира връщане на платената сума. Искът при всички положения си остава един, само основанията му са отделни, но макар и да е изписано в петитума на уточняващата молба на страната от 02.10.2024 г., че основанията са предявени при евентуалност, в обстоятелствената част на молбата ясно е посочено, че те са предявени при условията на алтернативност, каквато е и волята на страната. Тъй като в тази хипотеза няма как и двете основания да бъдат уважени, а интересът на ищеца е той да си получи сумата, независимо на кое от предявените основания, в случая не се дължи отхвърлителен диспозитив за основанието, на което искът не е бил уважен, а само диспозитив за това основание, на което той се уважава.