Решение № 2816 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110124020 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците А. Н. П. и Р. Н. П., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 9 923,12 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 1 373,14 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.; 28,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 5,88 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г., при равни квоти (по 1/2 за всяка от тях), а именно: 4 961,56 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 686,57 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за 1 периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.; 14,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 2,94 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до окончателното им заплащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Н. П. и Р. Н. П., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Д. – Ф., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства да са били собственици или ползватели на процесния имот през исковия период, каквото е изискването на действащата нормативна уредба. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата по извършване на дялово разпределение е законосъобразно извършена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всяка от тях, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Найнапред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.01.1985 г. (л. 20-21 от делото), съставен на основание заповед № ДИ-И-108а/11.09.1984 г. на председателя на ИК на РНС „*** се установява, че Н. А. П. и Н. Д. П. са придобили собствеността върху апартамент № ***, 2 находящ се в ***, заедно с принадлежащите му таванско помещение № 5 и 0,960 % идеални части от правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение № 9401-87/18.03.2011 г., издадено от ***“, свидетелстващо за взето решение на Столичен народен съвет за преименуване на *****, съдът прави извод, че същият изцяло съответства на имота, за който се отнасят исковите претенции. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка от 23.01.1985 г. посочените лица да са били в брак, поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.

На следващо място от представените 2 броя удостоверения за наследници с изх. № 1975/11.12.2024 г. и с изх. № 1976/11.12.2024 г. (л. 115-117 от делото) се установява, че Н. А.

П. и Н. Д. П. са починали съответно на 05.05.1993 г. и на 12.01.1996 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. – дъщери, поради което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответни права от включеното в наследствената маса на наследодателите си имущество в т. ч. и от процесния апартамент № ***, доколкото няма данни за осъществяването в периода от придобиването му от тях – на 23.01.1985 г. до смъртта им на юридически факти, довели до промяна в правата върху него. Ето защо, съдът прави извод, че след смъртта на всеки един от наследодателите им именно ответниците се легитимират като собственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 всеки – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. В случая, те не твърдят и не доказват да са се отказали от наследството на родителите си или да са го приели по опис, поради което следва да се направи извод, че са го приели. Нещо повече, наличието на съсобственост по отношение на него се потвърждава и от наличните в общинската администрация данни, възпроизведени в представената декларация по чл. 14 ЗМДТ от 08.06.2016 г., че понастоящем именно те са собственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 всеки, на основание наследствено правоприемство. Следователно, в качеството им на собственици на процесния апартамент № *** при равни квоти, именно А.

Н. П. и Р. Н. П. следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността – по 1/2 всеки.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна 3 собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.08.2002 г., списък към него и договор № 3996/23.09.2002 г. (л. 26-27 от делото), както и индивидуалните справки за топлинна енергия (л. 124-125 от делото) в рамките на исковия период услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: *****, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „***.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление са начислявани с 3 броя радиатори без уреди за отчет, сумите за битово гореща вода са начислявани служебно на база по 140 литра дневно за 4 броя потребители съгласно т.