Решение № 214 от 01.11.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. С., 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500277 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

ЗЗД.

Производството е по чл.268 от ГПК,във връзка с чл.327 ал.1ТЗ,вр.чл.79 С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№659 от 22.03.2021година, депозирана от ЕТ Жельо Войвода-Н.Б., ЕИК 830158054, чрез пълномощника адв. П.К., против Решение 20010/15.02.2021година по описа на Районен съд-З., постановено по гр. д. № 280/2019г., с което е осъден едноличния търговец Н.Г.Б., ЕГН ********** с фирма „ ЖЕЛЬО ВОЙВОДА - Н.Б.“ ЕТ, ЕИК 830158054, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № 5, да заплати на „ОМВ - Б.“ ООД , ЕИК 121759222, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Цариградско шосе № 90, ет. 20 представлявано от Д.С.Т. - управител и Е.А.У.

- прокурист, действащи чрез пълномощника си адв. Д.М.Д., сумата от

2451,53 лева, представляваща задължение по фактури, представляваща закупени стоки и услуги, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 647,55 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск в разликата му от 2451,53 лева до 4564,10 лева, като неоснователен и недоказан, както и е 1 прекратено производството по делото в разликата от 4564,10 лева до 24 515,32 лева, поради направено оттегляне на иск от „ОМВ Б.“ООД срещу ЕТ „Жельо Войвода - Н.Б. с молба, вх. № 1692/08.09.20200 г. и допуснато изменение в съдебно заседание на 26.11.2020 г. Присъдени са и направените разноски.

Със същото решение е осъден едноличния търговец Н.Г.Б., ЕГН ********** с фирма „ЖЕЛЬО ВОЙВОДА - Н.Б.“ ЕТ, ЕИК 830158054, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Д.Ч.“ № 5, да заплати на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, клон Б., сумата 22 063,79 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение (90% от дължимата сума от едноличния търговец на „ОМВ Б.“ООД), ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 1019,30 лева.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът ЕТ“Жельо войвода“. С въззивната жалба се атакува постановеното решение в осъдителната част и се излагат оплаквания за неправилност, поради неговата незаконосъобразност, нарушения на процесуалния закон и постановяване решението при непълнота на доказателствата. С въззивната жалба се поддържа оплакване, че са оспорени всички приложени писмени доказателства, сумите по приложените 10 броя фактури са оспорени и не се признава задължението по тях от ответника, доколкото се касае за неправомерно използване на карта ОМВ „Рутекс Функция” от неоправомощено лице и вероятно се касае за престъпление, извършените операции с тази карта не са направени от ответника или негов работник и служител. Направено е и оплакване, че използването на картата е станало на територията на Република С., вероятно се касае за сканиране на картата и направа на неин дубликат от неизвестно лице, а оригиналът не е напускал Б. и с него не са извършвани посочените операции, нито са закупувани стоки или услуги в посочения период и място. Твърди също, че всяка такава карта е обвързана е точно определен автомобил (според ОУ и договора) и видно от посоченото в долния ляв край на приложеното копие на пластиката и контролирането и установяването на това обстоятелство се извършва от страна на служители на ОМВ, посредством визуален и видео контрол.

Поддържа също така, че с този тип карта и конкретно с тази карта не може да се зарежда с гориво произволен автомобил, различен от посочения автомобил с номер *, в картата, а самата карта е обвързана с номера на конкретна машина, което е видно от приложеното копие на пластиката. Твърди се, че машината (камионът), която следва да е зареждала според молителя гориво на съответните дати, изобщо не е минавала по този маршрут и не е била дори в близост до съответните обекти-бензиностанции на ОМВ и респективно с тази карта не е зареждано гориво и не са закупувани стоки от ответника или негов служител, както и се поддържа,че е парадоксално, че в един от случаите 2 се касае за зареждане на гориво от двете страни на магистралата в С. с една и съща карта, което е обективно невъзможно.Направено е и оплакване, че множеството зареждания за малки суми не са типични за дейността и практиката на транспортните фирми, каквато е фирмата на ответника, защото такива фирми зареждат гориво в много по—големи количества, а не както е направено с тези карти, очевидно съвсем умишлено, за да се не обърне внимание веднага и да се блокират и да станат неизползваеми.

Системата за проследяване на маршрута на съответният камион използвана от ответника и интегрирана и инсталирана на компютрите на фирмата, строго позиционира местоположението му и маршрута му, спирките му и тяхното времетраене във всеки един момент, както и обема на наличното гориво в резервоара му и историята на движение на съответното МПС се съхранява, както във фирмата ЕТ „Жельо Воевода-Н.Б.”, така и във фирмата, доставила софтуерния продукт и занимаваща се с неговата поддръжка и обслужване и лесно може да се установи. Твърди също, че е налице неправомерно използване и при всички случаи се касае за престъпление, извършено чрез заснемане или сканиране на пластиката на картата, за което следва да бъде сезирана Прокуратурата и до момента това не е направено, защото от една страна престъплението е извършено в чужбина-Република С., от друга страна пострадал от него е молителят ОМВ и той е следвало да се обърне към правозащитните органи, а не да търси сумите въз основа на договорни отношения с ответника ЕТ „Жельо Воевода-Н.Б.”, каквито същият не е нарушил и е изрядна страна по договора.Твърди също, че з адължението за контрол на използване на този тип карти е на ищеца и в случай на несъответствие на картата с номера на зареждащия автомобил следва да се откаже използването й в обекта и заплащането на стоката или услугата да стане в брой.

Физически картата не е напускала Б. през този период и е била в държание на управителя Н.Б., както и нито един от камионите на ответното дружество не е зареждал на посочените обекти с такава карта и не е натрупал претендираните задължения към ОМВ.

Предлага окръжният съд да отмени решението на Районен съд-З. по гр. д. № 280/2019 година, като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан при условията на пълно и главно доказване от ищеца и главното встъпило лице.Претендира направените по делото разноски за първата и въззивната инстанция,съглсно приложените списъци по чл. 80 ГПК.

В срока по чл.263ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ОМВ - Б.“ ООД и КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, клон Б..

3

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят ЕТ „Жельо Воевода-Н.Б.” не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият „ОМВ - Б.“ ООД редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище пълномощникът му адв.Д.Д. предлага да се потвърди постановеното решение.

Въззиваемият КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д АСЮРАНС ПУР ЛЬО

КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, клон Б. редовно и своевременно призован не се представлява и в писмено становище пълномощникът му юрисконсулт А.Б. предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение.

Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалба и писмения отговор, обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в рамките на законово установения срок по чл.259, ал.1 ГПК, депозирана е срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

Предявен е пред районен съд обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ,вр.чл.79 ЗЗД за сумата 24 515.32лева, дължимо парично задължение по фактури,издадени вследствие на доставени стоки и услуги. Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника по делото има сключен договор за издаване и ползване на ОМВ карта с рутекс функция от 12.04.2017година,по силата на който клиентът има право да купува стоки и ли да ползва услуги във всички обекти на рутекс партньорите а едноличния търговец се задължава да плаща. Твърди също,че едноличния търговец се е възползвал многократно от картата с рутекс функция и за него е възникнало задължение в размер на сумата 24 515.32 лева.фактурирането на общото количество доставено на клиента се извършва два пъти месечно и общата сума е предоставена за съответния отчетен период като обобщена справка, към която се прилагат фактури и то съгласно ОУ –електронни фактури, които ответникът е свалил(достъпнал), съгласно приложения списък.

Ответникът е оспорил приложените към исковата молба десет броя фактури, с твърдения, че се касае за неправомерно използване на карта ОМВ“рутекс функция“,доколкото използването на картата е станало в Република С. и вероятно се касае за сканиране на картата и направен дубликат, тъй като оригиналът не е напускал Б. и с него не са извършвани посочените операции, още повече, че картата според ОУ и договора е обвързана с точно определен автомобил и контролирането,както и установяването на соченото обстоятелство се извършва от служители на ОМВ,посредством визуален видеоконтрол.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза,неоспорена от страните по делото дава заключение, че общата стойност на фактурите е сумата 22 527.45лева не са осчетоводени от ответника по делото,не са отразени в дневниците за покупки и не е начисляван данък добавена стойност. Според вещото лице процесните десет броя фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството ищец и по 4 тях няма извършено плащане от ответника едноличен търговец Според вещото лице на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение на стойност 22 063.79лева,представляващо 90% от вземането,което е отразено по партидата на ответника със знак минус, с цитираната сума и крайното салдо по синтетична сметка 411 –„клиенти“ с аналатичност ЕТ“Жельо войвода“ Н., към 05.06.2020година е в размер на 2 451.53 лева.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. З., в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че между ОМВ е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на едноличния търговец-ответник по делото по отношение на „ОМВ Б.“ ООД.

От събраните в хода на разглеждане на делото доказателства,обсъдени в тяхната съвкупност се налага извода, че има зареждане с гориво от бензиностанции на ищцовото дружество, както и че фактурираните в приложените към исковата молба десет броя фактури са останали неразплатени сума в общ в размер на 24 515.32лева. По делото е установено също така, че ОМВ е получило застрахователно обезщетение в размер на 90% от претендираната сума,поради което законосъобразно искът спрямо ищеца след изменението му в хода на разглеждане на делото и намаляване на претенцията е уважен за останалата неразплатена част – сумата 2 451.53 лева,в каквато насока е заключението по неоспорената експертиза.