Решение № 776 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100501266 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14613 от 15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 60383/2021 г. по описа на СРС, 69 състав е признато за установено по отношение на ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане” АД, че в полза на ищеца ЗК „Л.И.“ АД съществува част от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.д.№ 3511/2021г. съгласно описа на СРС, 69 с-в в размер н а 1566,58 лв. регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, за вреди настъпили в следствие на ПТП от 03.06.2019г., между МПС „Пежо 307“ с рег. № ******* и МПС „Волво“ с рег. № А ******* , във връзка с които ищцовото дружество е образувало щета № 0002-1261-19451037, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва за периода от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главницата, за периода от 26.12.2019 г. до 23.12.2020 г. в размер на 158,40 лв., като са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1566,58 лв. до 2610,97 лв.- регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, за вреди настъпили в следствие на ПТП от 03.06.2019г., между МПС „Пежо 307“ с рег. № ******* и МПС „Волво“ с рег. № А *******, във връзка с които ищцовото дружество е образувало щета № 0002-1261-19-451037 , които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, и за разликата над 158,40 лв. до 264 лв. – мораторна лихва за периода от 26.12.2019 г. до 23.12.2020 г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена 1 въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се правилността на изводите на решаващия състав на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача, управлявал автомобила, застрахован при ответника. В условие на евентуалност се твърди, че процентът на съпричниняване от страна на водача на лек автомобил „Волво“ е по-висок от приетия от първата инстанция. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условие на евентуалност – да приеме по-висок процент на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Волво“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Л.И.“ АД, с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, поради което е стигнал до грешен извод относно процента на съпричинява от страна на водача на лек автомобил „Пежо“. Предявява насрещна въззивна жалба срещу първоинатснционното решение в отхвърлителната част. Отправя искане до въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба, както и да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

В подадения в срок отговор на насрещната въззивната жалба, ответникът ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Волво“ с рег. № А *******, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: че на посочената в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, което 2 представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2595,97 лв., че на ответника е изпратена регресна покана, като последният е отказал заплащане на търсената сума от ищеца на 26.11.2019 г.

С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорни между страните продължават да са въпросите чия е вината за настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и размера на дължимото обезщетение с оглед своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване (поддържано и във въззивното производство).

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 03.06.2019 г. се установява, че на посочената дата около 08:06 часа, в гр. Бургас, на ул. „******* е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № *******, управляван от М.Г., и лек автомобил „Волво 70“, с рег. № *******, управляван от В.М. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ******* е посочено фарове, броня предна, радиатор, климатик, двигател, предно стъкло, а за лек автомобил „Волво 70“, с рег. № ******* е посочено предна броня, ляв калник преден, ляв фар.

Протоколът е подписан от двамата водачи, като М.Г. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.

Според показанията на свидетеля М.В.Г., водач на процесния лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № *******, същият пътувал със семейството си от кв.„Меден рудник“ към центъра в гр. Бургас, за да заведат детето на лекар. Посочва, че на излизане от паркинга на лекарската къща, имало знак „Стоп“, поради което свидетелят спрял, огледал се наляво и надясно, и продължил напред с намерение да направи десен завод, тъй като улицата била еднопосочна. В този момент лек автомобил „Волво“ навлязъл с голяма скорост в лентата за насрещно движение и ударил лекия автомобил на свидетеля. Посочва, че на самия завой имало спрял лек автомобил, който ограничавал видимостта. Сигнализирали органите на КАТ.Твърди, че пристигналите на място органи на КАТ казали, че свидетелят е виновен и поради тази причина в изготвения двустранен протокол за ПТП свидетелят посочил, че негова е вината.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., като ясни, последователни, логични и кореспондиращи с отразеното в двустранния констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, както и със заключението на съдебно-автотехническата експертиза.

Според заключението на САТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, механизмът на ПТП е следният: на 03.06.2019 г. около 08:06 часа в гр. Бургас, водачът на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № *******, при излизане на паркинг и срещу знака „Стоп“, при условията на ограничена 3 видимост от паркирани автомобили, навлиза в зоната на ул. „Васил Левски“ до № 84 с намерение на завие надясно. В същото време водачът на лек автомобил „Волво 70“, с рег. № ******* се движи по ул. „Васил Левски“ срещу пътен знак „В-1“. Налице е пресечна точка в траекторията за движение на двата автомобила и настъпване на сблъсък между предните части на същите. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Волво 70“, с рег. № *******, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че поведението на водача на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № *******, е било противоправно /в нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП/. Това е така, тъй като същият е следвало преди да започне маневра за излизане от паркираните превозни средства, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на спрелите МПС.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение.