Решение № 12862 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12862 гр. С., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110149915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ц. Е. М. против С. Я. В., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на непозволено увреждане от 20.02.2023 г., за извършване на което ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателно погасяване на вземането.

Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.02.2023 г. около 05.05 часа в гр.

С., в казино *****, находящо се на ул. (АДРЕС) ответникът отнел от владението на ищцата вещи на обща стойност 521 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – хванал я за ръката и сакото, блъскал я, съборил я на пода и издърпал от нея чанта от кръста, и заплашване – насочил към нея пневматичен пистолет марка *****, модел ****, със сериен № ****** На същото място и дата ответникът направил опит да отнеме от владението на ищцата вещи на обща стойност 554 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал раница на пострадалата към себе си, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини – дръжката на раницата се скъсала. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът извършил описаните насилствени действия с маска на лицето и слънчеви очила. Към момента на извършване на деянието ищцата не само съзнавала, че е жертва на грабеж, но и изпитала интензивен страх за живота си, тъй като срещу нея било насочено огнестрелно оръжие при това на работното й място и била заплашена с използването му. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата била влачена по земята от ответника, който не се задоволил с отнемане на едната чанта на пострадалата, но е упражнил и особено силен интензитет на принуда и при втория противоправен акт – част от продължавано престъпление, останал на стая на опита. Ищцата 1 поддържа, че самото влачене й причинило силни болки в таза и макар, че не е изпаднала в безсъзнание след получаване на разкъсно-контузни рани в областта на главата при изваждането на пистолет същата изпаднала в шок и мислела, че ще бъде убита. Страната излага твърдения, че непосредствено след случилото била изключително уплашена, плачела и треперела. Изложени са твърдения, че ответникът е признат за виновен в извършване на описаните деяния с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на извършените от ответника насилствени действия ищцата получила две разкъсно-контузни рани в лявата челна област на главата и кръвонасядане на ляво седалище, които увреждания са констатирани от съдебен медик непосредствено след инцидента съгласно съдебно-медицинско удостоверение № 142/20.02.2023 г. В резултат от описаните събития ищцата търпяла както физически болки, така и дълбоки емоционални страдания, изразяващи се в силен шок, стрес и уплах, които негативни емоции се отразили във всеки един аспект в живота й. След случилото се ищцата отказала да се върне на работа, получавала паник-атаки, изпитвала затруднения в съня, намалила социалните си контакти, станала самовглъбена и избухлива. След като се върнала на работа ищцата станала подозрителна към клиентите на казиното, отказвала да обслужва мъже, част от лицето на които е прикрито, като промяната в поведението й се отразила негативно върху професионалната й репутация. По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 15000 лева обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на извършените от ответника противоправни действия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П. оспорва исковата претенция. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че С. Я. В. е причинил описаните в исковата молба травматични увреждания, наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършеното от ответника деяние и сочените вреди, и размера на претендираното обезщетение като предявено в завишен размер, който не е съответен на претърпените от ищцата болки и страдания. По изложените доводи е направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Ответникът с одобрено споразумение по НОХД № 4793/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав, признат за виновен в това, че на 20.02.2023 г., около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. (АДРЕС), казино (ИМЕ), находящо се на ул.

(АДРЕС) , при условията на продължавано престъпление, с две деяния /първото било довършено, а второто - останало в стадия на опита, поради независещи от дееца причини, като довършеното деяние се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност/, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 1075, 00лв., от владението на ищцата Ц. Е. М., с намерение 2 противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, както следва: на 20.02.2023 г., около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. *******, казино (ИМЕ), находящо се на ул.

(АДРЕС) отнел чужди движими вещи - чанта, тип „банан“, черна на цвят, изкуствена кожа, на стойност 28,00 лева и парична сума, съдържаща се в нея, в размер на 493,00 лева, всичко на обща стойност 521,00 лева от владението на Ц. Е. М. - крупие в казино (ИМЕ), собственост на (ФИРМА), ЕИК ******, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - хванал я за ръката и сакото, блъскал я, съборил я на пода и издърпал чантичката от кръста и заплашване - насочил към нея въздушен/ пневматичен пистолет, марка ******, модел *****, със сериен № 90-621НР-002773; на 20.02.2023 г., около 05:05 ч., в гр. С., ж.к. (АДРЕС), казино (ИМЕ), находящо се на ул. (АДРЕС), направил опит да отнеме чужди движими вещи - черна дамска раница, изкуствена кожа, марка (ИМЕ) на стойност 114,00 лв. и съдържащи се в нея зелен портфейл, изкуствена кожа, на стойност 40,00 лв. и парична сума, в размер на 400,00 лева, всичко на обща стойност 554,00 лева от владението на Ц. Е. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- дърпал раницата към себе си, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини - дръжката на раницата се скъсала - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, респ. на основание чл. 300 ГПК споразумението като приравнено на присъдата е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид обстоятелството, че ответникът е признат за виновен за това, че е употребил сила срещу Ц. Е. М. – „хванал я за ръката и сакото, блъскал я, съборил я на пода и издърпал чантичка от кръста й“ и я заплашил като „насочил към нея въздушен/пневматичен пистолет“, то в настоящото производство следва да бъдат доказани единствено причинените от деянието вреди – техният характер и интензитет.

В подкрепа на поддържаните с исковата молба твърдения, че в резултат на употребената от ответника срещу ищцата сила Ц. М. получила разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата и кръвонасядане на ляво седалище, като писмено доказателство по делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 142/20.02.2023 г.

Съгласно документа на 20.02.2023 г. в 12.15 часа д-р М.В – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонотология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е прегледала ищцата и установила, че Ц. М. изпитва изразено затруднение в походката и при сядане, а в лявата челна област са констатирани две рани с неравни ръбове, първата от които е с дължина от 7 мм, надлъжно ориентирана, леко кървяща, а втората рана с дължина 8 мм, косо ориентирана, като под описаните рани има оток на площ от 1,5 см в диаметър.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. С, която разкрива, че в момента на настъпване на инцидента била заедно с ищцата на работа в казино **** в ж.к. (АДРЕС). Свидетелката сочи, че около 5 часа сутринта чула силен шум от втория етаж на игралната зала, веднага се качила да провери какво се случва и установила, че ищцата се е скрила в офис помещение, като впоследствие от записи от монтирани в обекта видео камери установила, че ищцата била нападната от мъж, който я съборил на земята и я удрял. Т. С разкрива, че ищцата била шокирана от случилото се, имала кръв по челото и скалпа, и изпитвала затруднения при ходене – „куцала“, била прегледана от медицински екип в пристигнала на мястото на инцидента линейка и раната на главата й била превързана. Свидетелката сочи, че след като била прегледана от екип на Спешна помощ ищцата отишла в болница за да се снабди с медицинско удостоверение. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че приблизително десет дни след инцидента Ц. М. отказвала да се върне на работа, тъй като била разстроена от случилото се.

Свидетелката сочи, че ищцата постигнала договорка с управителя на казиното да се върне на 3 работа само ако работи в опредЕ. част от игралната зала и с мъж колега. Т. С разкрива, че след случилото се Ц. М. станала много предпазлива и плаха, изпитва притеснения да излиза и да е сред хора.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит и на свидетелката Е. М. ( сестра на Ц. М.), която сочи, че при проведен около 15.00 часа в деня на процесното събитие видео разговор с ищцата забелязала, че последната има поставена марля на челото, която била изцапана с кръв, като очите на сестра й били подпухнали от плач и била с размазан грим. Свидетелката сочи, че ищцата носела бинт върху раните на главата си два дни, а останалият след това белег изчезнал за около две седмици. Е. М. разкрива, че непосредствено след инцидента сестра й изпитвала болки в тялото и по-специално в областта на опашната кост. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че процесният инцидент се отразил изключително негативно на емоционалното състояние на ищцата. Свидетелката сочи, че сестра й станала мнителна към хората и по-притеснителна, като започнала многократно да проверява дали е заключила и предпочитала около нея да няма силен шум. Е. М. разкрива, че ищцата изпитвала затруднения в съня и многократно се будела, като преди инцидента нямала подобни проблеми и можела да спи непробудно дълго време.