Решение № 194 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501971 по описа за 2024 година

С Решение № 2209/28.10.2024г., постановено по гр. дело № 6393/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас за осъждане на Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. - тримата в качеството им на наследници на В.

Д. В., да заплатят на ищеца в равни части следните парични вземания: 622,65 лева – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на ответниците, с абонатен № 864468, начислени за периода 30.09.2020г. - 17.03.2023г. - за всеки от ответниците от по 207, 55 лв.; 78,58 лева – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.12.2020г. – 24.10.2023г. – за всеки от ответниците от по 26,19 лева; ведно със законните лихви върху главниците от подаването на исковата молба на 25.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и 1 вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на жалбата, с което да бъдат уважени предявените обективно кумулативно съединени искове. Посочва се, че атакуваното решение е неправилно. В жалбата се посочва, че съдът е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване качеството – материално правна легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, като с тези единствени доводи и без да изследва останалите факти, обуславящи основателността на исковите претенции съдът е постановил обжалвания акт.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон – съдът е приел, че не е установено качеството „потребител“ на ответниците и съответно – тяхната материално правна легитимация, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи действията на ответниците по приемане на наследството без да вземе предвид разпоредбите на чл. 59 и чл. 62 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор – Бургас.

Навеждат се доводи във връзка с изводите на районния съд, че в производството по делото не се установява качеството ,,потребител“ на ответниците и тяхната материалноправна легитимация, като се сочи, че ответниците са наследници на починалия наследодател В. Д. В.. В жалбата се твърди, че от момента на откриване на наследството, въззиваемите са станали собственици на процесния недвижим имот и потребители на услугите, предоставяни от оператора. Развиват се съображения в тази насока, като се цитира разпоредбата на чл. 62 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги и се посочва се, че съгласно цитираната разпоредба, в определен срок, наследниците следва да подадат заявление за промяна на данните по партидата, представяйки удостоверение за наследници и акт за собственост.

Отбелязва се, че в конкретния случай, наследниците са бездействали и не са изпълнили посоченото задължение. В жалбата се посочва, че разпоредбата на чл. 48 от ЗН, съставлявала законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от открИ.е на наследството, по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване на противното.

В тази връзка се изразява несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства по делото, че наследниците на В. Д. са приели наследството на наследодателя си, поради което не следва да се ангажира тяхната отговорност 2 за негови задължения. Подчертава се, че поради регистрираното потребление на вода в имота, можело да се приеме, че се осъществяват действия, сочещи на намерение за приемане на наследството.

Отбелязва се, че в приложеното по делото Удостоверение за наследници, се посочва като постоянен адрес на въззиваемите, този на процесния имот - с. ********, ул. ,,***********“ № **.

В жалбата се излагат аргументи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения съдебен акт. Посочва се, че в изготвения на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад по делото, съдът не е посочил правната квалификация на възраженията на ответника, както и кои права и кои обстоятелства се признават, не е указал и не е разпределил доказателствената тежест, не е била дадена възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия. В тази връзка се сочи като нарушение, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото. Подчертава се, че отчитането през процесния период се извършва единствено посредством електронен карнет, поради което няма възможност за полагане подписа на потребителя.

Пояснява се, че доколкото за карнета не се поставят изисквания за форма, неговата достоверност се установява посредством специални знания на вещо лице по извършената по делото експертиза.

Ответната страна по въззивната жалба - Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. всички чрез назначения им особен представител - адвокат Стоянка Димитрова – Маджарова депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който се излагат съображения за неоснователност на същата. Оспорват се доводите на въззивната страна за необоснованост на атакуваното решение.

Посочва се, че правилно районният съд е приел, че по делото липсват доказателства за наличието на наследствено правоприемство на основание чл.

48, ал. 1 от ЗН, въз основа на което наследниците да са придобили собствеността върху имота след смъртта на наследодателя В. Д., респективно, качеството на потребители.

Излага се становище във връзка с материалноправната легитимация на ответниците. Отбелязва се, че по делото не е установена и собствеността на наследодателя върху процесния имот. В писмения отговор се посочва, че 3 водоснабдения имот е бил придобит през 1965г. от Д. Д. В., а през 1998г. деклариран в данъчна служба Камено от И. Г. В., която в декларацията посочила като съсобственици и децата си В. Д. Д., Е. Д. М., В. Д. В. и Д. Д. В..

Пояснява се, че след нейната смърт, данъчна декларация за имота е подал В.

Д. Д., който е посочил като собственици и останалите трима наследници.

В писмения отговор се навеждат доводи, че правилно съдът приел, че на основание чл. 62, ал. 2 от публично оповестените Общи условия на оператора, последният следвало още след смъртта на И. Г. В. да открие партиди и на декларираните четирима наследници, всеки от които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, се легитимира като собственик, респективно потребител за 1/4 идеална част от имота.

Заявява се, че не се установява по делото ответниците да са от кръга лица по чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за да се приеме, че е възникнала облигационна връзка. Отбелязва се, че като задължено лице по представените по делото фактури и потребител на ВиК услуги, се посочва В. Д. В., но исковите претенции били предявени срещу наследниците на В. Д. Д.. Подчертава се, че въззиваемите нямали задължение по чл. 62 от ОУ да подават заявление за промяна на данни по партидата, тъй като последните не са ,,титуляри на правото на собственост“ на процесния имот. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила.

Подчертава се, че първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищцовото дружество да предприеме необходимите действия, с които да докаже, че ответниците се явяват потребители на ,,ВиК“ услуги.

С писмения отговор се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение за въззивното производство за особен представител.

4

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена. Във въззивното производство ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание - ответната страна по въззивната жалба чрез назначения им особен представител оспорват въззивната жалба и считат, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д.

(тримата в качеството им на наследници на В. Д. Д., б.ж. на с. ********, Област ********, починал на 10.01.2021г.), с които се претендира да бъдат осъдени тримата ответници да заплатят на ищцовото дружество следните суми – от всеки един от ответниците се претендира сума в размер от 207, 55 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.03.2023г., с отчетен период по фактури – 30.09.2020г. до 17.03.2023г., представляващи стойността на предоставени услуги – вода, канал и пречистване, както и от всеки един от ответниците се претендира заплащане на сума в размер от 26, 19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.12.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че наследодателят на ответните страни – В. Д. В. е бил клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас и страна по валидно облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект – имот с административен адрес – Община *******, с. *******, ул. „*******“ № **, със заведена партида в базата данни с абонатен номер ********* и до момента, в който е починал е имал качеството на потребител по смисъла на чл.

3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г., а впоследствие – неговите наследници са придобили качеството на потребители на ВиК услуги в резултат на 5 наследяване по закон.

Посочва се, че за процесния период от време отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство и след всяко отчитане – в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единични цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал, пречистване и по този начин се отразяват компонентите на процесното задължение и се формират претендираните задължения.

В исковата молба изрично се посочва, че наследниците на починалото лице е следвало да заплатят, но не са заплатили своевременно задълженията си по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка една от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия и това бездействие поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви своите вземания.

Ответната страна по молбата – Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. – всички чрез своя назначен особен представител – адвокат Димитрова – Маджарова депозират по делото писмен отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, в който се сочи, че се оспорват твърденията, че за отчетния период ответниците са собственици на самостоятелен обект с административен адрес – с. *********, Община ********, ул. ******** № **, неоснователно се твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги и че е налице облигационно правоотношение между страните по делото за процесния отчетен период.