Решение № 77 от 03.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600164 по описа за 2022 година С Определение № 171/13.07.2022 г., постановено по ЧНД № 155/2022 г. Окръжен съд - Ямбол на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения Т. Ю. М. с ЕГН ********** едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2022 г. и № 1498/2022 г., двете по описа на Районен съд - Сливен и по НОХД № 56/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

С определението, на основание чл. 24, ал.1 от НК определеното общо наказание е увеличено с четири месеца - от една година и два месеца лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за изтърпяването му.

На основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Т.

Ю. М. е търпял наказание лишаване от свобода по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2022 г. и по НОХД № 1498/2022 г., двете по описа на Районен съд - Сливен.

Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице Т. М. само в частта му относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК и в частта му, с която е определен първоначален строг режим на изтърпяване на 1 определеното общо наказание.

В останалата част определението на окръжния съд е останало неоспорено.

Въззивната жалба е бланкетна. В нея се твърди неправилност на постановеното определение в обжалваните му части и се претендира отмяната им, като по отношение на режима се иска постановяване на общ такъв.

Въззивникът Т. М. редовно призован се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд и със защитник - адвокат от АК-Ямбол.

Поддържат жалбата и направените в нея искания. Молят съда да отмени определението и да уважи молбата за отмяна на приложението на разпоредбата на чл.24 от НК и на определения първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. В последната дума, осъдения М. посочва, че и по трите дела, по които се иска определяне на общо наказание, се е признал за виновен, като е възстановил изцяло имуществените вреди.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди определението на Окръжен съд-Ямбол като правилно и обосновано.

Изразява убеждение за правилност на извода на окръжния съд за това, че чрез увеличението на общото наказание с четири месеца максимално ще се гарантират целите на наказателната репресия, възведени в нормата на чл. 36 от НК. Счита, че Окръжен съд - Ямбол правилно и съобразено с изискванията на закона е определил първоначалния режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода като строг такъв.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложеното в жалбата, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл. от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл.306, ал.3 вр.чл.319 ал.1 от НПК.

Подадена е в законоустановеният 15-дневен преклузивен срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество подадената жалба се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Приетата от решаващият съд фактическа обстановка е обоснована и правилна, т.к. от приложените по делото справка за съдимост рег.№ 2

1161/09.06.2022 г. на БС при РС-Сливен, спрямо въззивника се установява по безспорен начин следното:

1./ С Определение за одобряване на споразумение № 85/29.03.2022 г., постановено по НОХД № 1482/2021 г. на РС- Сливен, влязло в сила на 29.03.2022 г., Т. М. е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него на 09.09.2021 г. престъпление по чл.196, ал.1, вр. с чл.194, ал.1 от НК;

2./ С определение за одобряване на споразумение № 86/30.03.2022 г. по НОХД № 1498/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 30.03.2022 г., Т. М. е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено от него на 21.08.2021 г. престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 , вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл.20, ал.2 , вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК;

3./ С Определение за одобряване на споразумение № 8/ 31.05.2022 г., постановено по НОХД № 56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол, влязло в сила на 31.05.2022 г., Т. М. е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, за извършени от него на 25.08.2021 г. престъпления по чл. 196, ал.1 ,т.1 ,вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” НК и по чл. 249 , ал.1 вр. с чл. 26, ал.1, от НК.С определението, на осн. чл. 59, ал.1 и ал.2 от НПК е зачетено времето, през което Т. М. е бил задържан, считано от 26.08.2021 г. до 27.08.2021 г.

Въззивникът Т. М. е осъден с още 20/двадесет/ влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения, които не са предмет на настоящото производство, но които касаят извършени от него множество престъпления от различен характер - такива по чл.196 от НК, чл.249 от НК, чл.199, ал.1, т.4 от НК, чл.216 от НК, чл.354а, ал.3 от НК, чл.354а, ал.1 от НК, чл.131, ал.2, т.3 от НК и чл.346б от НК. Някои от тези осъждания са кумулирани и за тях е било определяно едно общо наказание.

Видно от посочената справка за съдимост, на 26.07.2021 г. осъденото лице Т. М. е изтърпял определеното му по ЧНД № 1045/2017 г. на РС-Сливен общо наказание лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години.

При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че в конкретния случай са налице законовите основания по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със съдебните актове, постановени по НОХД № 1482/2021 г. на РС - Сливен, НОХД № 1498/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен и НОХД № 3

56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол. Това е така, тъй като с тях Т. М. е признат за виновен и осъден на наказания лишаване от свобода за престъпления, които не са разделени по между си от влязла в сила присъда, т.е. осъденият е извършил всяко от престъпните деяния по посочените съдебни актове преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. При определяне на общото наказание по тази съвкупност от присъди решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е наложила като общо наказание най-тежкото от трите наказания, а именно – 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.

Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е правилна. Осъденият е извършил престъпните деяния, които са предмет на процесните три съдебни акта, след като преди това е бил осъждан двадесет пъти за престъпления от общ характер. Престъпленията в процесната съвкупност /а и извън нея/ са с висока степен на обществена опасност, каквато е и степента на обществена опасност на личността на М., предвид многобройните му осъждания /общо двадесет и три на брой/ за умишлени престъпления от общ характер, повечето от които тежки такива по смисъла на чл.93 т.7 от НК, а и от различен вид - чл.196 от НК, чл.249 от НК, чл.199, ал.1, т.4 от НК, чл.216 от НК, чл.354а, ал.3 от НК, чл.354а, ал.1 от НК, чл.131, ал.2, т.3 от НК и чл.346б от НК, наказанията за които очевидно не са постигнали своето превантивно и възпиращо въздействие. Отделно, част от престъпленията, за които е осъден, М. е извършил в съучастие с други лица и в условията на продължавано престъпление. Престъпленията, за които въззивникът е осъден по делата - предмет на настоящата съвкупност, са извършени в кратък период от време - от 21.08.21 г. до 09.09.2021 г., а и веднага след като е бил освободен от затвора /на 26.07.2021 г./ по изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода за срок от 5 години по ЧНД №1045/2017 г. на РС-Сливен, което навежда извод за трайно установена у осъдения престъпна упоритост. Съдебното минало на М. сочи на градация в престъпната му дейност, поради което преценката на първоинстанционният съд, че за постигане на целите на наказанието е нужен един по-дълъг срок на наказанието лишаване от свобода, е правилна и обоснована. В този смисъл, възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото наказание с близък до максимално допустимия от закона срок, се преценя от въззивният съд като неоснователно.

За неоснователен съдът прецени довода на осъдения М. за ниска 4 степен на обществена опасност на личността си поради това, че и по трите дела, по които се иска определяне на общо наказание, се е признал за виновен, като е възстановил изцяло имуществените вреди. От данните по делото се установява по категоричен начин, че признанието за вина, направено от М. и по трите наказателните производства - предмет на съвкупността, както и възстановяването на имуществените вреди по тях, не свидетелстват за това, че същият е започнал да се поправя още в хода на водените срещу него дела, а за това, че единствено е целял привилегиите на особените правила за разглеждане на делата по реда на глава 29 от НПК.

Съобразявайки данните от съдимостта на М.,

ОС-Ямбол законосъобразно на основание осн.чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо наказание лишаване от свобода, тъй като от изтърпяването на предходно наложеното му по ЧНД № 1045/2017 г. на РС-Сливен ефективно общо наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от 5 години. В тази връзка се прецени като неоснователно и възражението на въззивника за неправилност на определението на контролирания съд в частта му, касаеща определянето на вида на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя напълно извода на решаващият такъв в посока приложение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, като е приспаднал от изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода времето, през което Т. Ю. М. е търпял наказание лишаване от свобода по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 1482/2021 г. и по НОХД № 1498/2021 г., двете по описа на Районен съд - Сливен. За пълнота, в настоящите мотиви следва изрично да бъде отразено, че приспадането на изтърпяната част от наказанията, наложени на М. по съдебните актове по посочените две дела /кумулирани по ЧНД №403/22 г. на РС-Сливен/, следва да се счита от 05.04.2022 г. /арг. Писмо изх.№ 570/21 от 31.08.2022 г. на Началника на Затвора- Бургас/.

Въззивният съд се съгласява с извода на първия съд /макар и не изрично изложен в мотивите на проверявания съдебен акт/, че в настоящото производство не следва да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК по отношение на времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД № 56/2022 г. по описа на ОС-Ямбол, считано от 26.08.2021 г. до 27.08.2021 г., т.к. видно от приложените по делото справка за съдимост и Писмо изх.№ 570/21 от 31.08.2022 г. на Началника на Затвора- Бургас, същата е била 5 приложена и времето на задържане на М. е било зачетено по силата на определението за одобряване на споразумението, постановено по това дело.

От посочените писмени доказателства обаче е видно, че периодът, през който осъдения е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража по НОХД № 1498/21 г. на РС-Сливен, считано от 11.09.2021 г. до 05.04.2022 г., не е бил зачетен както със съдебният акт по НОХД-то, така и с проверяваното определение на ОС-Ямбол. Поради това, настоящият състав на въззивният съд намира, че определението на решаващия съд следва да бъде изменено като на осн.чл.59, ал.1 от НК бъде приспаднато времето, през което осъденият М. е бил задържан по НОХД № 1498/21 г. на РС-Сливен.