Решение № 281 от 16.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.а

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина А.а Въззивно гражданско дело № 20241100508613 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 5176 от 22.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 6270 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 86 състав, на основание чл.

150 от СК съдът изменил размер на издръжката, опредЕ. по силата на одобрена съдебна спогодба по гражданско дело № 90091/2017 г. на СРС, като осъдил ответника А. Ж. П. да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете Е. А. Ж. в увеличен размер от 250 лева, вместо присъдените 200 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 02.02.2024 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 270 лева и осъдил ответника да заплати държавна такса в размер на 72 лева по сметката на СРС, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева на Е. Г. Г..

С Определение № 20571 от 17.05.2024 г. постановено по същото дело е 1 отхвърлено искането на ищеца за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските с присъждане на пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение, а именно 500 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство – Е. А. Ж., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Е. Г. Г..

Същият обжалва решението в частта, с която районният съд отхвърлил предявения иск до пълния размер на претендираната издръжка в размер на 270 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, доколкото първоинстанционният съд не обсъдил и съобразил представените по делото доказателства, установяващи нуждите на детето Е.. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника да плаща на ищеца чрез неговата майка и законен представител пълния предявен размер на издръжката. Претендира сторените по делото разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от Е. А. Ж., чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Г., срещу Определение № 20571 от 17.05.2024 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските с присъждане на пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение, а именно 500 лева.

В хода на съдебното дирене въззивникът, вече непълнолетен, със съгласието на своята майка и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната и частната си жалба, като моли за уважаването им.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваем в настоящото производство А. Ж. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който същият изразява становище за неоснователността й и за правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено. Твърди, че са възникнали нови обстоятелства – същият заболял тежко и претърпял операция, при което бил в пълна невъзможност да полага труд в момента.

Същият не изразява становище по подадената частна жалба по чл. 248 от ГПК от насрещната страна.

В хода на съдебното дирене въззиваемият чрез процесуалния си представител поддържа писмения отговор и моли решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за 2 адвокатско възнаграждение на въззивника.

Въззивната и частната жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество, като частната жалба подлежи на разглеждане в настоящото производство.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите относно издръжката на детето от бащата до признатия размер от 250 лева месечно.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с искова молба от Е. А. Ж., чрез неговата майка и законен представител Е. Г. Г., срещу А. Ж. П. иск с правно основание чл. 150 от СК - за увеличаване на издръжката му, дължима от ответника от 200 на 270 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно 02.02.2024 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи размера или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Твърдяло се, че издръжката на малолетния Е. А.

Ж. била опредЕ. със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 09.04.2019 г. по гр. д. № 90091/2017 г. по описа на СРС, 149 състав, в размер на 200 лева. Изложила твърдения, че към момента били налице редица обстоятелства, налагащи увеличението на издръжката на 270 лева, като посочила, че от определянето на първоначалния размер изминали пет години, като безспорно били налице изменения в социално-икономическите условия на страната, а нуждите на детето се увеличили с навлизането му в пубертет.

Твърдяла, че Е. бил ученик в седми клас, като му предстояло Национално външно оценяване и подготовка за него, като посещавал школа в тази връзка, за която майката била платила 1 480 лева, а предстояло плащането още на 740 лева. Детето посещавало всеки ден частна занималня, за която се заплащало по 420 лева месечно, както и уроци по английски на стойност 640 лева.

Ответникът оспорвал исковата претенция за размера на издръжката над 250 лева, доколкото твърдял, че е безработен и няма доходи.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд 3 приел за установено, че ответникът е баща на малолетния ищец, като по гр. д.

№ 90091/2017 г. на СРС била опредЕ. месечна издръжка в размер на 200 лева.

По делото било доказано, че доходите на майката Е. Г. били в размер на 2 825 лева – брутно месечно трудово възнаграждение, а липсвали доказателства за реализирания от ответника А. П. доход, поради което съдът приел, доколкото нямало данни същият да е нетрудоспособен, че може да реализира доход в рамките на минималната работна заплата за страната. Приел, че детето Е. е пораснало, като са се увеличили нуждите му и разходите му за храна, облекло и обучение, с оглед на което определил обща издръжка за същия в размер на 460 лева, от които 250 лева следвало да се поемат от бащата.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като намира, че същата следва да се допълни с анализ на представените от страните писмени доказателства.

Анализът на доказателствата сочи, че ответникът А. Ж. П. е баща на детето Е. А. Ж. при майка Е. Г. Г.. Към момента на определяна размера на първоначалната издръжка по силата на одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 90091/2017 г. на СРС малолетният Е. бил на 8 години.

Към датата на завеждане на исковата молба същият е на 13 години, като видно от приложена по делото служебна бележка е ученик в седми клас през учебната 2023/2024 г. в СУ „Проф. Васил Златарски“.

Съгласно служебна бележка Е. Ж. бил записан за същата учебна година да посещава курс по български език и литература и математика за ученици в 7 клас към „В..БГ“ЕООД, като била заплатена такса от 1 480 лева за тях.

Представена била и касова бележка и квитанция за плащане на 740 лева за същия курс.

По делото е представен и договор за полудневно обучение в „М.И.“ ЕООД от 15.09.2023 г. за посещение на частна занималня от детето Е., към който са представени също и квитанция за плащане на 490 и 150 лева.

4

От представените документи за трудова заетост на Е. Г. Г. се установява, че същата е на трудов договор на длъжност „съдебен секретар“ в Административен съд – София-град, като средномесечното й брутно трудово възнаграждение било в размер на 2 825 лева.

По отношение доходите на ответника А. Ж. П. не са ангажирани доказателства, както и във връзка с твърдението на последния, че е безработен, поради което съдът приел, че същият е трудоспособен и може да реализира доход най-малко в предвидения минимален размер на работната заплата за страната.

В първоинстанционното производство е приет и социален доклад на ДСП-Слатина, проведен при среща с детето и майката, в който се посочва, че упражняването на родителските права е предоставено на последната с решение от 09.11.2016 г.по гр. № 38555 на СРС, като детето живее при нея.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства за реализирания от майката Е. Г. Г. трудов доход за периода от ноември 2023 г. до октомври 2024 г., като съгласно удостоверение на АССГ същата получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 671,14 лева.

Във въззивното производство са допуснати и представените от страните документи във връзка със здравословното им състояние, които въззивният съд преценя като неотносими. Приложената от въззиваемия епикриза, с която се цели доказването на обстоятелството, че същият е нетрудоспособен поради претърпяно оперативно лечение, не е годна да докаже това обстоятелство, доколкото в нея не е посочена нетрудоспособност и нейния период.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани във въззивното производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, който в настоящият случай е за увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между 5 нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице – величини, които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното производство следва, посредством пълно и главно доказване, да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е опредЕ. издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК – нарастването на собствените му потребности и/или нарастване на материалните възможности на родителя, от когото се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно. Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства.

Следва да се отбележи, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт са установени трайни промени на обстоятелствата, при които била опредЕ. издръжката на въззивника. Към момента на определяне на първоначалната издръжка, чието изменение се иска, същият бил осем годишен, като бил в началната степен на своето образование, като при определяне на издръжката му неговите родители, са взели предвид тези му нужди и средствата, необходими за задоволяването им, като са ги разпределили помежду си. По делото липсват доказателства за доходите на родителите към този момент.

От датата на определяне на първоначалния размер на издръжката до настоящия момент са изминали повече от пет години, като за този период детето Е. е пораснало, поради което дефинитивно нуждите му са се променили, както и средствата, необходими за тяхното задоволяване. Ноторно известно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че с порастването на децата се увеличават и нуждите им, определени при обичайните условия на живот за тях. Към датата на приключване на устните съзтезания във въззивната инстанция въззивникът е навършил 14-годишна възраст, ученик е в средната образователна степен на своето обучение и като такъв трайно и съществено са се изменили потребностите му за задоволяване на базисните нужди от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване, образователни, социално-културни и др., което неминуемо дава отражение върху размер на необходимите средства за издръжка. Само тези нужди на въззивника са 6 достатъчни да обосноват извод за доказаност на претенция в цялост, доколкото месечната му издръжка се е оскъпила.