Решение № 5248 от 27.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5248 гр. Пловдив, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330109840 по описа за 2023 година съобрази :

Искова молба на П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ****************, подадена против срещу „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска" № 12 , и искове с правно основание в чл. 19 ал.

5, 21 и 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на потребителите, чл. 26 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди сключването на договор за заем между страните под № *** от 11.04.2022г., по който получил назаем сума от 700 лева , която следвало да върне заедно с възнаградителна лихва от 96.30 лева.

Договорено било ( чл.6) от договора, вземането на кредитора да бъде обезпечено чрез гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над седем минимални работни заплати, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.) и с още едно от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ.

1

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ. 3.

Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от OУ. 4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В случай на непредставяне на обезпечение, било договорено в чл. 8 от договора и плащането неустойка на кредитора в размер на 477.70 лева, като по този начин , общо за връщане станали дължими 1274 лева, при срок на кредита от 7 месеца.

Изложени са обаче доводи, че клаузата за неустоечно плащане при непредставено обезпечение е недействителна по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД съобразно критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. No 1/09, тъй като тя е загубила присъщата си обезщетителна функция, което съставлява противоречие със общото задължение за спазване на добрите нрави. Неустойката не била включена в общия процент на разходите по кредита , при което нормата заобикалял и разпоредбите на закона за потребителския кредит, в частност чл. 19 ал .4 от същия.

Неустоечната клауза била недействителна и по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителя , доколкото била неравноправна.

Иска се от съда решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от договора, както и присъждане на разноските по делото .

Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора или клаузата за неустойка, моли претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Исковете са допустими.

По същество , съдът съобрази следното:

Искът е на потребител, каквото качество П. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора е безспорен факт.

Недействителна е обаче - нищожна клаузата на 8 от същия, която предвижда неустойка в парично изражение, дължима при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.

143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договорените с нея суми са платени от П. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност.

Тази договорка противоречи и на добрите нрави.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК 2 критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции.

Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение.

Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , съобразно изхода на спора. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че в отношенията на това дружество с ищеца

П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в

****************, е нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № *** към искане № *** от дата 11.04.2022г., на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,, да заплати на П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ****************сумата от 50 лева разноски по делото.

Осъжда „„Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на адв. Г. Г. М., личен номер на адвокат *********, адрес на дейност *********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3