Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2564 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4780/2022
Вид
Определение № 2564
Подписан
18.09.2023
В сила
18.09.2023
Състав
Камелия Маринова, Емилия Донкова, Веселка Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2564 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20228002104780 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Х., представляван от адв. Д. А., срещу въззивно решение № 257 от 28.07.2022 г. по в. гр. д. № 72/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е обезсилено решение № 260339/08.07.2021 г. по гр. д. № 141/2020 г. на Районен съд Хасково, в частта, с която С. М. Б. е осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.

74, ал. 1 ЗС, сумата от 13 000 лв., представляваща разходите за направените подобрения в процесния имот през 2019 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. М. Б. срещу Е. Р. Х., К. П. П. и Ц. Х. К.- П. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са изведени следните въпроси: 1. „длъжен ли е въззивния съд, при констатиране на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60101 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 655/2021 г., І г. о. на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; 2. „дали от въззивния съд е допуснато нарушение на правилата за тежестта на доказване и дали извода на съда, че тежестта на доказване е на ответника съобразно изложената по-надолу в изложението практика на ВКС“; 3. „за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на 1 собственост, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 335 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 841/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 176 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 550/2012 г., ІІ г. о. на ВКС;

4. дали от въззивния съд е допуснато нарушение на правилата за тежестта на доказване и дали извода на съда, че тежестта на доказване е на въззивника е в противоречие с практиката на ВКС: решение № 176 от 24.10.2013 г. по гр. д. № 550/2012 г., ІІ г. о. на ВКС;

5. „чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с нищожно решение на поземлената комисия (нищожен административен акта) или с решение на Окръжния съд по ЗСПЗЗ, в производството по което ответникът не е участвал и което не го обвързва, а ответникът – с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка?“, за който се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касация; 6. „за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК и в съответствие с чл.12 и чл.235 ГПК?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г., ІІ г.о. на ВКС;

7. „за задълженията на съда да обсъди всички твърдения, възражения и оплаквания на въззивника във въззивната жалба, и всички факти и обстоятелства от значение за делото, и да изложил мотиви по тях в случай, че не ги приема“, за който се сочи противоречие с решение № 129/05.03.1986 г. по гр. д. № 682/1985 г., I г. о., ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС; 8. „за съответствието на решението на въззивния съд с императивните разпоредби на материалния и процесуалния закон и служебните задължения на въззивната инстанция по приложението на императивните разпоредби на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 415/25.01.2012 г. по гр. д. № 1332/2010 г., І г. о. на ВКС; 9. „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени мотиви в решението с което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение по всички оплаквания във въззивната жалба?“, за който се сочи, че е налице противоречие с решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д.

№ 1609/2014 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС и задължителната съдебна практика- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС;

10. „при релевирани във въззивната жалба оплаквания за неточен и непълен доклад на делото във връзка с тежестта на доказване, въззивната инстанция има ли задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК?“, който бил разрешен в противоречие с разрешението дадено в решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г., ІІ т. о. на ВКС; 11. „за задълженията на въззивната инстанция по чл. 260, 266 вр. чл. 146 ГПК и допуснатите процесуални нарушения при 2 допускане и събиране на доказателствата, довели до решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка?“, за който се сочи противоречие с решение № 40/13.05.2011 г. по т. д. № 384/2010 г., І т. о. на ВКС, решение № 20/09.03.2011 г. по т. д. № 311/2010 г., ІІ т. о. на ВКС и решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г., ІV г. о. на ВКС; 12. „основал ли е въззивния съд решението си на установените по делото обстоятелства?“, по който се сочи противоречие с решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС;

13. „въпроса за правомощията на съда за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с оглед указанията в ТР № 2/14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г., ОСГК на ВС и ТР № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС“, за който се твърди противоречие с решение № 482/21.01.2011 г. по гр. д. № 26/2010 г., ІІ г. о. на ВКС;

14. „чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с нищожно решение на поземлената комисия (нищожен административен акта) или с решение на Окръжния съд по ЗСПЗЗ по жалба на ищеца против одобрен план за земеразделяне, в производството по което ответникът не е участвал и което не го обвързва, а ответникът- с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка?“, за който се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК за допускане на касация.

15. „съдебно решение на Окръжен съд постановено по жалба на ищеца против одобрен план за земеразделяне създава ли право на собственост и каква е неговата доказателстввена сила и тежест по дело по предявен ревандикационен иск/иск за собственост против трето лице, което владее имота въз основа на нотариален акт по давностно владение?“, за който се твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

16. „за задълженията на съда по чл.17 ГПК съобразно конкретните данни по делото и възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, в хода на делото и във въззивната жалба“, за който се твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

17. „след като в преписката по заявлението в ОСЗГ-Хасково не съществува оригинално решение на ПК-Хасково от 05.07.2000 г., надлежно подписано от всички членове, които е посочено, че са го постановили, а преписи от документи се издават само въз основа на оригинала каква е доказателствената стойност на т. нар. „препис от решение на ПК“, за който в комисията не съществува подписан оригинал и противопоставимо ли е то на ответника“, за който се твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

18. „по въпроса, че нищожността на решението на ПК по никакъв начин не засяга признатите права с влязлото в сила на 08.06.2000 г. съдебно решение на ОС-Хасково въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 298 ГПК“, по който се сочи противоречие с решение № 630/14.12.2009 г. по гр. д. № 608/2009 г., ІІ г. о. на ВКС, решение № 179/26.01.2016 г. по гр. д. № 2207/2015 г., І г. о. на ВКС, решение № 239/30.12.2015 г. по гр. д. № 6619/2014 г., І г. о. на ВКС, решение № 896/08.02.2011 г. по гр. д. № 1146/2009 г., І г. о. на ВКС;

3

19. „дали решението на поземлената комисия е валиден административен акт и дали има валидно решение на ПК, ако то не е подписано от председател и секретар“, по който се твърди, че е налице противоречие с решение № 179/21.06.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г., І г. о. на ВКС;

20. „представлява ли решение № 345/02.05.2000 г. на Окръжен съд-Хасково, постановено по гр. д. № 1717/1999 г. по чл. 25, ал. 6 ЗСПЗЗ по жалба против одобрения коригиран план за земеразделяне за землището титул за собственост и доказва ли само по себе си правото на собственост на ищеца след като решението на поземлената комисия е нищожно и то е дало основание да се обжалва плана? Какви са задълженията на съда в този случай произтичащи от правилата и от тежестта на доказване? Длъжен ли е съдът да мотивира конкретно извода си, че от друга страна дори да се изключи от доказателствения материал оспореното решение на ПК-Хасково от 05.07.2000 г., това по никакъв начин не засяга признатите права с влязлото в сила на 08.06.2000 г. съдебно решение на ОС-Хасково и да посочи кои са тези права. Какви права създава това съдебно решение и какъв е неговия легитимиращ ефект?

Липсата на мотиви по тези въпроси основание ли е за отмяна на въззивното решение?“ за който се твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

21. „по въпроса дали при заявено възражение за признаване на право на задържане на имота до заплащане на определена стойност за извършени от ответника подобрения съдът разглежда същото само като искане за признаване на право на задържане или се произнася и по включеното в него искане за осъждане на ответника за сумата, за която се претендира право на задържане така, както е процедирал първоинстанционния съд, включва ли се искането за осъждане на ищеца в направеното възражение за признаване на право на задържане, може ли това право да се предявява отделно или се предявява кумулативно с възражението за осъждане на ищеца за подобрения, както и за задължението на съда в този случай ако съдът приема, че възражението не е достатъчно ясно, както и за това какви са задълженията на съда в този случай при изготвяне на доклада и даване на указания съобразно служебното начало в процеса? Длъжен ли е въззивния съд да изиска уточнение на възражението от ответника-дали е само претенция за право на задържане или и за заплащане на сумата, за която се иска признаване на право на задържане, предвид на това, че претенцията за право на задържане винаги се предявява кумулативно с вземането за подобренията или разноските, освен ако това вземане не е установено в отделен процес, или пристъпва направо към прекратяване на производството както е процедирал въззивния съд без да изисква уточнения от ищеца?, за които се смята, че са разрешени в противоречие с ТР № 111/11.11.1962 г., ОСГК на ВС, както и че е налице основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.;

22. „правомощията на съда при констатиране на недобросъвестно владение при установените по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, да се произнесе по претенцията на друго правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС, въпреки дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС“. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.