Решение № 325 от 13.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500331 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №238/08.03.2023г., постановено по гр.д.№3589/20232г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено, че ответникът Б. А. С., с ЕГН **********, от гр.Пазарджик, дължи на „Ю.Б.“ АД- София, ЕИК 000694749, следните суми, предмет на Заповед за изпълнение №941/27.08.2020г., издадена по ч.гр.дело №2158/2020г. на Пазарджишкия районен съд, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта “Американ експрес“, сключен между страните на 08.01.2010г.: главница в размер 15272,57лв. и възнаградителна лихва в размер 788,36лв., начислена за периода от 30.08.2018г. до 04.11.2019г. и законната лихва, считано от 25.08.2020г. до изплащане на задължението, като е отхвърлен иска в частта за нотариалните такси в размер 292,80лв.

Осъден е Б. А. С., да заплати на „Ю.Б.“ АД- София, сумата 1727,04 лв., представляваща разноски по исковото производство, и сумата 1191,94 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Осъден е „Ю.Б.“ АД- София, да заплати на Б. А. С. сумата 24,18лв., представляваща разноски по исковото производство.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. А. С., чрез пълномощника му адв.И. Т. в частта, в която е прието за установено, че въззивникът дължи на „Ю.Б.“ АД- София, следните суми предмет на Заповед за изпълнение №941/27.08.2020г., издадена по ч.гр.дело №2158/2020г. на Пазарджишкия районен съд, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта “Американ експрес“, сключен между страните на 08.01.2010г.: главница в размер 15272,57лв. и възнаградителна лихва в размер 788,36лв., начислена за периода от 30.08.2018г. до 04.11.2019г. и законната лихва, считано от 25.08.2020г. до изплащане на задължението.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е сключен писмен договор за издаване на кредитна карта, като това било оспорено още с отговора на исковата молба.

Визира се, че от заглавната част, както и от съдържанието на Заявлениедоговор за издаване на кредитна карта, по съществото си представлява предложение/искане на въззивника да бъде сключен договор за издаване на банкова карта. Адресатът на това искане не е ясно обозначен в бланката.

Сочи се, че в заявлението което първоинстанционния съд счита за договор, липсва каквато и да е информация за горната граница/лимита на паричната сума, която ще се усвои. Едва с исковата молба се установява, че е бил одобрен лимит от 20000лв.

Твърди се, че в случая, в приложеното заявление липсва задължителна информация, която трябва да се съдържа договор за потребителски кредит.

Въззиваемата страна, дори не е посочила и представила доказателства за одобряването на това искане- договор и за предоставяне на екземпляр от същия.

Счита се, че не е налице годно облигационно отношение между страните, установяващо сключването на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че в гл.12 ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, в чл.12.2 по отношение на таксите, така и в чл.13.2. по отношение на лихвата, от приложените Общи условия към заявлението е посочено, че действащите такси и лихва се определят по усмотрение на картоиздателя и че може да се променят винаги, когато се налага това. Счита се, че тези клаузи са неравноправни, като се излагат доводи в тази насока.

2

Твърди се, че в исковата молба се претендира заплащане на възнаграждение по един вид кредитна карта, а в приложените доказателства са описани други видове кредитни карти, като са приложени месечни извлечения от тях. Изразява се несъгласие с обстоятелството, че в общите условия е предвидено невъзможност за оспорване от страна на картодържателя на месечното извлечение на сметката, ако то не е било оспорено в период от 30 дни от получаването му, като се приема, че това е неоснователно.

Счита се, че тази клауза не може да дерогира възможността за оспорване на задължението в заповедното производство, чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК, както е сторено.

Визира се, че по делото липсват доказателства за връчването на което и да е било месечно извлечение на ответника за да има възможност да възрази, че това са извлечения по други кредитни карти и че това не са суми теглени от него.

Счита се, че счетоводството не е водено редовно по отношение на исковата претенция на банката. В този смисъл се сочи, че няма как се твърди, че е отпусната една кредитна карта, а едновременно с това да представяш кредитни извлечения от счетоводни книги, касаещи друг вид кредитни карти.

Самите извлечения приложени по делото нямат подпис на издател, в какво качество са издадени, печат, като единствено съдържат подпис на процесуалния представител на банката.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция на „Ю.Б.“ АД.

Претендират се разноски в настоящото производство.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Ю.Б.“ АД е постъпил писмен отговор.

В него се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Приема се, че направените оспорвания и възражения в жалбата са идентични с тези в писмения отговор на исковата молба.

Твърди се, че при постановяване на своя съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по 3 делото, обсъдени са всички спорни моменти, с оглед изясняване на спора между страните по делото, като съдебното решение е постановено при съобразяване на всички събрани доказателства и при правилната им преценка, с оглед на закона и трайната съдебна практика.

Изложени са подробни съображения в насока неоснователността на наведените във въззивната жалба възражения.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се постанови съдебен акт, с който се потвърди първоинстанционното решение.

Моли се за присъждане на сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

С Определение №551/09.03.2023г., постановено по гр.д.№3589/2021г. по описа на РС- Пазарджик е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските на Решение №238/08.03.2023г., постановено по настоящото дело, като вместо: „сумата 1191,94лв., представляваща разноски по исковото производство“, да се чете: „сумата 1191,94лв., представляващи разноски по заповедното производство“.

Против това определение не са постъпили жалби.

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. А. С., редовно призован не се явява. За него се явява пълномощникът му адв.Т.. От страна на последния се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени решението на първоинстанционния съд и се отхвърли предявения иск. Моли за присъждане на сторените разноски, съобразно представени списък по чл.80 от ГПК. В този аспект излага съображенията си.

Ответникът по жалбата- „Ю.Б.“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на последния е постъпило писмено становище, в което се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли, същата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.

Претендират се разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на 4 постъпила искова молба от „Ю.Б.“ АД-София срещу Б. А. С. от гр.Пазарджик, за признаване за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор за кредитна карта „American Express Gold“, а именно: 15272,57лв.- главница, 788,36лв.възнаградителна лихва и 292,80лв.- нотариални такси, както и разноските по заповедното и по настоящото производство.

Твърди се, че договорът за издаване на кредитна карта е сключен на 08.01.2010г. С него е отпуснат револвиращ кредит с кредитен лимит до 20000лв. Картодържателят можел да усвоява различни суми по начините, описани в договора, като дължал като главница само онова, което е изтеглилзатова според ищеца връщането на всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Всеки месец на картодържателя /длъжника по заема/ се изпраща по пощата месечно извлечение с всички операции по картата за периода и всички начислени лихви, такси и други разходи и задължения, общо дължимата сума, както и минималната месечна вноска и датата за нейното издължаване. Договорът предвиждал, че до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, картодържателят може да погаси задължението си изцяло без начисляване на лихва или на части, в който случай върху усвоената и непогасена част се начислява възнаградителна лихва в посочен в договора и съответно в месечните извлечения лихвен процент. В случай, че картодържателят избере да погасява на части, той трябва да изплати най- малко минималната месечна вноска и всички задължения, за които е в забава.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми. Поради това негово неизпълнение на две месечни вноски- с падежи, съответно 01.10.2018г. и 29.10.2018г.- банката се възползвала от правото си, предвидено в договора, да прекрати договора и да претендира заплащане на всички дължими суми.

Сочи се, че на 04.11.2019г. на длъжникът била връчена нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението. От датата на връчването от страна на банката се счита, че е настъпила тази предсрочна изискуемост, а сумата, претендирана по делото като нотариални такси, представлява сбор от нотариалните разходи по няколкото изпратени до длъжника на различни адреси нотариални покани.

5

Визира се, че на 25.08.2020г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение и това е поводът за завеждането на иска.

Постъпил е отговор от страна на ответникът Б. А. С., чрез пълномощника му адв.И. Т.. В него се оспорва предявения иск. В тази насока се твърди, че към исковата молба не е приложен писмен договор за издаване на кредитна карта „Мастъркард“ с номера, който е посочен в представената от ищцовото дружество параметрична справка. Вместо това е приложено заявление договор за издаване на кредитна карта „Американ експрес“ от 08.01.2010г., Общи условия, Приложение към тях и Протокол за предаване на кредитна карта с друг номер. Договор за издаване на карта „Мастъркард“ с номера, посочен в параметричната справка, според ответника не е подписван.

Във връзка с това възражение се иска съдът да задължи ищеца да представи оригинал на този договор и съпътстващите го документи.

Приема се, че Заявлението- договор всъщност не представлява договор за издаване на кредитна карта, защото не съдържа всичките му допълнителни реквизити. Дори да се приеме, че това е договор, той е нищожен поради липса на основни елементи, задължителни по силата на чл.7, чл.9 и чл.10 от ЗПК от 2006г.- дата и място на сключване, данни за търговеца, максимален размер на кредита и т.н. Заявява още, че е публично известно, че от 15.07.2017г. ищцовото дружество е преустановило издаването и поддръжката на кредитни карти „Американ експрес“ и не е ясно как тогава предсрочната изискуемост е настъпила едва при неплащането на вноските от октомври 2018г. Ако пък се приеме, че задължението за главница е дължимо, се прави възражение за погасяването му по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Позовава се и на чл.17.3. от Общите условия, който предвижда настъпване на предсрочна изискуемост по право, като се заявява, че има вероятност датата на предсрочната изискуемост да е по- ранна от датата 04.11.2019г., която банката приема.

Сочи се, че Общите условия съдържат неравноправни клаузи. Според член 12 от тях банката има право да променя размера на дължимото възнаграждение- такси и др., както и да въвежда нови при условията за промяна на общите условия. Чл.13 от ОУ предвижда, че лихвеният процент се променя по преценка на картоиздателя и може да се промени всеки път, 6 когато е налице промяна на лихвените проценти на ЕЦБ или на лихвения процент на междубанковия пазар на капиталите или специалния и общ риск, поеман от картоиздателя, или условията на конкурентната среда. Тази клауза дава възможност на банката да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидени в него основания, доколкото за кредитополучателя остава неясно значението на употребените термини и по какъв начин тези компоненти се отразяват на цената на кредитния ресурс. Не е предвидена възможност кредитополучателят да има право да прекрати договора при такава едностранна промяна. По тази причина ответникът счита, че чл.13 е нищожен и по тази причина за него не е възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва, а такава му е удържана.