Определение № 1612 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1612 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20268002100075 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Копривщица, чрез адв. Ч. П., срещу решение № 468/01.10.2025г. по в.гр.д. № 662/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което са уважени предявените срещу касатора от Ц. Х. Х. искове по чл.344, ал.1, т.1,т. 2 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № ЧР-480/29.11.2024г. на кмета на община Копривщица уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист “Общинска собственост“ и за присъждане на 8640 лева обезщетение за оставане без работа за периода 13.12.2024 г.- 16.06.2025 г.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение с оплаквания за неправилност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК : 1/ Кога е налице основание за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал.1, т.6 КТ, ако към момента на уволнението служителят не притежава изискуемото образование или професионална квалификация – когато изискванията са нормативно установени или въведени по надлежния ред от работодателя след сключване на договора и липсва злоупотреба с право, или само когато тези изисквания са съществували още при сключване на договора и работодателят е знаел за несъответствието? 2/ При какви предпоставки е налице злоупотреба с право и нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 8, ал.1 КТ от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ и как следва да се тълкува доказателствената тежест при установяване на недобросъвестност в поведението му? 3/ Как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор за законност на уволнение по чл. 328, 1 ал.1, т.6 КТ и следва ли работодателят да доказва липса на добросъвестност, когато работникът твърди злоупотреба с право по чл. 8, ал.1 КТ? и 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи, твърдения и възражения на страните и да отговори на всички заявени от страните оплаквания?. Позовава се и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК – очевидна неправилност.

Насрещната страна по жалбата – ищцата Ц. Х. Х., не е депозирала отговор по чл.287, ал.1 ГПК.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното:

За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на иска по чл. 344, т.1 КТ, въззивният съд е възприел установената по делото безспорна фактическа обстановка, според която ищцата е заемала по трудов договор длъжността „главен специалист „Общинска собственост“ при ответника, считано от 19.05.2014 г.; със заповед № ЧР-480/29.11.2024г. на кмета на община Копривщица трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 01.12.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 КТ поради липса на необходимото образование според длъжностната характеристика от 2014г.; ищцата има диплома за завършено висше техническо образование /степен „бакалавър“, специалност „геодезия и маркшайдерство“, професионална квалификация – инженер/ от 10.02.2005г. година и отговаря на изискванията за образователен ценз с необходимата техническа квалификация според длъжностните характеристики от 20.06.2014 година и от 13.02.2020 година.

При тези факти и като е признал, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за образование и квалификация в случая е такава по целесъобразност, въззивният съд е намери уволнението за незаконосъобразно, защото от датата на назначаването си до прекратяване на ТПО ищцата е притежавала необходимия образователен ценз, съответстващ на изискванията и по двете длъжностни характеристики за длъжността „главен специалист „Общинска собственост“ - от 2014 година и от 2020 година, а именно: висше техническо образование, професионална квалификация инженер.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.

1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставените от касатора правни въпроси не покриват общия селективен критерии на чл.

280, ал.1 ГПК, тъй като игнорират изцяло решаващият извод на въззивния съд – че ищцата отговаря на поставените от работодателя изисквания за образование и квалификация както към момента на заемане на длъжността през 2014г., така и след изменението им през 2020г.

Този извод е обусловен от безспорно установеното по делото, че към 2014г., когато ищцата е постъпила на работа тя е имала висше техническо образование, каквото е изискуемото за 2 заемане на длъжността „главен специалист „Общинска собственост“ образование, считано от 2020г. Към 2014г., когато за длъжността се е изисквало само средноспециално техническо образование, ищцата е притежавала висше такова, поради което отново е отговаряла на изискванията са заемане на длъжността, на която е била назначена. Без каквото и да било отношение към този категорично наложен от доказателствата по делото извод е приложението на чл. 8, ал.1 КТ и разрешенията на ТР № 4/2017 от 01.02.2021 год., защото те предполагат ищцата да е била назначена на длъжността, без да е отговаряла на поставените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация. Само в такава хипотеза последващото уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, би могло да противоречи на общия принцип да не се допуска злоупотреба с право /вж.т.1а от ТР № 4/2017/.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи.

В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 468/01.10.2025г. по в.гр.д. № 662/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3