Определение № 376 от 04.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Ловеч, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264300600402 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 65, ал. 8 и 9 от НПК.

Постъпила е частна жалба от Т. В. Т. чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от САК срещу Определение от 29.07.2026 г. по ЧНД № 228/2026 г. по описа на РС – Тетевен, с което е оставено без уважение искането му за изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Посочва, че обжалва същото в законово определения срок, като моли, след като бъдат съобразени всички налични към настоящия момент обстоятелства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, да бъде отменено атакуваното определение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и бъде постановено друго, с което да бъде допуснато изменение на наложената мярка за неотклонение в по-лека такава. Счита, че постановеното определение е незаконосъобразно с оглед на изложеното в него неправилно интерпретиране на законовите норми, касаещи определяне на мярка за неотклонение в наказателния процес. Излага, че при преценка на всички налични данни по делото към настоящия момент не може да се направи обоснован извод, че са налице кумулативно всички предпоставки за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по смисъла на чл. 63 от НПК.

Изтъква, че преценката единствено на тежестта на престъплението не може да обоснове правилно заключение относно съществуването на реалната опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление. Излага, че съгласно трайната практика на съдилищата, тежестта на престъплението може да обоснове единствено първоначално и кратковременно задържане, но не и 1 значителното му продължаване във времето. Нормите на процесуалния закон изискват да се извършва конкретна преценка за наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод за съществуването на реална опасност деецът да се укрие и да извърши ново престъпление. Счита, че към настоящия момент целите на процесуалния закон могат да бъдат изпълнени и чрез вземане на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо подзащитния му Т. Т.. Посочва, че мярката за неотклонение не следва да има репресивен характер и тя не е санкция за определено неправомерно поведение. Изтъква, че към настоящия момент обвиняемият е показал изрядно процесуално поведение, не е препятствал хода на наказателното производство, има наличен известен по делото адрес на местоживеене, на който може свободно да бъде открит и призован. Обвиняемият има добри характеристични данни и е с изградени трайни връзки със своето семейство.

Счита, че при преценката на всички тези обстоятелства към момента няма достатъчно основания да се направи обоснован извод, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие.

Изтъква, че при конкретната и индивидуална преценка на личността на Т. Т. се налага изводът, че той не би извършил престъпление при мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“ нито би препятствал хода на производството по какъвто и да е начин. Моли да бъде отменено Определение от 29.07.2026 г. на РС-Тетевен по ЧНД 228/2026 г. и да бъде взета спрямо подзащитния му Т. Т. по-лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, зам. окръжния прокурор П. в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение от РС-Тетевен е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Излага доводи в тази връзка, като сочи, че първоинстанционния съд в мотивите си обстойно е обсъдил всички възражения,направени в съдебно заседание,като е цитирал и европейска практика.

В съдебно заседание процесуалният представител на Т. Т., адв. Д. - САК поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена.Счита,че към настоящия момент не са налице основания, които да обосновават задържането на Т.. Изтъква, че същия се ползва с добро име в гр.

Т., баща е на *** деца, има известен адрес, няма противообществени прояви през целия си живот и е съдействал на органите на досъдебното производство.

В тази връзка посочва, че разследването е към приключване и с една по-лека мярка за неотклонение ще се изпълнят целите на мерките за неотклонение, посочени в чл. 57 от НПК.

Т. В. Т. в съдебно заседание в съдебно заседание посочва, че поддържа 2 казаното от своя процесуален представител.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и приложените към делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното:

С Определение рег. № 53/02.03.2026 г., постановено по ЧНД № 64/2026 г. /потвърдено с Определение № 143/09.03.2026 г. постановено по ЧНД № 121/2026 г. на Ловешкият окръжен съд/ състав на Тетевенският районен съд е взел по отношение на Т. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С Определение рег. № 143/29.07.2026 г. , постановено по ЧНД № 228/2026 г. същият съд е оставил без уважение молбата на Т. В. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

В производството по чл. 65 от НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства свързани със законността на задържането в момента на подаване на жалбата, като прецени дали са налице нови обстоятелства по смисъла на НПК , които да водят до извода, че първоначалната мярка за неотклонение взета по отношение на Т. към настоящия момент се явява незаконосъобразна.

С постановление от 28.02.2026 г. по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, Т. В. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода 01.12.2025 г. до 15.01.2026 г. в гр. Т., *** област и ***, при условията на продължавано престъпление – шест пъти се е съвкуплявал с лице, ненавършило *** възраст – ***, ЕГН ********** с постоянен адрес от *** и настоящ адрес ***, ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.

152 от НК.

От събраните до този момент гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели – И., П., П., П., С., А., Ц., О., Б. Т., М.а, А., С., А., В., Ц., К., Н., Н., В.а , С., И., С., Х., Г., Д., преценени с обясненията на обвиняемия Т. приложения към делото социален доклад, информация от *** , изготвената съдебно-медицинска експертиза, съдът приема ,че може да се направи обосновано предположение за съпричастност на Т. към престъплението за което му е повдигнато обвинение.

Ново обстоятелство по смисъла на закона е приложената към 3 досъдебното производство справка относно лекия автомобил, притежаван от Т., изготвената съдебно –фонетична експертиза и съдебно психиатрична и психологична такава.

Същите подкрепят приетия по –горе извод на съда за съпричастност на Т. към престъплението, за което му е повдигнато обвинение и не го разколебават.

Следователно е налице първата предпоставка по смисъла на чл. 63 ал. 1 от НПК.

Съобразявайки високата обществена опасност на деянието, с оглед на начина му на извършване, събраните характеристични данни за Т., поведението му в семейството/съжителства на семейни начала/, изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалата, от която е видно ,че същата от една страна го възприема като човек, с който може да споделя всичко, а от друга се срамува от последвалите отношения между тях, съдът приема, че е налице реална опасност същият при изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека да извърши престъпление. В конкретния казус обществения интерес има превес над личния.

Изминалият срок, през който Т. е с мярка „задържане под стража“ е ново обстоятелство по смисъла на закона. Същият е в предвидения в чл. 63 ал.

4 от НПК срок и като такъв се явява законосъобразен.

Следва да се посочи, по отношение на твърдените здравословни проблеми на Т., че при Затвора – гр. Ловеч има болница, където може да му се укаже адекватна медицинска помощ.

При горните съображения съдът счита за неоснователни възраженията направени от процесуалния представител на Т..

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема ,че следва да бъде потвърдено Определение № 143/29.07.2026 г. ЧНД № 228/2026 г., по описа на РС – Тетевен, с което същият е оставил без уважение молбата на обвиняемия Т. В.

Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, за изменение на взетата по отношение на Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека като неоснователна. Счита, че с оглед гореизложеното същата съответства на целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК и се явява законосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 65, ал. 8 и 9 от НПК, 4 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 143/29.07.2026 г. по ЧНД № 228/2026 г. , по описа на РС – Тетевен, с което същият е оставил без уважение молбата на обвиняемия Т. В. Т., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 90/2026 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, за изменение на взетата по отношение на Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5