Решение № 4278 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100100243 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от А. С. В. срещу Г. Б. М. отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 59 111.50лв.

Твърденията в исковата молба са за сключена между ответника и наследодателя на ищцата Г. В. съдебна спогодба от 07.11.2012г. по гр.д. № 15439/2011г. на СГС, I-10 състав, с която последният се задължил да заплати сумата 59 111.50лв. Ответникът се снабдил с изпълнителен лист на 29.01.2019г. и образувал изп.д. № 20198400400294 по описа на ЧСИ М.Ц.. Твърди погасителната давност за вземането да е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебната спогодба-15.11.2012г., съответно изтекла на 15.11.2017г. по време преди образуване на изпълнителното дело през 2019г., поради което сумата, за която то е образувано, е недължима.

Ответникът оспорва иска като сочи, че процесната сума представлява остатък от общо дължими главница от 50 000 евро по договор за паричен заем, възнаградителна лихва от 20 000лв. и разноски по одобрена от съда по посоченото гражданско дело съдебна спогодба. Според уговореното в нея главницата и разноските е следвало да бъдат платени на месечни вноски, всяка по 1600лв. за периода 01.10.2012г. 31.12.2017г. и последна вноска от 2111.50лв. с падеж 31.01.2018г., а възнаградителната лихва - на шест вноски в периода 20.12.2012г.-20.12.2017г. До 12.07.2018г. наследодателят на ищцата заплатил по банковата му сметка парична сума от 63 800лв., но след това преустановил плащанията. Затова за остатъка в размер на 59 111.50лв. ответникът се снадбил с изпълнителен лист, въз основа на който образувал изпълнителното дело. Твърди по същото на 24.04.2019г. с длъжника да са сключили писмено споразумение, по силата на което последният поел задължението да заплаща 26 300 лв. разсрочено и след погасяването на тази сума останалата част от 32 811.50 лв. ще бъде опростена. В изпълнение Г. В. заплатил на 25.04.2019г. и на 30.04.2019г. по 1

3000лв. или общо 6000лв. с останала непогасена и дължима сума 53 111.50лв.

Навежда, че погасителната давност за вземането не е изтекла, тъй като е била прекъсната с наложения запор по изпълнителното дело от 04.04.2019г. и със сключване но споразумението от 24.04.2019 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна между страните не е налице спор относно сключването на съдебна спогодба на 07.11.2012г., одобрена по гр.д. № 15439/2011г. по описа на СГС, I10 състав, и влязла в сила на 15.11.2012г.; издаване от съда на 29.01.2019г. на изпълнителен лист в полза на ответника въз основа на влязлата в сила спогодба за сумата от 59 111.50лв., представляваща дължим остатък от задължение по договор за паричен заем от 21.07.2009г. Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответника от 26.03.2019г. е образувано изп.д. № 20198400400294 по описа на ЧСИ М.Ц..

Съгласно представената по делото съдебна спогодба от 07.11.2012г., утвърдена по процесното гр. д. № 15439/2011 г. на СГС, I-10 състав, страните са констатирали, че 21.07.2009г. Г. М. е предоставил в заем на Г. Б. В. сумата от 50000 евро, която сума не е върната от заемополучателя в срок, поради което последният дължи на заемателя и уговорената в договора лихва за забава върху невърнатата сума в размер от 20000лв., както и част от разноските по делото от 5120лв. Страните за постигнали съгласие главницата по заема и разноските по делото /в общ размер от 102 911.50лв./ да бъдат заплатени от Г. В. на 63 равни месечни вноски от по 1600 лв. за периода 01.10.2012 г.31.12.2017 г. и последна вноска от 2111.50 лв. в срок до 31.01.2018 г. Уговорено е лихвата за забава от 20 000лв. да бъде изплатена на шест годишни вноски - от 1000лв. за първата и от по 3800лв. за останалите за периода 20.12.2012г. - 20.12.2017г.

Съгласно удостоверение от 28.11.2018г., издадено от „Банка ДСК“ АД /стр. 70/ за периода 16.11.2012г. -28.11.2018 г. по посочената в спогодбата сметка на Г. М. са постъпвали преводи на парични суми в общ размер от 63 800лв. с наредител Г. В. и основание захранване на сметка. Съгласно представените от ответника 38бр. извлечения от същата сметка на Г. М. /стр. 148-185/ за периода 16.11.2012 г.12.07.2018г. Г. В. регулярно /през период от не повече от 5 месеца/ е извършвал нареждания по тази сметка на различни по размер суми с посочено основание захранване на същата.

Съгласно споразумение от 24.04.2019г., сключено между Г. М. и Г. В. с цел разсрочване на задълженията на Г. В. по изп. дело № 20198400400294, страните са постигнали съгласие част от задължението по изпълнителното дело в размер от 26 300лв. да бъде заплатено на дванадесет месечни вноски - от 6000лв. за първата, от по 2000лв. за следващите десет и от 300лв. за последната за периода 24.04.2019 г.31.03.2020г. Уговорено е при плащане в посочените срокове останалата част от задължението по изпълнителното дело в размер от 32 811.50лв. да бъде опростена. На 25.04.2019г. и на 30.04.2019г. Г. В. е изплатил по посочената в споразумението сметка на Г. М. сумите от по 3000 лв.

В материалите от приложения препис от изпълнително дело № 20198400400294 се установява, че с молба от 26.09.2019г. взискателят Г. М. е поискал налагане на възбрана върху недвижимите имоти на длъжника Г. В., като с постановление от 10.10.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху 1/2 ид.ч. от собствен на длъжника недвижим имот в гр.София. На 04.12.2020г. съдебният изпълнител е наложил и запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ АД. С молба от 2

12.12.2022г. Г. М. е поискал налагането на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки, както и на възбрани върху негови недвижими имоти.

Съгласно представеното удостоверение за наследници от 25.11.2020г., издадено от СО, район „Сердика“, Г. В. e починал на 21.11.2020 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си А. В. и дъщеря си М. В.. Съгласно съдебно удостоверение, издадено от СРС по гр. д. 24125/2021 г. /л. 257/ М. В. се е отказала от наследството на баща си Г. В., като отказът е вписан под № 778/29.04.2021 г. в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН.

Въз основа така установеното от фактическа страна и събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:

Защитата на длъжника с иска по чл. 439 ГПК е материалноправна и цели със сила на пресъдено нещо да се отрече съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати започнало принудително изпълнение.

Оспорването може да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/. Твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност на вземанията след влизане в сила на определението на съда, с което е одобрена съдебната спогодба, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е такъв факт.

Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, което представлява изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва и с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ“.

В разглеждания случай вземанията на ответника са установени с влязла в сила съдебна спогодба от 07.11.2012г., като на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за тях е пет години, считано от влизането на спогодбата в сила. Съдебната спогодба се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила като същата има значението на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен с пресъдено нещо правният спор чл. 234, ал. 3 ГПК. Въз основа на спогодбата от страна на длъжника Г. В. за периода 16.11.2012г.- 12.07.2018г. са извършвани регулярни плащания на различни суми по банковата сметка на ответника, като към всяко плащане е посочено основанието за извършването му. Тези плащания предпоставят липса на оспорване на дълга, адресирани са до кредитора и от тях недвусмислено се извежда намерение за изпълнение на конкретно задължение, поради което представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, а всяко от тях води до прекъсване на давността.

След прекъсване на плащанията, включително и тези, извършени на 25.04.2019г. и на 30.04.2019г. – в рамките на образуваното изпълнително дело, спрямо Г. В. са поискани и осъществени различни изпълнителни действия, всяко от които е прекъснало течението на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. “в“ ЗЗД и за вземанията е започнала да тече нова давност, която към настоящия момент не е изтекла.

3

По тези съображения предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото от 4800лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 29.06.2022г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.

******* *******, против Г. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. ******* иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 59 111.50 лв., представляваща задължение по изп. д. № 20198400400294 по описа на ЧСИ М.Ц., образувано по изпълнителен лист от 29.01.2019 г., издаден по гр.д. № 15439/2011г. на СГС, I-10 състав, въз основа на влязла в сила на 15.11.2012 г. съдебна спогодба, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, гр. София, да заплати на Г. Б. М., ЕГН **********, гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото от 4800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4