Определение № 366 от 30.07.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 832/2020
- Вид
- Определение № 366
- Подписан
- 30.07.2020
- Състав
- Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова
Цитирани разпоредби
- чл. 23-25 · Наказателен кодекс
- чл. 23-25 · Наказателен кодекс
- чл. 23-25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 27 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 366
29.07.2020 г.
Апелативен съд - София
Град
4-ти наказателен
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Вера Цветкова
Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20201000600832 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба от С. Н. Н. срещу протоколно определение от 10.07.2020г. на СГС, по н.ч.д. № 1868/2020г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Н. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от определеното му по реда на чл. 23-25 и чл. 27 от НК общо наказание.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по отношение на Н., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че неправилно е приложен материалният закон.
Твърди се, че е изтекъл необходимият срок, за да е налице първата предпоставка по смисъла на чл. 70 от НК, като според жалбоподателя, неправилно е направено изчисляването, тъй като има излежани повече от 21 години, а именно – 23 години и 18 дни. Сочи се още, че има достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода, тъй като поведението му е примерно и няма наложени дисциплинарни наказания. Поради това се оспорва изводът на СГС, че по отношение на осъдения не са налице `предпоставките за постановяване на УПО и се моли за отмяна на определението, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Н..
Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:
С. Н. Н. търпи общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 29 ГОДИНИ И 11 МЕСЕЦА, определени по ВНЧД № 675/18г. на ОС – Плевен. Към 09.07.2020г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 18 години, 3 месеца и 6 дни, от работа – 2 години, 2 месеца и 28 дни, като е налице остатък от 9 години, 4 месеца и 26 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения С. Н.. Не е налице първата предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – осъденият да е излежал фактически не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание, доколкото осъждането по НОХД № 468/06г. на РС – Хасково, което е включено в съвкупността, е за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. Ето защо, за да е допустимо постановяването на УПО и да се извършва проверка дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне, същият следва да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от общия размер на наказанието. Следва да се посочи, че в понятието „фактически изтърпяно“ се включва единствено времето, през което осъденото лице е било в пенитенциарното заведение, времето, през което е търпял мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА или ДОМАШЕН АРЕСТ или е бил в отпуск. Времето, през което същият е полагал труд, който труд е зачетен за намаляване на наказанието не влиза в понятието „фактически изтърпяно“ наказание. Видно от представената справка, осъденият Н. фактически е изтърпял период от 18 години, 3 месеца и 6 дни, което е под изискуемите се по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК 2/3 от общия размер на наказанието. При липсата на първата изискуема от закона предпоставка, този въззивен състав намира, че не следва изобщо да разглежда наличието на втората такава, а именно – дали подсъдимият е дал доказателства за своето поправяне, тъй като двете предпоставки са изискуеми в своята кумулативност и липсата на която и да е от тях препятства възможността за постановяване на УПО. Доколкото първата такава, описана по-горе е въпрос на просто изчисление, при което се констатира изтичане на срок, който е по-малък от 2/3 от наказанието, при липсата й е безпредметно обсъждането на евентуалното поправяне на осъдения.
С оглед доводите на осъдения Н., за начина, по който е изчислявано прекараното от него време в пенитенциарното заведение, съдът намира, че тези доводи не могат да бъдат предмет на разглеждане в това производство.
Изчисляването на изтърпяното време и остатъка за изтърпяване е изцяло в правомощията на прокуратурата и администрацията на местата за лишаване от свобода, като в случай че осъденият счита, че това изчисляване е некоректно, следва да се обърне към тези две институции за исканото преизчисление. В предвидените от закона случаи, може да се инициира и производство по реда на чл. 23-25 от НК, ако става въпрос за невключване на осъждане, по което има търпяно наказание или предварително задържане, в съвкупността, но в разглеждания случай няма такива твърдения. Поради това лицето следва да се обърне към прокуратурата за съответното приложение на разпоредбите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК. В рамките на това производство, съдът е обвързан с констатациите на компетентните органи и няма как да приеме фактически изтърпян период на лишаване от свобода, различен от обективирания в нарочната справка от затворническата администрация. Ето защо и този въззивен състав намира, че не са налице предпоставките, позволяващи постановяването на УПО по отношение на осъдения С. Н. и правилно молбата му в тази насока е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.07.2020г. на СГС, по н.ч.д. № 1868/2020г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на С. Н. Н. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от определеното му по реда на чл. 2325 и чл. 27 от НК общо наказание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________