Решение № 881 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Варна, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 16917/07.07.2025 г. на М. А. И. - длъжник по изп. дело № 20127190400633 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 18.06.2025 г. В жалбата е направено и особено искане по чл. 438 от ГПК за спиране на производството по изп. дело до разрешаване на повдигнатия спор.

Твърди се в жалбата, че взискателят за период повече от две години от последното изпълнително действие не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо жалбоподателите. Излага се, че постановлението на ЧСИ е неправилно. Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 18.06.2025 г. да бъде отменен.

Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на длъжника по изп. дело.

ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС 1 депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20127190400633.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Разпореждане от 18.06.2025 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20127190400633 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 04.12.2012 г. въз основа на изп. лист от 30.11.2012 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9597/28.11.2012 г.

Видно от данните по делото, по същото са подавани множество молби от взискателя и последващите такива - цеденти на вземането, касаещи искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че изпълнително производство е прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години.

От изп. дело се установява следното: Изп. д. № 20127190400633 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 04.12.2012 г. Още с молбата за образуване на изпълнението взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София е поискала предприемане на изпълнителни действия срещу длъжницата като налагане на възбрана върху недвижимата й собственост, извършване на опис и оценка на движими вещи, налагане на запор на трудово възнаграждение и 2 върху банковите й сметки, като възлага на ЧСИ по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ същия да проучи имущественото състояние на И. и да извърши необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането. Възбрана върху собствени на длъжницата апартамент № 76, находящ се в гр. Варна, ************ находящ се в гр. Варна, е ************* са наложени на 12.12.2012 г. С Разпореждане от 17.12.2012 г. е насрочен опис на апартамент № 76, находящ се в гр. Варна, ************** ПДИ е връчена на длъжника на 08.01.2013 г.

На 09.01.2013 г. е извършен опис на гореописания имот, видно от протокол от същата дата. Проведена е публична продан на апартамент № 76, находящ се в гр. Варна, ************** приключила с Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.05.2013 г., влязло в законна сила на 28.05.2013 г. На 13.06.2013 г. е депозирана молба от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И., получавано от работодателя ***********, гр. Варна. Не е налице успешно връчено запорно съобщение. С молба от 08.01.2014 г. взискателят отправя искане до ЧСИ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И., получавано от работодателя „********* ООД, гр. Добрич. На 21.02.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „********* ООД, гр. Добрич. На 12.01.2016 г. е депозирана молба от взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И., получавано от работодателя ******** гр. Пловдив. Запорът е наложен на 21.01.2016 г. Дружеството работодател ежемесечно внася по сметка на ЧСИ сумата от 75 лева въз основа на наложения запор до 09.10.2017 г. На 27.09.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД. Н а 28.09.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД. С молба от 27.08.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД, гр. София отправя искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на мястото на досегашния такъв, поради сключен между тях договор за цесия, по който ЕАД се явява цесионер на вземането. В същата молба се иска от ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника и да се наложат запор и възбрана върху притежаваното от И. имущество. С молба от 02.03.2022 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София отправя искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело на мястото на досегашния такъв, поради 3 сключен между тях договор за цесия, по който ЕООД се явява цесионер на вземането. В същата молба се иска от ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на И. в „Юробанк“ АД. На 21.09.2023 г. е депозирана молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София до ЧСИ с искане за налагане на запори върху трудови възнаграждения, пенсии и банкови сметки. На 03.10.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На 05.10.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Пейнетикс“ АД. С молба от 11.01.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София отправя искане към ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на И. в „Общинска банка“ АД. Запорът е наложен на 17.01.2024 г. Н а 21.05.2024 г. е депозирана молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София до ЧСИ с искане за налагане на запори върху трудови възнаграждения, пенсии и банкови сметки. На 17.02.2025 г. е депозирана молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София до ЧСИ с искане за налагане на запори върху трудови възнаграждения, пенсии и банкови сметки. На 19.02.2025 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България АД“/“Пощенска банка“ АД.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от 4 взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Видно е от самото изп. дело, че взискателят /първоначалният и впоследствие цесионерите на вземането/ не бездейства и редовно преди изтичане на двугодишния срок сезира ЧСИ с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия или самият ЧСИ извършва изпълнителни действия поради възлагането им по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ /т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Ирелевантни са обстоятелствата досежно затруднението при връчване на ПДИ, поради ненамиране на длъжника, затрудненията при налагане на изпълнителните способи или липсата на имущество.

Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 16917/07.07.2025 г. на М. А.

И. - длъжник по изп. дело № 20127190400633 по описа на ЧСИ Станислава 5

Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, обективиран в Разпореждане от 18.06.2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6