Решение № 3433 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3433 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504575 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20013687/16.02.2022 г. на СРС, 61 с-в, по гр. д. № 23879/2020 г. е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. К. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2 941, 85 лв. - главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, вх. *******, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 368, 15 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2017 г. до 30.05.2019 г. и страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в производството.

С решението са отхвърлени исковете за главница за доставена ТЕ до пълния предявен размер от 3 146, 86 лв., за сумата от 59, 88 лв. - главница, дължима за дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г. , както и исковете са лихви за забава за главницата за ТЕ - над уважения до пълния предявен размер от 392, 88 лв. и изцяло за сумата от 12, 01 лева - мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до 30.05.2019 г. върху главницата за дялово разпределение.

Недоволен от решението в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задължения за главница и лихви са уважени, е останал ответника Г. Д.

К., който го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че в оспорените части решението е неправилно и незаконосъобразно и противоречи на установената фактическа обстановка. В жалбата не са изложени други съображения срещу акта на СРС. Моли да се отмени решението в оспорените части и да се 1 отхвърлят изцяло исковете.

Въззиваемата страна, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението в оспорените части е законосъобразно и обосновано, като е съобразено със събраните доказателства в цялост. От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява количеството ТЕ, доставена по силата на облигационната връзка с ответника. Съдът е достигнал до правилни изводи за дължимост на претендираните суми. Моли решението да се потвърди в оспорените части.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Като съобрази изложеното в жалбата и становищата на страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението не е оспорено от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени до пълните размери, поради което в тази част то е влязло в сила.

Настоящият състав констатира, че жалбата не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на СРС.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д.

№ 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Следователно, по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, не е допустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба, настоящият състав счита, че следва да се произнесе относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При извършване на тази проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството е образувано пред СРС по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК.

Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря. Съдът препраща към фактическите и правни изводи, направени от СРС, на основание чл. 272 ГПК.

По същество въззивният съд намира за съобразен със събраните по делото доказателства извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за 2 продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното отношение между тях е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е осъществено от ФДР „Т.С.“ ЕООД. Размерите на дължимите от ответника суми са установени от събраните по делото писмени доказателства, в това число от неоспореното заключение на СТЕ. Законосъобразен е извода на СРС, че на ищеца се дължат сумите в установените в производството размери.

Предвид изложеното и при липса на каквито и да е конкретни съображения за незаконосъобразност на решението, въззивният състав приема, че доколкото п ри постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, то следва да се потвърди в частите, в които исковете по чл.

422, ал. 1 ГПК, за установяване на задължения за главница и лихви, са уважени срещу ответника. При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Понеже ищецът е депозирал единствено отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в него полза следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20013687/16.02.2022 г. на СРС, 61 с-в, по гр. д. № 23879/2020 г., в частите, в които е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. К. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2 941, 85 л в . - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, вх. *******, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 368, 15 лв. – лихва зазабава върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2017 г. до 30.05.2019 г. и в частта, в която Г. Д. К. ЕГН ********** е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства по чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

ОСЪЖДА Г. Д. К. ЕГН **********, с адрес на представителя : гр. София, ул.

„*******, Търговски дом, кант. 138, чрез адв. Г., да заплати на „ Топлофикация София“" ЕАД ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „******* юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал.

1, вр. с ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца 3

„Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4