Решение № 260097 от 26.11.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 339/2020
- Вид
- Решение № 260097
- Подписан
- 26.11.2020
- В сила
- 07.03.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, ВАНУХИ БЕДРОС АРАКЕЛЯН, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.9 · Закон за енергетиката
- чл.30, ал.1, т.1 · Закон за енергетиката
- чл.94 · Закон за енергетиката
- чл.31, ал.2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№260097/26.11.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА при секретар Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело №339 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ВГ -6 ЕООД, София против решение №89/29.01.2020г., постановено по т.дело №804/2018г. по описа на ВОС, ТО, с което са отхвърлени предявените от ВГ -6 ЕООД, ЕИК *********, София, против ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 967.46 лева, представляващи дължима, но незаплатена цена за произведената и доставена ел.енергия от възобновяем източник ВяЕЦ за м.септември 2015г., за която е издадено дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г. както и сумата от 20 427.34 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 30.11.2015г. до 30.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за недопустимост, евентуално неправилност на постановения съдебен акт. Претендира се спиране на производството на основание чл.229, т.4 ГПК до окончателно произнасяне на ВАС по повод решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. на 55 състав на АССГ относно незаконосъобразността на решение на КЕВР СП -5/28.03.2019г. Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019 г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел. енерия от ВяЕЦ.
С последния е въведено понятието "нетно специфично производство на ел. енергия", което да се заплаща по преференциални цени, но без да предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики прилагани в интервала от 2011 – 2015г. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона. Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП-1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП–5 от 28.03.2019 год. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Наред с това решението съдържа и неверни констатации, като съдът е приел, че не се спори, че собствената на ищеца централа попада в групата на тези, работещи до 2 250 часа. Ищецът в нито един момент не е твърдял подобно нещо, като не съществува квалификация на ВяЕЦ на централа работеща до и над 2 250ч. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Депозираната въззивна жалба се оспорва от насрещната страна ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД и от третото лице помагач на ответника НЕК ЕАД с депозирани своевременно отговори на жалбата.
В съдебно заседание пред ВнАС въззивната жалба се поддържа изцяло чрез пълномощника адв.Я.
Насрещната страна Енерго про Продажби АД, чрез пълномощника си адв.Б, оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор.
Третото лице помагач на ответника НЕК ЕАД, редовно призовано, не се представлява в открито заседание.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на "ВГ- 6"ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул.
"Твърдишки проход" № 23, ет. 3, офис 10-11, р-н Триадица, п.к. 1404, гр. София, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, чрез адвокат Р.М, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 80 967,46 лв., представляваща дължима незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Септември 2015г., за която е издадено дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура № 82/12.10.2015г., както и сумата
20 427,34 лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване
№91-ДУА-214/29.06.2006-3002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008, сключен на 19.03.2008г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди се, че ищецът е сключил Договор за изкупуване на ел. енергия № 91/17.02.2010г. с „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-18/31.03.2010г. Твърди, че с Решение №Ц-10/30.03.11г. е въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между страните.
Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и НСП 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м.Септември 2015г. ищецът произвел ел.енергия в размер на 379,540 мWh, за което издал фактура №82/12.10.2015г. на стойност 4788,85 лв. с ДДС, тъй като ВЕЦ не била достигнала
2250 ефективни часа работа. Впоследствие през м.октомври 2015г. ВЕЦ достигнала 2250 часа, поради което и счита, че цялото количество ел.енергия през м.Септември 2015г. следва да се изкупува по преференциална цена от 172,95 лв./мWh, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. С оглед на това издал дебитно известие №83/31.10.2015г. в размер на 80 967,46 лв. към фактура №82/12.10.2015г. Твърди, че ответникът следва да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, респ. дебитното известие и тъй като това не е сторено, претендира мораторна лихва в размер на законната, считано от изтичането на този срок до предявяване на иска в размер на 20 427,34 лв. С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по договора за изкупуване, по който ответното дружество се явява неизправна страна.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продава изкупените количества ел.енергия, относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП /нетното специфично производство/ по цена за излишък. Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за м.09.2015г. е било заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2 000 Квтч следвало да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения, тъй като при издаване на това известие не е спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-1/31.07.15г. Намира за неправилно твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ предвид диференцирането и обособяването на отделни групи производители съобразно производителността на инсталацията и наличния ресурс на първичния енергиен източник. В допълнителния отговор се оспорват твърденията в ДИМ.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в рамките на въззивното производство, очертани от въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира депозираната въззивна жалба за редовна – подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощения процесуален представител, при наличие на интерес от обжалването и в преклузивния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част; по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно сезиращата съда жалба предметът на въззивното производство се припокрива изцяло с този на първоинстанционното производство. Въззивният съд следва да направи самостоятелни правни изводи относно основателността на заявеното от страната субективно право въз основа на събраните вече доказателства и при липса на нови док.искания и нови твърдяни факти и обстоятелства.
По подновеното искане за спиране на производството поради висящ преюдициален адм.спор по обжалване на решение СП-5/2019г. на КЕВР, съдът е изложил становище за неоснователност в разпоредително заседание, обективирано в определение №399/17.07.2020г. по в.т.дело №339/20г. на ВнАС.
Въззивният състав приема за установено следното:
Не се спори между страните и е прието за безспорно съгл.чл.146, т.4 ГПК твърдението на ищеца, че същият е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; че между страните е налице договорно правоотношение за изкупуване на ел.енергия; че НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; че до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10; не са спорни количествата произведена и фактурирана електроенергия както и получаване на фактурата и дебитното известие от ответника. Съобразно изявления на страните в първото заседание не се спори и относно заплащането на фактурираното количество ел.енергия по фактура №82/2015г. Спорът е относно дължимостта на преференциалната цена, обективирана в дебитното известие към фактура №82/12.10.2015г.
Тези обстоятелства се установяват и от приложените договор за изкупуване на електрическа енергия от 17.02.2010г., сключен между "ВГ-6" ЕООД, ЕИК ********* и „Е.ОН България ПРОДАЖБИ” АД и договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия, сключен между "ВГ-6"