Решение № 303 от 17.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500369 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. oт ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника Многопрофилна болница за активно лечение „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД, ЕИК: 203831564, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“ „Г.М.Димитров“, №1, офис сграда №3, представлявано от Петя Иванова Диновска, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М.

Димитрова против решение № 2649 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 2458/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Р. А. Ф., ЕГН: ********** сумата от 13 490.09 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 28.03.2023г. – 18.04.2023г., сумата от 24 947.92 лв., представляваща разликата в заплатите му при ответника и при новия работодател – УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД за периода 19.04.2023г.- 27.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 2450лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на Районен съд – Бургас сумата от 1537.52 лв. – държавна такса и 175 лв. – възнаграждение за извършената в първата инстанция експертиза.

В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционният съд, с твърдения, че същото е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и поради възражения за неоснователно завишаване на присъденото обезщетение. Сочи се, че за по правилата на чл.

228 от КТ при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 1 от КТ следва да се вземе като база брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, който в случая се твърди, че е м. февруари 2023г. Посочва се, че сумата от 8712.50 лв. представлява начислено за същия месец допълнително трудово възнаграждение по трудов договор и вътрешните правила за работната заплата, като след анализ на уговорките в трудовия договор и чл. 8 от посочените вътрешни правила и след съпоставката с нормата на чл. 15 от НСОРЗ се твърди, че тази сума представлява допълнително възнаграждение, което не е в зависимост от отработеното време, което се заплаща по преценка на работодателя, т.е. възразява се, че същото няма постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ. В подкрепа на тези доводи в жалбата се цитира съдебна практика, като се подчертава, че обстоятелството, че така начисленото допълнително възнаграждение се определя по преценка на работодателя, съобразно други показатели е установено в заключението на извършената в първата инстанция съдебна експертиза. В тази връзка се излагат оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане от районния съд на материалния закон – нормата на чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ, въпреки заключението на вещото лице, че постоянността не се определя от начисляването всеки месец. Предвид това въззивникът счита, че доколкото начислените допълнителни трудови възнаграждения нямат постоянен характер, за изчисляване на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се вземат предвид само компонентите, посочени в първия вариант на заключението – основно месечно възнаграждение и клас, което означава, че за периода от 27.03.2023г. до 18.04.2023г. обезщетението следва да е в размер на 4422.98лв., а за периода –от 19.04.2023г.-28.09.2023г.

– в размер на 12 106.45лв. С оглед доводите в жалбата се иска отмяна на решението на РСБургас в обжалваната осъдителна част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.Моли се за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец Р. А. Ф., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г. Стоянов е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил съображения за неоснователността й. Посочил е, че правилно районният съд е приел, че допълнителното възнаграждение се изплаща заедно с основното и следва да участва при определяне на размера на търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, с мотив, че същото участва и в БТВ и при начисляване на платения годишен отпуск, вкл. и при определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Изложени са аргументи, че с трудовия договор е уговорено нетно трудово възнаграждение в размер на 15 000 лв., като сочи, че няма как същото да е по-високо от брутното. Сочи се, че допълнителното трудово възнаграждение е начислявано във всички фишове от заплати и при предходния работодателя, от което се прави извода, че то е с постоянен характер във всички лечебни заведения, поради което се заявява, че правилно съдът е преценил, че то следва да се включи при изчисляване на размера на претендираните обезщетения. Посочва се също, че във всеки от фишовете за заплати е видно, че независимо дали ищецът е работил, бил е в отпуск или в болнични, дали е давал нощни дежурства или не, то същия е получавал ежемесечно допълнително възнаграждение за труд. В подкрепа на тези съображение се излага също, че след уволнение работодателят е изплатил на ищеца допълнително възнаграждение за положен труд, за месеца, за който е извършено уволнението, а вещото лице е дало заключение за постоянния характер на това възнаграждение. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение в уважените части. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното

Районният съд е бил сезиран / след направено и прието изменение на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК на първоначалния размер на исковите претенции и оттегляне на част от тях/ с предявени от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника- негов бивш работодател да му заплати 2 сумата от 13490.09 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 28.03.2023г. – 18.04.2023г. и сумата от 24 947.92 лв., представляваща разликата в заплатите му при ответника и при новия работодател – УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД за периода 19.04.2023г.- 27.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение съгласно трудов договор от 20.12.2021г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „лекар, началник на Второ отделение по гръдна хирургия“, с месторабота Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр. Бургас, при уговорено о с н о в н о м е с е ч н о трудово възнаграждение е в размер на 5000лв. при допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. Ищецът сочи, че страните са уговорили, че след всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2 от договора, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Излага, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца от 27.03.2023г., което било отмнено като незаконосъобразно с влязло в сила на 04.03.2024г. решение №229/05.02.2024г., постановено по гр.д. №2825/2023г. по описа на БРС . Ищецът заявява, че междувременно след уволнението е е сключил нов трудов договор 19.04.2023г. с УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, където работи и до момента, тъй като не желае да се връща на предишното си работно място. Сочи, че съгласно чл.7 от новия трудов договор основното му трудово възнаграждение е в размер на 2930лв., а в чл.8 от последния са предвидени допълнителни възнаграждения, както следва: за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6% за всяка година трудов стаж - 27г., 00 м. и 00 дни - в общ размер на 474,66лв., като по преценка на работодателя, при предвидените в чл.8.2 от договора условия до 115 200 лв., с периодичност на изплащане годишно. Предвид признаването на уволнението за незаконно, ищецът претендира осъждане на ответника като негов бивш работодател да му заплати на основание по чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставането му без работа за периода 27.03.2023 - 18.04.2023 г. в размер на 11 500 лв. , както и разликата между получаваното по последващия му трудов договор по-ниско възнаграждение и това, което би получил на предходната си работа, считано от 19.04.2023г. до изтичането на законовия 6-месечен срок от уволнението му, което според него е в приблизителен размер от 29 900 лв., подробно описано по месеци с исковата молба. Претендира се и мораторна лихва върху главниците за всеки един месечен период, заявена като частичен иск в размер на 1000 лв. от 3759,88 лв. за периода 01.05.2023г. - 26.03.2024 г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответнито дружество е депозирало писмен отговор, в който е навело възражения за недопустимост на исковете, а по съществоза тяхната неоснователност. Оспорва се липсата на трудова заетост на ищеца за периода от 27.03.2023г. – 18.04.2023г., с мотив, че за това време няма данни същият да е получавал обезщетение за безработица от НОИ. Оспорен е и размерът на твърдяното от ищеца трудово възнаграждение при новия работодател, като се посочва, че същото е в по-висок размер от този, заявен от ищеца, както и акцесорната претенция за мораторна лихва, заявена като частична в размер от 1000 лв., досежно нейния размер и начален момент.

По делото страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че помежу им е бил сключен трудов договор от 20.12.2021г. ,по силата на което ищецът е заемал при ответника като негов работодател длъжността „лекар, началник на Второ отделение по гръдна хирургия“, с месторабота Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр. Бургас, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 5000лв. при допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. В договора се съдържа клауза в която е посочено, че след приспадане на всички дължими данъци и 3 осигуровки по чл.1, ал.2 от с ъ щ и я договор, и щ е ц ъ т ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платимо по банков до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Не се спори също, че със заповед №322/27.03.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е било отменено от съда на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението „длъжност“ на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ с влязло в законна сила на 04.03.2024г. съдебно решение №229/05.02.2024г., постановено по гр.д. №2825/2023г. по описа на БРС.

По делото е представен сключен на 19.04.2023г. трудов договор с нов работодателя УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, по силата, на който ищецът заема длъжността „Лекар, началник второ отделение по хирургия“ в клиника по хирургия. Представено е удостоверение от НОИ, от което е видно, че за периода март-април 2023г. ищецът не е получавал обезщетение за безработица. Приложени са фишове за заплата на ищеца при ответника за м. февруари 2023г. и за м. март 2023г., в която за първият месец му е начислено трудово възнаграждение в размер на 19564.71лв., а за втория месец в размер на 25599.29лв., като в посочените възнаграждения са включени и суми за допълнително възнаграждение по трудов договор и ВПРЗ /Вътрешни правила за работна заплата/, както следва: за м. февруари за отработени 17дни - в размер на 8712.50 лв. и за м. март 2023г. за отработени 14 дни в размер на 6522.73лв. Видно от представените фишове за заплати за предходни периоди от м. декември 2021г. до м. декември 2022г. на ищеца ежемесечно са начислявани различни суми според отработеното време за допълнително възнаграждение по трудов договор и ВПРЗ.