Решение № 2529 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2529 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330107281 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от В. И. Х. и Р. И. Д. са предявили против Т. И. В. иск за разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването, съобразно съсобствените им идеални части, на правото на ползване на сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: складова база, склад и сграда с идентификатор № ***. със застроена площ от 17 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: складова база, склад, изградени в поземлен имот с идентификатор № ***. по КККР, одобрени със Заповед № РД-01848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. "Л." **, с площ на целия имот от 453 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план ***, квартал *****, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Ищците твърдят, че техните праводатели И. А. К. и К. Г.а К. са придобили ½ ид.ч. от дворното място, заедно със западната половина от едноетажната с изба двуфамилна жилищна сграда – близнак, заедно с лятната 1 кухня, построена в дъното на парцела и бараките на запад от тази лятна кухня – по силата на Протокол от 15.02.1984 г. по гр.д. № 253/1984 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сочат, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот по дело № 5208/1989 г. И. А. К. и К. Г.а К. са дарили на ищците ½ ид.ч. от ½ ид.ч. от придобития по време на брака недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 428 кв.м., представляващо урегулиран парцел *** а по плана на "Х. С.", гр. П., ведно със западната половина на жилищна сграда близнак, заедно с лятната кухня, построена в дъното на парцела и бараките на запад от тази лятна кухня. Твърдят, че по силата на договора за дарение ищците са придобили общо ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, които съответстват на бараките. Останалата част от двете сгради са останали принадлежност на И. А. К. и К. Г.а К.. Сочат, че със съдебна спогодба по гр.д. № 6771/1990 г. на Районен съд – Пловдив, в дял на К. и И. К. е поставен сутеренния етаж от западната половина на къщата близнак, ведно със западното помещение на лятната кухня, построени в двора, и ¼ ид.ч. от дворното място, а в общ дял на ищците е поставен първия надсутеренен етаж от западната половина на къщата близнак, ведно със западното помещение на лятната кухня, построени в двора, и ¼ ид.ч. от дворното място. Твърдят, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот по нот.д. № *** г. К. К. и И. К. са дарили на ответната страна самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.1., ведно с ¼ от поземлен имот с идентификатор № ***., ведно с построената в северозападната част – в дъното, на имота сграда с идентификатор № ***, ведно с лятна кухня, построена в двора – в дъното на двора, ведно с ¼ ид.ч. от дворното място, както и с предвиденото право на ползване на западния клозет и банята към него, както и трайните насаждения в двора, като прехвърлителите са запазили правото на ползване по отношение на даряваните имоти. Поддържат, че след извършеното дарение през 1989 г. И. А. К. и К. Г.а К. са притежавали само ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** и затова с нотариалния акт от 2014 г. са прехвърлили на ответната страна единствено притежаваната от тях ½ ид.ч. от сградата, а не изцяло собствеността, поради което считат, че нотариалния акт от 2014 г. им е непротивопоставим. По така изложените съображения сочат, че ищците притежават по ¼ ид.ч. (общо ½ ид.ч.) от сграда с идентификатор № ***, а ответната страна е собственик на ½ ид.ч. от последната. Твърдят, че И. А. К. е починал на *** г., а К. Г.а К. е починала на 2

*** г. Сочат, че по отношение на сграда с идентификатор № *** ищците са придобили по ¼ ид.ч. по силата на договор за дарение и 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство, като притежават по 5/12 ид.ч. от тази сграда, а ответната страна 2/12 ид.ч. от последната. Моли се за извършване на разпределение на правото на ползване на посочените постройки, като ползването бъде разпределено в общ дял за ищците, както следва: по ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответната страна от сграда с идентификатор № *** и по 10/12 ид.ч. за ищците и 2/12 ид.ч. за ответната страна от сграда с идентификатор № ***.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Т. И. В. е депозирала отговор на исковата молба. Излага съображения за недопустимост на предявените искове. Твърди, че сграда с идентификатор № *** е лична индивидуална собственост на ответната страна по силата на нотариален акт за дарение от *** г. Сочи, че към момента на изповядване на сделката действа Закона за кадастъра като сградата е индивидуализира с посочване на идентификатор и представлява сграда с площ от 30 кв.м. с предназначение – складова база, склад. Твърди, че в нотариалния акт е посочено, че в Протокола за делба от 1990 г. сградата е описана като „лятна кухня“, построена в дъното на двора. Поддържа, че видно от представената скица за сградата ищците не са вписани като собственици на последната.

Сочи, че няма претенции по отношение на сграда с идентификатор № ***., като считат, че последната е индивидуална собственост на ищците и вероятно съответства на описаните в нотариалния акт от 1989 г. бараки на запад от лятната кухня, разположена на запад от къщата – близнак и вероятно представляваща сграда с идентификатор № ***.2, която не е предмет на производството по делото. Твърди, че в имота има още няколко постройки – баня, тоалетна, навеси и сайванти, които не са отразени в кадастралната карта. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, поради тяхната недопустимост и неоснователност.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.

32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.

При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.

В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.

От представения по делото Протокол за съдебна делба от 15.02.1984 г. по гр.д. № 253/1984 г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че в дял на Г. А. К. и Ц. К. К. е поставена ½ ид.ч. от дворното място, намиращо се в гр. П., ул. "Л." **, цялото съдържащо 423 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо працел *****, заедно с източната (към улицата) половина 4 от едноетажната с изба двуфамилна жилищна сграда – близнак, която половина съставлява самостоятелно жилище, заедно с лятната кухня в близост до жилищната сграда и изградените бараки до нея от север на юг. В дял на И. А. К. и К. Г.а К. е поставена ½ ид.ч. от дворното място, намиращо се в гр. П., ул. "Л." **, цялото съдържащо 423 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо працел *****, заедно със западната половина от едноетажната с изба двуфамилна жилищна сграда – близнак, която половина съставлява самостоятелно жилище, заедно с лятната кухня, построена в дъното на парцела и бараките на запад от тази лятна кухня.

Установява се, че И. А. К. и К. Г.а К. са дарили на дъщерите си В. И. Х. и Р. И. Д. ½ ид.ч. от собствения си, придобит по време на брака недвижим имот, представляващ дворно място, намиращо се в гр. П., ул. "Л." **, цялото съдържащо 423 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо парцел ***, заедно със западната половина от жилищната сграда, построена в този парцел, заедно с лятната кухня, построена в дъното на парцела и бараките на запад от тази лятна кухня. Договорът за дарение е обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, нот.д. № 5208/*** г.

С Протокол за съдебна делба от *** г. по гр.д. № 6771/1990 г. по описа на Районен съд – Пловдив в дял на И. А. К. и К. Г. К. е поставен сутеренния етаж от западната половина на къщата близнак, построена в парцел ***, ведно със западното помещение на лятната кухня, построена в дъното на двора и ¼ от дворното място, цялото с площ от 428 кв.м. В дял на ищците е поставен надсутеренния етаж от западната половина на къщата близнак, построена в парцел ***, ведно със източното помещение на лятната кухня, построена в дъното на двора и ¼ от дворното място, цялото с площ от 428 кв.м. В общ дял и общо ползване е оставен западния клозет и банята към него.

Съдът намира, че при извършването на делбата между съсобствениците е осъществена делба единствено по отношение на западната част на жилищната сграда, в която са изградени два самостоятелни жилищни етажа.

Не може да се приеме обаче, че е извършена делба на лятната кухня, доколкото в дялове на всяка една група съделители е разпределена по една стая в реален дял, която стая не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде предмет на делба чрез реално разпределение. В този смисъл одобрената съдебна спогодба следва да се 5 приеме за нищожна в тази част. В този смисъл е Решение № 172/12.10.2015 г. по гр.д. № 1167/2015 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., в което се приема, че до съдебна делба могат да бъдат допуснати единствено самостоятелни обекти на правото на собственост.

Следва да се посочи, че за нищожността на правните сделки съдът е длъжен да следи служебно, като в случая макар да не е въведен конкретен довод за нищожност, по същество ищците се позовават именно на нищожност на делбата, тъй като твърдят, че след делбата техните наследодатели са били титуляри на ½ ид.ч. от правото на собственост, а не на цялата постройка. В този смисъл е Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., в което се приема, че съдът може да се самосезира и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна делба с трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение.

Следователно предвид изложеното следва да се приеме, че с одобряването на съдебната спогодба в производството по съдебна делба не е извършена делба на лятната кухня и бараките на запад от тази лятна кухня, а е постигнато съгласие за разпределение на правото на ползване. В този смисъл е постигнато съгласие И. А. К. и К. Г.а К. да ползват западното помещение на лятната кухня, а ищците – източното помещение на лятната кухня, като в общ дял и за общо ползване се разпределят бараките, описани като западен клозет и баня към него.

Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d164ae7f-1854-4a3e-802c-4f937ab2090d