Решение № 58 от 26.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Самоков, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200155 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Я. Г. Н. от с. М.ц., Община Самоков обжалва Наказателно постановление № 102. от 15.03.2023 г., издадено от инж. Н.А.Н. – Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С.К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения посочва съображенията си за нейната основателност, обосноваващи искането в жалбата.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – заместник-директорът на РДГ – С., който в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) заявява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление като отправя искане то да бъде потвърдено.

В писмени защити с идентично съдържание, постъпили последователно преди всяко от проведените открити съдебни заседания, въззиваемата страна подробно възпроизвежда становището си по жалбата и исканията си, заявени в съпроводителното писмо.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, 1 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 12.10.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д. Д. Х., на длъжност „главен горски инспектор” в РДГ – С., за това, че на 11.10.2022 г. е установено, че жалбоподателят, в качеството си на лице, назначено по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите съгласно трудов договор № 21/01.04.2016 г. и заповед за определяне на охранителен участък № 179/16.12.2020 г. на директора на ОП „Общинско лесничейство – Самоков“, не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което е извършена сеч на 8 бр. дървета от дървесен вид бяла мура, 8 бр. дървета от дървесен вид ела и 1 бр. дървета от дървесен вид смърч, немаркирани с контролна горска марка, с общ обем 25 куб. м. стояща дървесина в подотдел 696 „в“ – общинска горска територия в землището на с. М.ц., Община Самоков. Посочено е в акта, че деянието е извършено в периода от 29.10.2021 г. до 11.10.2022 г., както и че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите.

В обжалваното НП административно-наказващият орган е възприел описаните в АУАН факти; приел е, че деянието е извършено в периода от 29.10.2021 г. до 11.10.2022 г. и с него жалбоподателят виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 1, пр. 1 (не изпълни) във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя за това административно нарушение административно наказание „глоба“ в размер 300 лв.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на процесуални права на жалбоподателя по смисъла на субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е на 12.10.2022 г. в присъствие на жалбоподателя и му е връчен на същата дата. За така описаното в АУАН нарушение против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ). Безспорно е, че към датата на издаване на обжалваното НП инж. Н.А.Н. е заемал длъжността заместник-директор на РДГ – С.. С т. 2 от Заповед № РД-492 199/16.05.2011 г., издадена от Министъра на земеделието и храните заместниците на директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при невъзможност на директорите на регионалните дирекции по горите да упражняват делегираните им с тази заповед правомощия за издаване на НП. Наред с това със заповед № 694/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), е възложено на инж. Н.Н., заемащ длъжността заместник-директор на РДГ – С., да изпълнява функциите на директор на РДГ – С. за срок до назначаване на титуляр на длъжността директор, считано от 15.08.2022 г. Тази заповед е издадена по повод липсата на титуляр на длъжността директор на РДГ – С., а това е частен случай на невъзможност директорът на РДГ – С. да издаде НП. В този смисъл съвкупното действие на Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и на Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ концентрира у издателя на обжалваното НП инж.

Н.Н., чиято длъжност е заместник-директор на РДГ – С., материална, времева и персонална компетентност за издаването му, както е посочено и в НП. В наказателното постановление не се съдържат нови релевантни фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото доказателства се установява, че в посочения в АУАН и НП период на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение – от 29.10.2021 г. до 11.10.2022 г. – същият е заемал по трудово правоотношение длъжността „горски надзирател“ в Общинско предприятие (ОП) „Общинско лесничейство – Самоков“.

Безспорно е обстоятелството, че в този период жалбоподателят е отговарял за охранителен участък, в който е попадал отдел 696, подотдел „в“ – общинска горска територия в землището на с. М.ц., Община Самоков. Следователно в периода от 29.10.2021 г. до 11.10.2022 г. жалбоподателят е бил назначен служител по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ и към служебните му задължения на основание чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ е спадало опазването на поверената му общинска горска територия в отдел 696, подотдел „в“ в землището на с. М.ц., Община Самоков от незаконни ползвания и увреждания. При проверка, извършена на 11.10.2022 г. от служители на РДГ – С., сред които и свидетелите Д. Х. – актосъставител и Г.Т. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение, е установено, че в отдел 696, подотдел „в“ е извършена сеч на 8 бр. дървета от дървесен вид бяла мура, 8 бр. дървета от дървесен вид ела и 1 бр. дървета от дървесен вид смърч, подробно описани в констативен протокол серия Р00 № 011275/11.10.2022 г., немаркирани с контролна горска марка, с общ обем 25 куб. м. стояща дървесина. Установеното отсичане на тези немаркирани с контролна горска марка дървета представлява незаконно ползване и увреждане на поверената на жалбоподателя общинска горска територия. По силата на изпълняваната от 3 жалбоподателя трудова функция на горски надзирател в ОП „Общинско лесничейство – Самоков“ и на основание чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ той е имал функции по опазването й от такива незаконни ползвания и увреждания, които функции го определят като „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Препращането към тази обяснителна разпоредба от Общата част на НК, съдържащо се в чл. 85 от ЗАНН, се отнася не само към употребата на този израз в ЗАНН, а по аргумент от чл. 11 от ЗАНН следва да се отнася и към употребата му в специалните закони, какъвто е и ЗГ, установяващи административнонаказателна отговорност на длъжностни лица като особени субекти на административни нарушения. Установената при проверката сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета в поверения на жалбоподателя отдел 696, подотдел „в“ – общинска горска територия в землището на с. М.ц., Община Самоков е обективен израз, неопроверган от други доказателства, на неизпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ като длъжностно лице, назначено по реда на чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ да опазва поверената му общинска горска територия от незаконни ползвания и увреждания. Следователно описаното в АУАН и в НП деяние на жалбоподателя носи признаците на неизпълнение на служебните му задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, което е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1, предл. първо от ЗГ.

Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН това деяние е административнонаказуемо съгласно посочената разпоредба на ЗГ ако е извършено виновно – умишлено или по непредпазливост. От доказателствата по делото не се установяват факти и обстоятелства по чл. 14-16 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, изключващи вината на жалбоподателя в тези й форми при извършване на деянието. Следователно описаното в АУАН и НП деяние на жалбоподателя формално осъществява обективните и субективните признаци на адмминистративно нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 1, предл. първо, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, за което е ангажирана личната му административнонаказателна отговорност с обжалваното НП с налагане на административно наказание „глоба“ в размер 300 лв.

Това административно нарушение обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде самостоятелно обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.

Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Този извод се налага с оглед конкретните вменени на жалбоподателя с АУАН и 4

НП факти за време и място на извършване на деянието, съставляващо административното нарушение, за което той е наказан. Вярно е, че това нарушение може да бъде извършено в период от време, без да може да се установи по-конкретна дата на извършването му, но от друга страна в конкретния случай на жалбоподателя е вменено извършването му в един твърде голям период от време от почти една година и при това ако крайният момент на периода (11.10.2022 г.) все пак може да се свърже с извършената на тази дата проверка, то началният му момент (29.10.2021 г.) е напълно произволно избран – той не е обоснован с никакви факти, залегнали в административнонаказателното обвинение, още повече че се установява от събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, че в 17 дни от този период жалбоподателят е ползвал разрешен платен годишен отпуск. Независимо от неговата фактическа необоснованост, този период е елемент от фактическата рамка на това обвинение и следва да бъде съобразен от съда при преценка на обществената опасност на административното нарушение. Наред с това, в АУАН и в НП не е посочено в този период жалбоподателят да е отговарял единствено за опазването на общинската горска територия в отдел 696, подотдел „в“ в землището на с. М.ц., Община Самоков.

В този смисъл, за един напълно необоснован от административнонаказващия орган период на извършване на нарушението от близо една година, броят на отсечени дървета, немаркирани с контролна горска марка в конкретния отдел и подотдел, който не е единствената горска територия, за чието опазване от незаконни ползвания и увреждания е отговарял жалбоподателят, сочи на твърде нисък интензитет на обективно и субективно неизпълнение на задълженията му по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ.

Разпечатката съдържа 26 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d164502b-5433-4737-a530-e1c29f510a5c