Решение № 1047 от 04.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501314 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 6673/19.01.2024 г. и с вх.№ 8621/25.01.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на една и съща страна – ответника Г. Г. М. от град *** - чрез неговите представители по пълномощие – адвокат И. Я. и адвокат Г. Г. срещу решение № 6193 от 4.12.2023 г. на СГС, ГО I –8 състав по гр.д.№ 3180/2022 г. , с което е уважен предявеният срещу него иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 59 230 лева .

В жалбите има оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, неправилно разпределена доказателствена тежест, непроизнасяне по направеното от ответника оспорване на истинността на договора и необоснованост на решението. Въззивникът се позовава на новоузнати факти: превеждане от ответника на сумите, постъпили въз основа на множество преводи от ищцата по негова сметка по време на обучението му в Германия , по сметка на неговия баща и приключване на строителството на къщата.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата А. Ц. М. от град *** 1 отговаря, че жалбата е неоснователна, тъй като фактите от въведеното с жалбата друго правно основание за получаване на паричните средства са преклудирани.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

СГС е сезиран с предявен от А. Ц. М. от град *** срещу Г. Г. М. от град *** иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 59 230 лева, по твърдения, че съставлява сбор от суми по 15 на брой парични преводи, които наредила по банкова сметка - ******** в „УниКредит Булбанк“, посочена от третото лице Г. М. М. – неин съдоговорител по сключен на 18.05.2021 г. в писмена форма договор за строителство на къща в село Горна Диканя с цел изплащане на дължимите суми по договора ; след извършването на преводите е установено, че титуляр на сметката не е строителят, а ответникът и стоежът на къщата дори не е започнат ; ответникът е получил сумата без правно основание и дължи връщането й .

С отговора на исковата молба ответникът Г. Г. М. е въвел възражение, което съгласно уточненията, направени по реда на член 145, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 26.01.2023 г. , се свежда до уговаряне в деня на подписването на договора за строителство от ищцата и третото лице за това дължимите от нея суми да не се изплащат на строителя, а да се превеждат по сметка на ответника – негов син, за „ обучение в Германия “ . Това не е възражение за съществуване на договор в полза на трето лице – ответника по член 22,ал.1 от ЗЗД, а за посочване от строителя – кредитор - на трето лице, на което да бъде изпълнено – член 75,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Видно от становището на пълномощника на ответника в това о.с.з. оспорване на истинността на договора за строителство не е заявено, а по фактите за сключването и съдържанието му той има съвпадащи с тези на ищеца твърдения.

Въз основа на доказателствата, събрани при правилно разпределена в доклада доказателствена тежест, СГС е приел, че ответникът няма качеството на трето ползващо се лице по смисъла на член 22,ал.1 от ЗЗД, тъй като договорът не съдържа клауза, от която да личи съгласието на възложителя за превеждане на дължимите суми по указана от строителя банкова сметка на 2 трето лице и в договора не е посочен номер на конкретна банкова сметка, по която да бъдат наредени от възложителя банковите преводи. Сумите по 15-те на брой банкови преводи в периода между 25.05.2021 г. и 30.09.2021 г. в установен със заключението на вещото лице ( с допълнението и пояснението от о.с.з. на 9.11.2023 г. ) общ размер от 59 230 лева са получени от ответника без основание.

В сключения на 18.05.2021 г. между ищцата и бащата на ответника Г. М.

М. в писмена форма „ договор за построяване на едноетажна масивна къща „ Вила Диканя“ е постигнато съгласие, че ищцата заплаща за изграждането в срок от 90 работни дни на обекта цена в размер на 57 500 лева, която включва цената на вложените материали, разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други,както и печалба на строителя и е платима на четири вноски в размери от : 20 125 лева ; 20 125 лева ; 11 500 лева и 5 750 лева при достигане на съответните етапи на строителството, както следва: в тридневен срок от подписване на договора, завършване на първа плоча, завършване на покрив и завършване на фасада - раздел VІІІ,т.1 и т.8. Договорът е останал непопълнен в частта относно „ Банкови сметки на строителя: BGN = IBAN“ и след осъществената и неоспорена по съдържание Вайбър - кореспонденция между ищцата и строителя от дата 20.05.2021 г. ( на л.26 от делото на СГС). От разменените съобщения е видно, че строителят посочил банкова сметка в УниКредит Булбанк на името на „Г. М.“ , която да служи за разплащанията по договора.

Кредиторът може да посочи номер на банкова сметка, по която да се извършат дължимите плащания в договора си с длъжника или по – късно в изявление, което, достатъчно е, да достигне до знанието на длъжника. Така както кредиторът може да посочи трето лице, на което да бъде изпълнено, така може да посочи банкова сметка на трето лице, по която да бъде платено.

Няма значение, че номерът на банковата сметка не е „добавен“ в договора и дали ищцата е знаела, че титуляр на посочената от съдоговорителя й банкова сметка е не той, а синът му, който се именува по същия начин . Внасянето от нея на сумите по така посочената банкова сметка не само, че не е без основание, но и има погасителен ефект за задължението за цената на възложеното строителство – член 75,ал.1, изр.1 от ЗЗД .

Уважаването на иска е незаконосъобразен резултат. Ето защо въззивният 3 съд отменя обжалваното решение в цялост, отхвърля иска и присъжда на въззивника разноски само за въззивното производство- в размер на платената ДТ от 1 184,60 лева и намалено по възражението за прекомерност до размера от 2 294,20 лева адвокатско възнаграждение (заплатено в размер от 5 400 лева) или ½ от възнаграждението, изчислено съгласно член 7,ал.2,т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора и извършената от адвоката работа – изготвяне на втора жалба и явяване в едно о.с.з. , без събиране на доказателства .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 6193 от 4.12.2023 г. на СГС, ГО I –8 състав по гр.д.№ 3180/2022 г. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ц. М., ЕГН: ********** от град *** срещу Г. Г. М., ЕГН: ********** от град *** ,кв. „ ***“, ул. „ ***“ № * иск за осъждането му да й върне сумата в размер на 59 230 ( петдесет и девет хиляди двеста и тридесет ) лева , съставляваща съставлява сбор от суми по 15 на брой парични преводи, наредени без основание в периода 25.05.2021 г. и 30.09.2021 г. по банкова сметка - ******** в „УниКредит Булбанк“ , посочена от трето лице в изплащане на задълженията й по сключен с него на 18.05.2021 г. договор за строителство на къща „ Вила Диканя“ .

ОСЪЖДА А. Ц. М., ЕГН: **********от град *** да заплати на Г. Г. М., ЕГН: ********** от град *** ,кв.„***“, ул. „ ***“ № * разноски за въззивното производство в общ размер на 3 478,80 ( три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки ) лева .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5