Решение № 108 от 27.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Св. П. Ив. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600152 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. Ц. ЦВ. и на упълномощения му защитник адвокат Р.Д. Б. от АК Габрово за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 45/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово и отмяна на Присъда № 2 от 14.01.2022 г. постановена по НОХД № 198/2021 г. на Районен съд град Габрово.

С искането са заявени касационни основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с твърдения за наличието и на трите точки в разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с нарушаването на закона, с допускането на съществени нарушения на процесуалните правила и с налагане на наказание при явна несправедливост.

По повод на оплакването за нарушаване на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, това по т. 2, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и твърдяното наличие на т. 3, че наложеното наказание е явно несправедливо, се излагат доводи в негова подкрепа, че в първата и въззивната инстанция производството по отношение на тогава 1 подсъдимия Ц. е било опорочено, проведено в нарушение правилата на процеса, при което изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правно значимите факти са изведени в нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 15 и чл. 16, както и чл. 107, ал. 5 от НПК, като са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при формиране вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, при липса на мотиви, а решението на въззивния съд не отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Тези нарушения се определят от защитника за съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, и не са били отстранени.

Твърди се, че в първоинстанционния и въззивния съдебен акт липсват мотиви, като при това неправилно е приложен материалния и процесуалния закон, а наложеното на П. Ц. ЦВ. наказание е явно несправедливо. Окръжен съд гр. Габрово с решението си под № 33 от 23.05.2022 г. по ВНОХД № 45/2022 година вместо да провери Присъда № 2 от 14.01.2022 г., постановена по НОХД № 198/2021 г. на РС гр. Габрово и в крайна сметка да даде отговор на повдигнатите с въззивната жалба въпроси е прибегнал до едно препращане към мотиви, които дори не са коментирани и/или обсъдени от него,по наведени пред първата инстанция възражения. Липсата на коментар на всяко едно възражение прави акта на съда немотивиран, а от тук и неправилен. Окръжен съд - Габрово като инстанция по същество, въобще не си е направила труда да коментира структурирано изложените възражения на защитата и на подсъдимия.

Излагат се аргументи относими към направеното твърдение и подкрепящи го такива, свързани с това, че при постановяване на въззивното решение, Габровският окръжен съд просто е препратил изцяло към мотивите на PC - Габрово, възприемайки ги като правилни и непротиворечиви, съобразени с императивните изисквания на материалния и процесуалния закон. Такъв извод е напълно неправилен и в противоречие със закона, водещ до грубо нарушаване правото на защита, отказвайки въззивният съд в своя състав да коментира наведените възражения. Този съд както се посочва в искането, е бил сезиран именно с изложенията във въззивната жалба и допълнението към нея, приобщено с вх. № 1079/04.04.2022 г. по входящия регистър на съда, с които се твърди, че са налице противоречия в мотивите на акта на първоинстанционния съд, което безспорно е обективирано и не може да се избегне от написаното.

В този смисъл се прави сравнителен анализ на обема от възражения по жалбата обективирани като страници, тези на подадения протест и допълнението към него, със количеството на страниците и обема на съдебното решение № 33 от 23.05.2022 г. по ВНОХД № 45/2022 година на ГбОС. Акцентира се, че на стр. 2 от мотивите на ГбОС са коментирани възраженията на защитата и подсъдимото лице, в рамките само на 12 реда, при това с най-общ коментар, който обаче не е относим спрямо конкретно направените възражения. Никъде в решението си ГбОС според адвокат Р.Д.

2

Б., не е обяснил, защо отхвърля всяко едно от посочените и изброени възражения, както и не е дал отговор на очевидни поне за защитата, противоречия в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Излагат се като аргументи и в подкрепа на посочените твърдения, по пунктове както следва:

По отношение на възприетото от съдилищата наличие на посредствено извършителство се поддържат от защитата наведените възражения, изразяващи се в обстоятелството, че и четиримата свидетели - М. В. В., Р. В.

В., В. Б. Г. и М. Р. М. няма как да са посредствени извършители тъй като не са нито малолетни, нито невменяеми лица, за което липсва коментар от двете съдилища. Тази правна фигура е възприета по отношение на тях въпреки, че свидетелите са се занимавали с дърводобив от дълги години, което говори за наличието на опит в процесната сфера, включително и най-малко навежда за познаване на правилата за извършването на тази дейност. Именно посочената фактология опровергава, възприетото от първоинстанционния съд за степента на образованост на визираните четирима свидетели да се кредитира като основание да са били въведени в заблуждение от подсъдимия, и спрямо тях по нататък да се поддържа такова заблуждение. В подкрепа на обратното се изтъква установеното в хода на процеса тяхно поведение постоянно да питат и се интересуват за поставени контролни горски марки. В заключение според защитата четиримата свидетели са се занимавали от дълги години с дърводобив и са били наясно с правилата за извършване на сеч, още повече те са побягнали, когато са видели горската стража.. При посредственото извършителство, когато липсва субективна представа у лицето, което бива използвано като средство за осъществяване на деянието, обикновено у него няма необходимите познания в дадената материя, нещо което позволява въвеждането в заблуждение. Въпреки позоваването на тези факти тогава от страна на защитника адвокат Б. и двете съдебни инстанции са преценили, че не трябва да ги коментират в мотивите си, независимо от наведените възражения в тази насока. По същия начин пред двете съдилища е бил поставен и въпросът за поведението на лицата резачи, първоначално побягнали и опитали да скрият единия моторен трион, във връзка с втория моторен трион, което е било възприето и от други свидетели, включително и от единия от резачите, но и този въпрос е останал пренебрегнат като важно обстоятелство. Нямало е никакво посредствено извършителство в действителност. Очаквало се е от Окръжен съд - Габрово, след като е сезиран за тези обстоятелства с въззивната жалба, да ги обсъди и даде отговор на въпроса като обясни - тези лица, занимаващи се от дълги години с дърводобив, знаещи, че трябва да секат само маркирани дървета и побягнали първоначално, опитали се да скрият единия моторен трион, щяха ли те да имат такова поведение знаейки, че извършват законна дейност.

Подобно обсъждане на показанията на тези свидетели - секачи и събирачи не е имало, като те са игнорирани в мотивите по обжалваната присъда и последвалото въззивно решение, поне според твърдяното от 3 адвокат Р.Д. Б. в направеното от него искане.

Както PC - Габрово, така и Габровският окръжен съд не са обсъдили и друго направено възражение, касаещо отново посредственото извършителство, това че свидетелят М. Р. М. е действал във връзка с волята на Р. В. В., друг свидетел, а не повлиян от тази на подсъдимия П. Ц. ЦВ., което се извлича от приобщените гласни доказателства, свидетелски показания, тъй като Ц. не е общувал с всеки един от тези свидетели, а единствено с Р. В. В..

Поддържат се на следващо място в искането и оплакванията, развити пред въззивния съд по отношение събраните по делото гласни доказателства, свидетелските показания на четиримата секачи и събирачи, като се твърди наличието на нарушено право на защита и в частност на възможността подсъдимото/обвиняемото лице да взема участие при провеждането на тези разпити пред съдия. Така прочетени в съдебното производство протоколите от тези разпити, не би трябвало да бъдат кредитирани както от PC - Габрово, така и по-късно от въззивната инстанция.

Липсва произнасяне по посоченото нарушение, както и мотиви в първоинстанционния акт, включително и в решението на ГбОС въпреки, че такова възражение е намерило място в допълнението на въззивната жалба.

Претендира се още и наличието на съществуващо противоречие в материалния закон, по отношение формата на изпълнително деяние „извози” и

„транспортира”. Това противоречие не е обсъдено нито от първоинстанционния съд нито от въззивната инстанция, като съдилищата неправилно са тълкували и приложили материалния закон, без да съобразят изрично посоченото в закона разграничение. Допуснато е смесване на понятията тъй като в мотивите си към присъдата районният съд е използвал изразът "транспортирал”, коментирайки посредственото извършителство свързано с дейността на водача А. А. К. управлявал товарен автомобил с рег.

№ СТ 80**** и с ремарке, като в същите мотиви е възприето за правилно позоваването на прокуратурата определяйки изпълнителните деяния с израза "извозил", а не "транспортира". На места дори съдът си е позволил да борави с понятия като "пренасянето" и "преместена". Всичко това според адвокат Б. п р а в и първоинстанционния акт вътрешно противоречив и обосновава връщане на делото за ново разглеждане.

Нелогично е в тази връзка да се препраща към мотивите на първата инстанция, както е сторил Окръжен съд гр. Габрово с решението си по ВНОХД № 45/2022 г. , след като същите очевидно са противоречиви.

Неправилно първоинстанционният съд не е споделил доводите на защитата тогава по отношение смисълът на разпоредбата на т. 6 от § 1. на ДР на Закона за горите, където се определя, че временен склад е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането , и чл. 211, ал. 1 от ЗГ, според която разпоредба дървесината се транспортира от временен склад, 4 придружена с превозен билет, приемайки за грешно такова тълкуване.

Защитникът се позовава в подкрепа на своето твърдение и на Решение № 85 от 19.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 238/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова.

По отношение на направеното твърдение за допуснати нарушения при събирането на доказателства в досъдебната фаза, в искането си защитника се позовава на порочността при произнасянето на ОС - Габрово и по този въпрос препращайки отново към мотивите на присъдата на районния съд, като приема, че тези доказателства са били събрани по надлежния ред и в съответствие с процесуалния закон.

Оспорват се приобщените към делото доказателства посредством протоколите за доброволно предаване находящи се на лист 107 от досъдебното производство, изготвен от инспектор при ОД на МВР гр.

Габрово Н. Н. Х., този на лист 106 изготвен от същото лице, както и намиращият се на лист 114 протокол изготвен от инспектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР гр. Габрово Х. Х. Г., тъй като нито Х., нито Г. са имали качеството на разследващ орган, когато са съставили протоколите за доброволно предаване. От тук и приобщаването с тези протоколи на писмените и веществените доказателства /касае се за 187-те броя дървета, намиращи се в склада на К., превозните билети и фактурите и телефонът на обвиняемия П.Ц./ е станало не по надлежния посочен в НПК ред, те не са приобщени от компетентен орган, понеже липсва надлежно овластяване на полицейския орган. Това е станало и в нарушение на чл. 13, ал. 2, във вр. с чл.