Решение № 260028 от 03.07.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр. Варна, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Славея

Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 1121 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени oт С.З.Ш. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищеца сумите от по

100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от С.Ш. неимуществени вреди-преживян психически стрес и страдания причинени от настъпилата смърт чрез удавяне на неговата майка З.А.Ши на детето, за което се е грижил и отглеждал М. Д. М. на 19.06.2014г. в следствие на настъпило наводнение на дома, в който са се намирали на посочената дата - в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Горна Студена“ № 68, причинено от образувана мощна приливна вълна в непочистено дере, находящо се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“, явяващо се следствие на виновното бездействие на служители на ответника по повод контрол и поддържка на безопасното функциониране на хидротехническите и защитни съоръжения, както и бездействие по повод предприемане на действия по защита от вредното въздействие на водите и наводенията, включително чрез поддръжка водопроводимостта на дерето, ведно със законната лихва върху сумите считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че е син на З.А.Ши се е грижил и отглеждал детето М. Д. М., които са починали при наводнението в кв.Аспарухово в гр.Варна на 19.06.2014г. в следствие на удавяне. Твърди, че на 19.06.2014г. около 18:30 часа в къщата на Ж.А.Ш., находяща се в кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 се е състояло семейно събиране, на което са присъствали и З. Ш. и М. М., когато в следствие на продължителен валеж се е образувала мощна вълна от вода, кал, дървета и боклуци прииждаща от намиращото се между улиците „Калач“ и „Горна Студена“ непочистено дере, която е заляла дома, разрушила е къщата и е довела до причиняване на смъртта на общо 8 души сред които майката и детето на ищеца. Твърди, че дерето, от което е започнала приливната вълна е собственост на ответника Община Варна, чиито служители са бездействали при изпълнение на задължението им да почистват хидротехническите и защитни съоръжения и да ги поддържат в съС.ие за безопасно функциониране. Твърди, че десетилетия преди инцидента дерето, чието предназначение е било да отвежда повърхностните води от района към морето не е било почиствано и е било запушено с натрупана пръст, паднали дървета, сухи клони, листа, отпадъци, както и постройки извън предвижданията на действащия регулационен план, в следствие на което е намалена неговата водопропускливост. Отделно от това излага, че същото не е било правилно оразмерено, в него са били изградени водостоци в нарушение на техническите правила и норми и е било преградено на места от плътно разположени една до друга сгради, в следствие на което се е образувала приливната вълна разрушила дома на Ж.Ши причинила смъртта на З. Ш. и М. М.. Твърди, че ответникът чрез своите служители не е положил дължимата грижа на добър стопанин, като е допуснал изграждането на незаконно строителство и незаконни сметища в района на дерето, не е извършвал периодични проверки и анализ на изградените съоръжения – мостове, канали, тръби и востоци, бездействал е при поддръжката им в съС.ие годно за безопасно ползване и по този начин е затруднил водопропускливостта на дерето, не е извършвал превантивни дейности за недопускане или намаляване на последиците при наводнение, които дейности са му вменени като задължения по Законът за защита при бедствия, ЗМСМА, Законът за водите, включително в Националната програма за защита при бедствия 2014-2018г. Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между бездействието на служителите на ответника и причинените му болки и страдания в следствие смъртта на неговата майка и дете.

Излага, че приживе е бил в много близки отношения със своята майка З. Ш., с която са живеели в общо домакинство. Излага, че майка му е била всеотдайна и е помагала много в грижите по отглеждането на детето М.. Твърди, че е биологичен баща на детето М., което обаче не е припознал.

След раждането детето било изоставено от майката на грижите на С.Ш..

Двамата били много привързани един към друг, детето било обгрижвано с много обич, а С.Ш. се стремял да компенсира липсата на майчина грижа. Ищецът твърди, че е претърпял огромни болки и страдания от смъртта на майка си и детето си, чието тяло било открито около седмица след инцидента. Изпаднал в тежко психическо съС.ие тъй като останал сам без най-близките си хора. Моли съда да уважи предявените искове като присъди в негова полза обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка му З. Ш. в размер на 100 000 лева и от смъртта на детето му М. М. в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.

Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост на предявения иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в следствие настъпилата смърт на детето М. М., поради това че не е установен биологичнният му произход от ищеца. По отношение и на двата иска заявява становище за неоснователност, предвид липсата на виновно противоправно поведение /действия и бездействия/ на служителите на ответника.

Твърди, че основната причина за настъпилото бедствие в кв.Аспарухово на 19.06.2014г., в следствие на което е настъпила смъртта на 8 души, сред които З. Ш. и М. М., са интензивните и с голяма сила валежи в района на кв.Аспарухово на 19 и 20.06.2014г. Отделно от това счита, че причина за смъртта на лицата е бил и фактът, че къщата в която са се намирали по време на приливната вълна е била построена незаконно в самото дере, с което собственикът й Ж.А.Ше съпричинила фаталният резултат. Твърди, че противоправни са били и действията на всички лица, които са се събрали в нея във фаталния ден – 19.06.2014г., включително и ищецът С.Ш., тъй като законът не им позволява да ползват незаконни сгради преди въвеждането им в експлоатация, с което обосновава възраженеито си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и починалите. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения като прекомерни.

В съдебно заседание ищецът С.Ш. чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Община Варна чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. В първото по делото съдебно заседание посочва, че не оспорва обстоятелството, че З. Ш. и М. М. са починали при удаване в следствие на наводнението в кв.Асларухово на 19.06.2014г. Отделно от това заявява, че оттегля и не поддържа възражението си за съпричиняване на вредата от ищеца, поради това че къщата, в която е настъпила смъртта на близките му не е негова собственост и не е изградена от него незаконно в обема на дерето /л.307/. Прави възражение /за първи път в съдебното заседание/ за погасяване по давност на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумите на обезщетенията считано от 19.06.2014г., като счита че такава следва да се присъди евентуално само за три години назад считано от предявяване на исковата молба. По същество счита, че причината за наводнението е извън юрисдикцията на Община Варна, поради това че завихрянето на водата се е случило в горската територия, т.е в извън урбанизираната част на дерето. Посочва, че макар обемът на дерето да е било незаконно застроено, в това число процесната къща, в която е настъпила смъртта на близките на ищеца, то доколкото същата е била единствено жилище на собственика й, а отделно от това се е получил ефект на уседналост, Община Варна не е предприела действия по издаване на заповеди за премахане на тези постройки, тъй като с това би се нарушил чл.8 от ЕКЗПЧОС досежно правото им на личен живот и жилище. В случай на извод за основателност на претенцията, моли размерът на претендираното обезщетение да бъде редуциран до справедлив такъв.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор и на това основание по реда на чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че в следствие на силна приливна вълна образувала се на 19.06.2014г. в т.нар.Темелково дере в кв.Аспарухово и помела къщата на Ж.Шв гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Горна Студена“ № 68 е настъпила смъртта на З.А.Ши на М. М.. Смъртта на З. Ш. в следствие на механична асфикция при удавяне е установена и от проведената и аутопсия № 106/20.06.2014г. от лекар в Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД.

От представените по делото препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници издадени от Община Варна /л.9-11/ е видно, че З.А.Ше починала на 19.06.2014г., а С.З.Ш. е нейн син. Същата е майка на още 1 син и 4 дъщери.

Видно от съдържанието на акт за раждане № III – 904/18.11.2008г. М. Д. М. е роден на ***г. от майка Д.

М.ова П. и баща - „неизвестен“. Посочен е поС.ния адрес на майката – гр.Варна, ул.“Орлово гнездо“ 43А. Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, детето е починало на 26.06.2014г.

Видно от писмо от Кмета на район Аспарухово от 08.08.2016г. до ОСлО при ОП-Варна /л.231-232/ съгласно заповед № 0555/23.02.2009г. на кмета на Община Варна, през м.05.2011г. е извършено почистване на замърсените участъци от Западен охранителен канал-дере на ул.“Горна Студена“. През следващите 2012г. и 2013г. не е проведена процедура по възлагане на този вид дейност по ЗОП въпреки многократното сигнализиране на районната администрация за необходимостта от неотложно почистване на замърсените участъци от този канал. Представени са множество писма и сигнали от граждани на кв.Аспарухово от 2010г. и следващите до общинската администрация за необходимостта от предприемане на действия по почистван на канала от битови и строителни отпадъци.

От заключението на проведената по делото комплексна Съдебно-геодезическа и хидротехническа експертиза, поддърЖ. в съдебно заседание от вещите лица Н.А. и Д.П. се установява, че процесното дере в кв.Аспарухово представлява водосборна област от 3,555 кв.км, като предназначението и е да отвежда формираният повърхностен воден отток до канал 2, който го свързва с морето. Общата му дължина е 3550м., от които 2100 м. са извън населеното място започвайки от горската територия и преминавайки към населеното място, а останалите 1450 кв.м. попадат в урбанизираната територия. По действащата кадастрална карта само една малка част от цялото дере е отразено с кадастрален номер – като имот общинска собственост с ид.*** и то е тази, отразена между точките А и Б на комбинираната скица приложена на л.343 от делото, като кадастралният имот приключва до ул.“Перекоп“, непосредставено до която се е намирала съборената къща на Ж.Ш.. Вещите лица посочват, че по протежението си дерето започва от горската територия, движи се като естествен отводнителен канал до урбанизираната територия, където до водостока на ул.“Перекоп“ е било канализирано и оформено във вид на бетонен канал с ширина около 2-2,5м. и дължима от около 120 м.; Следва участък от около 130 м. - от ул.“Перекоп“ по ул.“Гривица“ до ул.“Яш“, където дерето е отрито и оформено във вид на канавка с ширина от около 1,5-2м., което преминава по южната страна на улицата непосредствено до имотните граници. От ул.“Яш“ до пресичането на бул.“Народни будители“ водата събирана в дерето се отвежда чрез подземен отводнителен канал /тръбен водосток/, изграден от две бетонови тръби с диаметър от по 60 см. всяка, а след пресичането на булеварда до границите на спортната база на ф.к.“Черно море“ дерето е оформено във вид на открит бетонов канал с дължима около 350 м. и ширина 90 см. В последната си част до точката на заустване в морето с дължима около 360 м.дерето е оформено като открит земно-профилен канал с ширина около 1-1,5м. Процесната къща на Ж.Шразрушена по време на наводнението на 19.06.2014г. се е намирала в частта от водостока на ул.“Перекоп“ до ул.“Яш“ и е представлявала открита повърхностна естествена канавка. Вещите лица заключават, че всички тези елементи от дерето, отразени със зелен цвят на скицата на л.343 от делото, в това число и частта отразена като кадастрален имот, а и останалите части преди и след него представляват естествения път на водата и оформят изцяло т.нар. отводнителен канал. В урбанизираната територия частта от дерето отразено с посочения кадастрален номер е посочено като собственост на Община Варна. Дерето извън урбанизираната територия попоада в поземлен имот с ид.***, който е отбелязан като горска територия.