Присъда № 116 от 07.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 116/07.12.2021 г. по НОХД № 2708 по описа за 2021 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия ПЛ. Д. М. ЕГН ********** е внесен от Районна прокуратура Варна обвинителен акт в Районен съд Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 пр.1 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.130 ал.2 от НК за това, че на 10.06.2020 година в гр.Варна, по хулигански подбуди причинил телесна повреда на повече от едно лице: на СТ. Р. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии в областта на лицето и на таза, обусловили чувство на болка и страдание, и на Р. СТ. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите под ъгъл, което счупване се е усложнило с изкривяване на външния нос и носната преграда наляво, довело до стеснение на левия носов ход, респективно затруднено дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

Преди разпоредителното заседание по делото постъпи молба от пострадалите лица Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. за конституирането им като частни обвинители и в разпоредителното заседание на основание чл.76 от НПК същите бяха конституирани в качеството на частни обвинители.

В разпоредителното заседание повереникът на частните обвинители адв.Б. направи искане за прекратяване на съдебното производство на две основания: делото не е подсъдно на Районен съд Варна, тъй като се касаело за извършено престъпление по чл.213а ал.3 т.1 пр.1 вр.ал.1 от НК, което е подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, за което имало и произнасяне от Окръжна прокуратура Варна и апелативна прокуратура Варна и допуснато съществено отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт са били описани заплахи, отправени от обвиняемия към Р.Д. и неговото имущество, които в последствие не са отразени в диспозитива на обвинителния акт.

С протоколно определение в разпоредителното заседание настоящият съдебен състав прие, че делото е подсъдно на съда и че няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Адв.Б. в качеството му на процесуален представител на Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. подаде частна жалба срещу това определение до Окръжен съд Варна. С протоколно определение № 446/04.10.2021 г. на Окръжен съд Варна, 6 състав, по въззивно частно наказателно дело № 1035/2021 г./приложено копие от делото към НОХД/ е потвърдено определението на Районен съд Варна, 5 състав, от разпоредителното заседание, с което е оставено без уважение искането на адв.Б. като повереник на частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. за прекратяване на съдебното производство.

В разпоредителното заседание подс.М. чрез защитника си направи искане за провеждане на съдебното производство по общия ред и съдебното производство след определение на съда продължи по общия ред с изслушване на свидетелите, 1 подсъдимия и вещите лица.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението спрямо подсъдимия по начина, по който е формулирано в обвинителния акт. Според него събраните в хода на съдебното следствие доказателства потвърждават фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Обвинението спрямо подсъдимия се доказвало от свидетелските показания на пострадалите, Л.Л., И.Б. и М.У., както и от експертизите по делото. Показанията на тези свидетели приема за логични и последователни, вътрешно непротиворечиви, хармониращи помежду си и подкрепени от експертизите и записите от камерите и аудиозаписа. Анализира събраните доказателства – кредитира свидетелските показания на Р.Д., Л., Б. и С.Д..

Посочва основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.М. и показанията на св.М.М.. Счита обясненията на подсъдимия за защитна теза. Според него водещият мотив да бъдат нанесени телесните увреждания е бил хулигански, а не личен, тъй като през процесната вечер пострадалите не са предизвикали подсъдимия по никакъв начин, нито с думи, нито с действия. Счита, че не е извършено престъпление по чл.213а и чл.214 и излага доводи за това. Счита обвинението за безспорно доказано и за извършеното престъпление по чл.131 от НК моли съда да признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание лишаване от свобода към минимума, отложено с три години изпитателен срок, разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия, веществените доказателства компакт дискове и флаш памет да останат по делото.

Частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. чрез своя повереник адвокат К.Б., редовно упълномощен/л.13 от ДП/ считат, че безспорно са се доказали нанесените им от подсъдимия телесни повреди. Становището на адв.Б. е, че подсъдимият им е нанесъл удари не с хулиганска цел, а за да ги мотивира да не бъдат пуснати жалби, да не се правят оплаквания пред надлежните органи, тъй като това вреди или би повредило на бизнеса, който се опитва да развие подс.М.. Твърденията на подс.М., че Р.Д. му е създавал спънки за изграждане на заведението не се доказали. Р.Д. твърди, че във времето са били отправяни заплахи от подсъдимия спрямо него, а дори и спрямо семейството и бизнеса му, които са били насочени именно към това да не се жалва той на областен управител или другите компетентни органи, от които зависи евентуалното спиране на строителството, което се извършва. Според Р.Д. именно тези заплахи са го спирали. Кредитира показанията на С.Д. като свидетел за отправените заплахи към баща му и показанията на свидетеля Л.Л., че причината за избухване на същинския инцидент е наличието на предходен конфликт, свързан с обвинения на подсъдимия за създаване на пречки за строежа от страна на Р.Д.. Не кредитира свидетелските показания на В.М. и на М.М. относно обстоятелства, че тя и съпругът са били на близко разстояние от Р.Д., Л. и Б., когато според нея те са им отправили обидни реплики, защото ако е било така подс.М. е щял веднага да отиде при тях и да им поиска обяснение, а не да мине време, да се качват в автомобила и едва тогава да отидат при тримата. Анализира показанията и на другите свидетели и обясненията на подсъдимия.

Кредитира възпроизведения файл със звукозапис относно наличието на предишни заплахи с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно върху неговите доверители, каквото е палежа, което следва да се квалифицира като деяние по чл.213а от НК, тъй като е имало за цел да им попречи да се разпоредят с едно свое право – правото на подаване на жалба. Навежда доводи и за извършено деяние по чл.143 от НК. Ако съдът приеме обвинението, повдигнато от прокуратурата, моли на подсъдимия да бъде наложено съответното справедливо наказание.

2

Защитникът на подсъдимия адвокат Д. Т. Д., редовно упълномощен/л.20 от НОХД/, в своята пледоария счита, че в случая не се касае за деяние, извършено по хулигански подбуди. Обясненията на подсъдимия не били оборени от нито едно от другите доказателства относно предистория на този случай. Според него причината за влошените взаимоотношения между подсъдимия и Р.Д. е именно последният, тъй като неговият бизнес ще бъде застрашен, ако подсъдимия отвори своето заведение в непосредствена близост до ресторанта на пострадалия. Той е човекът, който по принцип може да е недоволен от тази перспектива, който да се опитва макар и не чрез официални жалби, но по друг начин, да препятства подсъдимият да започне същия бизнес на същата територия на същото място, ресторант до ресторант. Не кредитира свидетелските показания на Р.Д., , че след като Л. и Б. са отишли в ресторанта на Д. по светло изведнъж в полунощ той е решил в тъмното да им показва някакъв свой обект и да им разказва за някакво свое намерение. Според него те са искали да видят именно изгражданото от подсъдимия заведение. Счита, че показанията на В.М. и М.М. не следва да се игнорират единствено поради факта, че тя е съпруга, а М. шофьор на подсъдимия. Счита за достоверни обясненията на подсъдимия, че отношенията между него и Р.Д. са били изострени по повод строежа на заведението, очевидно Д. се притеснявал за бизнеса си, подсъдимият е разбрал за проведени разговори от Д. с областния управител. В тази обстановка, считайки, че Р.Д., Л. и Б. са отправили обиди към него и съпругата му, в един момент в една такава екстремна ситуация подсъдимият може да възприеме превратно поведението на другия или на другите. Имало е провокация и в действията на Р.Д., Л. и Б.. Действията на подсъдимия не са били по хулиганските подбуди, а от друг мотив, посочен по-горе, който се различава от явното неуважение към обществото. Не приема, че при нанесените увреждания на Р.Д. е налице средна телесна повреда, основавайки се на постановление № 3/1989 г. на пленума на Върховния съд и правната теория, счита, че характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняване на телесната повреда, а не от настъпилите усложнения. Моли съда да прецени квалификацията и ако определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода моли то да не бъде изтърпявано ефективно, тъй като към настоящия момент не е необходимо той да бъде изолиран от обществото.

Подсъдимият ПЛ. Д. М. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава подробни обяснения по обвинението. В последната си дума посочва, че е извършил деянието в състояние на афект заради репликите, насочени срещу семейството му.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Семействата на подс.П.М. и на пострадалия Р.Д. се познавали отдавна, тъй като живеели в един квартал.

Р.Д. притежавал ресторант Немо, намиращ се в гр.Варна, местност Траката, крайбрежна алея, в рибарското селище.

През месец май 2020 г. подс.М. започнал изграждане на ресторант в непосредствена близост до ресторанта на Р.Д.. Във връзка с това отношенията между двамата се изострили, тъй като подс.М. считал, че Р.Д. се опитва да осуети отварянето на ново заведение чрез познанствата си с отговорни длъжностни лица от 3 администрацията на гр.Варна, някои от които периодично се хранели в заведението на Д.. При проведена среща между двамата подс.М. предупредил Р.Д., че е разбрал, че е изразявал несъгласието за изграждане на ново заведение в близост до неговото и да не се занимава с подаване на жалби, които могат да забавят или осуетят изграждането на заведението. Д. уверил подсъдимия, че не е подавал и няма намерение да подава такива жалби.

В близост до ресторанта на Р.Д. имало помещение, собственост на В.М., което Д. използвал като склад. Понеже подс.М. също поискал да го ползва, около седмица преди инцидента тримата се събрали и взели решение и двамата да ползват помещението.

На 10.06.2020 г. подс.М. през деня бил на плаж със свои приятели със семействата и децата и решили вечерта да отидат да вечерят в заведението на Р.Д..

Около 20 часа отишли в заведението, подс.М. бил със съпругата и сина си, обслужвал ги сина на св.Р.Д. – св.СТ. Р. Д., който работел в ресторанта като заместник-управител и сервитьор.

Св.Р.Д. също бил в ресторанта. Той имал уговорена среща със своя познат Л. Д.

Л., който отишъл в заведението със свой познат ИВ. Д. Б., който изграждал ресторант с включени рибни продукти и Д. се съгласил да им даде съвети в тази област. Р.Д. обикалял в заведението и водел разговори с клиентите, връщал се на масата на Л. и Б., посещавал и маса, на която се хранел главния архитект на Община Варна.

Малко след 23 часа Л. и Б. решили да си тръгват, тогава Р.Д. им предложил да им покаже негова лодкостоянка с хубав изглед към Варна, намираща се навътре в рибарското селище.

Компанията на подс.М. също решила да си тръгва. Преди това той се обадил на св.М.М. да отиде и да ги закара с автомобила на М. до дома им, тъй като били употребили алкохол. Св.М. с такси отишъл в ресторанта и седнал на масата на подсъдимия. Лек автомобил Ауди на подсъдим бил паркиран пред заведението.

Неговата съпруга св.В. В. М. излязла пред подсъдимия и го изчаквала навън. Покрай нея минали Р.Д., Л.Л. и И.Б.. Тримата разговаряли помежду си, но не забелязали св.М. и не са отправяли изрази към нея. Но св.М. останала с впечатлението, че част от техните приказки, включително и думите „Това кучката на П. ли е?“ и други обидни изрази били отправени по адрес на нея и съпруга ѝ.