Решение № 260 от 15.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Стара Загора, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500633 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на В. Х. М., ЕГН **********, срещу уведомление изх. № 25532/21.08.2025 г. за разноските по изп. д. № 20248690400135 на ЧСИ И.Б., рег. № 869 на КЧСИ.

Жалбоподателката твърди, че на 19.08.2025 г., след среща със заместниккмета на Община С.З. и началника на МДТ – И.И., същата заплатила сумата от 736,93 лева, дължимата по акт № 63260/13.09.2018 г., което вземане било предмет на изпълнителното производство по описа на ЧСИ И.Б.. Навежда довод, че до 27.08.2025 г. не е знаела за образуваното изпълнително дело, тъй като не е била уведомена за него по реда на чл. 43 и сл. ГПК и не й е била връчена покана за доброволно изпълнение. С оглед изложеното счита, че не дължи направените разходи по изпълнителното дело, посочени в уведомление изх. № 25532/21.08.2025 г. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя Община С.З..

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като в тази връзка излага подробни съображения.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Процесното изпълнително дело20248690400135 на ЧСИ И.Б., рег. № 869 на КЧСИ, е образувано по разпореждане на съдебния изпълнител от 11.04.2024 г. въз основа на акт за установяване на данъчно задължение, издаден по акт № 63260/2018 г. на Община С.З. срещу длъжника В. Х. М., ЕГН 1

**********, като ЕТ „В. М.“, ЕИК ***, за следните суми: 1/ 1693,42 лева – олихвяема сума и 2/ 1360,07 лева – неолихвяема сума.

Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение изх. № 7068/12.04.2024 г., като в приложената по изпълнителното дело разписка за връчване е отбелязано, че на 18.04.2024 г. около 11:00 ч. връчителят е посетил адреса по регистрация на ЕТ, но не е открил никой. От разписката е видно, че на 20.04.2024 г., около 11:00 ч., на 29.04.2024 г., около 10:00 ч. и на 15.05.2024 г., около 15:10 ч., връчителят посетил и адреса по местоживеене на длъжника - гр. С.З., ***, но и там не открил длъжника или негов роднина, съгласен да получи книжата. На посочените адреси били залепени уведомления, съответно на 18.04.2024 г. и на 15.05.2024 г.

С констативен протокол от 04.06.2024 г. ЧСИ е приел, че в 14-дневен срок от залепване на уведомленията и на двата известни адреса, длъжникът или негови близки не са се явили в кантората му да получат ПДИ. Ето защо ЧСИ е разпоредил прилагането на ПДИ по делото, както и връчване на препис от констативния протокол на взискателя за процедура по чл. 47, ал. 6 ГПК.

С разпореждане от 04.10.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил назначаването на адвокат – особен представител от АК-Стара Загора на длъжника във връзка с изп. д. № 20248690400135 при възнаграждение от 250 лева. Видно от платежно нареждане от 29.10.2024 г. посочената сума е внесена от взискателя Община С.З. по сметка на ЧСИ Б..

Впоследствие на длъжника чрез определения особен представител – адв.

А.М. била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 24042/08.11.2024 г.

Видно от материалите по изпълнителното производство, на 15.04.2024 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху автомобил с марка „Ситроен Джъмпер“, с рег. № СТ *** ТТ, собственост на В. Х. М..

По молба на ЧСИ на 18.04.2024 г. и на 03.01.2025 г. са вписани и възбрани върху следните собствени на длъжника недвижими имоти, находящи се в гр. С.З.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***; ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №

*** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.

Видно от представеното от взискателя Община С.З. уведомление, на 20.08.2025 г. длъжникът е изплатил извънсъдебно дължимите суми, с изключение на тази за особен представител в размер на 250 лева.

С обжалваното уведомление изх. № 25532/21.08.2025 г. за разноските по изпълнителното дело е прието, че към 21.08.2025 г. жалбоподателката продължава да дължи авансови и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ и допълнителни разноски в размер на общо 882,05 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен 2 изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което същата се явява допустима.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно застъпеното в решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС, IV г.о., правно становище, което се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав, разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист /в случая – на акта за установяване на данъчно задължение, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ/ от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 ТДТССГПК - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист /респ. актът за установяване на данъчно задължение/ е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ винаги е за сметка на длъжника. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност.

По настоящото дело се установи, че изп. д. № 20248690400135 по описа на ЧСИ И.Б. е образувано на 11.04.2024 г. Длъжникът е бил надлежно уведомен за изпълнението на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като впоследствие ЧСИ е разпоредил връчването на поканата за доброволно изпълнение и на назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А.М..

По изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия – запорирано е МПС и са наложени възбрани върху недвижими имоти – собственост на В. Х.

3

М., след което на 20.08.2025 г. същата е заплатила пряко на взискателя Община С.З. дължимите парични суми съгласно акт № 63260/2018 г. С оглед на тези факти, съдът намира, че на основание чл. 79, ал. 1 ГПК посочените в процесното уведомление изх. № 25532/21.08.2025 г. разноски, както и определената такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, остават за сметка на длъжника и следва да бъдат заплатени от него, независимо от извършеното в хода на изпълнителното производство погасяване на вземането – предмет на принудително изпълнение.

Предвид гореизложеното подадената жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ***, жалба срещу уведомление изх. № 25532/21.08.2025 г. за разноските по изп. д. № 20248690400135 на ЧСИ И.Б., рег. № 869 на КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4