Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 15.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 332/2024
Вид
Решение № 293
Подписан
15.11.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. гр. Добрич, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500332 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 436, ал. 1 от ГПК въз основа на жалба с рег. № 4959/29.02.2024 год., подадена от третото за изпълнението лице Ю. Б. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, ***, чрез адвокат Д. Д. от АК – гр. Варна, срещу постановление с изх. № 1895/25.01.2024 г. по изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие при Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлено възражение с вх.

№ 22242/21.12.2023 г., подадено от Ю. Б. С. и В. К. А. за вдигане на наложената ВЪЗБРАНА върху ½ ид. части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, ***, с площ от 285 кв.м. по КККР на гр. Добрич, ведно с попадащите върху имота сгради с КИ ***, ***, *** и ***., като е постановено частично заличаване на наложената ВЪЗБРАНА до размера на 1/6 идеални части от правото на собственост върху посочените имоти.

Жалбоподателката настоява съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно постановлението на ЧСИ Н. Н., с което е наложил възбрана на ½ ид.част по отношение на процесния недвижим имот, доколкото 1 от събраните по делото доказателства си установява, че към датата на налагането на възбраната имотът в посочената от него идеална част не е бил собственост на първия длъжник, респ. не се е намирал във фактическата власт на длъжника К. Б. И.. Съдът следва да има предвид, че собственици на процесните имоти са жалбоподателката и третото лице В. К. А.. Майката на жалбоподателката Ц. Й. В. е предявила срещу баща й Б. М. И. ревандикационен иск по отношение на процесните имоти, производството по което дело е приключило с решение на ВКС, по силата на което К. Б. И. и Ю.

Б. С., в качеството им на законни наследници на Б. М. И., са осъдени да предадат на осн. чл. 108 от ЗС 1/6 от ½ идеална част от процесните имоти на тяхната майка – ищцата по делото.

Взискателят „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, както и длъжниците К. Б. И. и Д. Ж. М. не изразяват становище по подадената жалба.

Взискателят Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт С. М., оспорва подадената жалба, като настоява съдът да потвърди постановлението на ЧСИ Н. като правилно и законосъобразно.

В изготвените писмени мотиви съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Съображенията за това са, че по партидата на ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр.

Добрич, ***, с площ от 285 кв.м. по КККР на гр. Добрич, ведно с попадащите върху имота сгради с КИ ***, ***, *** и

***., в Агенцията по вписвания не фигурира прехвърлителна сделка от страна на К. Б. И. с предмет идеални части от правото на собственост върху описаните имоти, поради което издаденото постановление с изх. № 1859/25.01.2024 г., с което се коригира наложената възбрана върху идеалната част на длъжника – 1/6 от правото на собственост върху описаните имоти е правилно и законосъобразно.

Добричкият окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства и данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е допустима, тъй като е депозирана на 28.02.2024 г. – подадена е в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. На 14.2.2024 г. Ю. С., в качеството 2 й на трето за изпълнението лице, е узнала за действието, предмет на обжалването, съгласно известие за доставяне /л. 350-ти от изпълнителното дело/. Допустимостта е обусловена и от нейния автор – жалбата изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител. В случая жалбата е подадена от трето на изпълнението лице, което твърди, че длъжникът не собственик на процесния имот върху който ЧСИ е наложил възбрана.

Изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие при Добричкия окръжен съд, е образувано по силата на постановление от 11.08.2017 г. по молба на „Еос Матрикс” ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2009 г. на Добричкия районен съд издаден въз основа на разпореждане № 280/29.06.2009 г. по ч. гр. Дело № 2624/2009 г. по описа на РС – Добрич.

Съгласно посочения ИЛ длъжниците К. Б. И. с ЕГН ********** от гр.

Добрич, ***, в качеството му на кредитополучател, и Д. Ж. М. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, в качеството му на поръчител, да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, сумите от: 3 698,84 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за кредит № 20КР-АА-4355 от 20.07.2006 г.; 893,01 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 26.04.2008 г. до 25.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 698,84 лв., начиная от 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 91,84 лв. – държавна такса, и 277,76 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Не се спори по делото, че на 14.11.2016 г. е сключен Договор за цесия, по силата на който „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, като цедент, е прехвърлила на „Еос Матрикс” ЕООД, като цесионер, вземането си по посочения по-горе изпълнителен лист.

На 09.10.2017 г. на К. Б. И. е връчена, при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, като отказът на лицето да приеме съобщението е удостоверен с подписа на връчителя /кмета на с. П. д., общ. Добричка/, в която е посочен размера на дълга – 9 466,93 лв., от която: главница в размер на 3 698,384 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 3 698,84 лв., начиная от 26.06.2009 г. до 09.10.2017 г. в размер на 3 182,10 лв., 893,01 лв., неолихваями вземания 3

/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 369,60 лв., присъдени разноски, 100 лв., разноски по изпълнителното дело, 1 223,38 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 09.10.2017 г.

В същата призовка е обективирана и наложената възбрана на следния недвижим имот: ½ ид. части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, ***, с площ от 285 кв.м. по КККР на гр. Добрич, ведно с попадащите върху имота сгради с КИ ***, ***, *** и ***.

От представените от жалбоподателката писмени доказателства съдът приема за установена следното от фактическа и правна страна:

На 24.03.1970 г. между В. Й. Й., като продавач, и Б. М. И., като купувач, е сключен договор за покупко-проджба, обективиран в нотариален акт № *** г. на Толбухинския народен съдия, с предмет на договора – имот, представляващ: дворно място от 204 кв.м., представляващо идеална част от цялото дворно място от 400 кв.м. посторената в същото дворно място паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи, антре, кухня и наторно 0помещение, с адрес на имота: гр. Толбухин /сега гр. Добрич/, ***.

Съгласно представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *** г. на нотариуса при Добричкия районен съд, на осн. чл.

483 от ГПК (отм.) Б. М. И. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 105 кв.м., съставляваща идеална част от парцел с пл. № ***, кв. 23, целият парцел с урегулирана повърхност от 309 кв.м., с административен адрес на имот: гр. Добрич, ***.

По делото е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** г. на нотариус с район на действие района на Добричкия районен съд, вписан под № *** на Нотариалната камара, на осн. чл. 483 от ГПК (отм.) Б. М. И. и Д. Г. И. са признати за собственици по давностно владение и „възмездна сделка“ на следния недвижим имот, нахдоящ се в гр. Добрич, ***, а именно: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, с площ от 309 кв.м. ведно с попадащите върху имота сгради с КИ ***, ***, *** и ***.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 3983/15.08.2023 г., издадено от Община гр. Добрич, Б. М. И., починал през 2010 г., е наследен от 4 своите законни наследници: Д. Г. И. /преживяла съпруга/ и низходящ от първи ред: Ю. Б. С. и К. Б. И..

На 21.10.2015 г. Ц. Й. В. и В. К. А. са сключили договор за замяна на недвижим имот с движими веще, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие района на Добричкия районен съд, вписан под № *** на Нотариалната камара, по силата на който В. прехвърля на А. правото на собственост върху 1/6 идеална част от поземлен имот с площ от 285 кв.м. по скица, а по документи 309 кв.м., с административен адрес: гр. Добрич, ***, с кадастрален идентификатор ***, ведно с 1/6 идеална част от построените в посочения имот сграда със застроена площ от 47 кв.м. с идентификатор *** и сграда със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор ***, както и 9,90 кв.м. в идеални части от търговски обект със застроена площ от 30 кв. по документни за собственост, а по скица – 32 кв.м., с идентификатор ***. В замяна на прехвърлените 1/6 идеална части от описаните недвижими имоти А. е прехвърлила на В. правото на собственост върху компютър Asus, модел X751L, и климатик Toshiba.

На 03.12.2015 г. между Д. Г. И., Ц. Й. В. и Ю. Б. С. – лично и като пълномощник на К. Б. И. е подписано споразумение, с нотариална заверка на подписите с рег. № 10022 на нотариус с район на действие Районен съд – Добрич, с рег. № *** на Нотариалната камара. По силата на това споразумение страните са се съгласили споровете между тях относно поземлен имот с площ от 285 кв.м. по скица, а по документи 309 кв.м., с административен адрес: гр. Добрич, ***, с кадастрален идентификатор ***, ведно с имота сграда със застроена площ от 47 кв.м. с идентификатор ***, промишлена сграда със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор ***, както и търговски обект със застроена площ от 30 кв. по документни за собственост, а по скица – 32 кв.м., с идентификатор ***, да се уредят с прехвърлянето на притежаваните от Д. Г. И. права върху посочените имоти в полза на Ю. Б. С..

В изпълнение на това споразумение на 03.12.2015 г. между Д. Г. И., като продавач, и Ю. Б. С., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба с нотариален акт № *** г. на нотариус с район на действие района на Добричкия районен съд, вписан под № *** на Нотариалната камара, с предмет правото на 5 собственост върху 20/36 идеални части от поземлен имот с площ от 285 кв.м. по скица, а по документи 309 кв.м., с административен адрес: гр. Добрич, ***, с кадастрален идентификатор ***, ведно с 20/36 идеални части от построените в посочения имот сграда със застроена площ от 47 кв.м. с идентификатор ***, промишлена сграда със застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор ***, както и 4/6 идеални части от 20,10/30 идеални части от търговски обект със застроена площ от 30 кв. по документни за собственост, а по скица – 32 кв.м., с идентификатор ***.

Съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д.

№ 2013 г., ВКС, ОСГТК вписаната възбрана поражда действие съгласно чл.

453 от ГПК и извършените след вписването разпоредителни сделки с имота не могат да бъдат противопоставени на взискателя по изпълнителното производство, само ако длъжникът в действителност е собственик на възбранения имот. Когато имотът в действителност не е собственост на длъжника, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване.

С вписване на възбрана по искане на някой от взискателите по конкретното изпълнително дело последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако последните са придобили права върху имота след вписване на възбраната. По отношение на взискателите последващите възбраната разпоредителни сделки са относително недействителни (непротивопоставими) и за тях собственик на отчуждената в полза на трети лица недвижима вещ е длъжникът по изпълнението, поради което взискателите могат да удовлетворят изпълняемото право от цената на имота.