Определение № 9462 от 09.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51654/2025
- Вид
- Определение № 9462
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9462 гр. София, 09.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110151654 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. С., ЕГН **********, **************** чрез адв. З. О., срещу И. Н. П., ЕГН **********, ************ с искане бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сума от 24 000 лева /12 271.01 евро/ частичен иск от пълния размер 69 000 лева/35 279.14 евро/, представляваща увеличената стойност на СОС с идентификатор *******************, с адрес: *****************, в резултат на извършените ищеца подобрения, както и да се постанови, че И. С. С. има право на задържане върху този СОС с идентификатор ******************* до пълното изплащане от И. Н. П. на тази сума.
Ищецът твърди, че е придобил от ТВН, ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******************, представляващ ********** ТВН е удостоверила правото си на собственост върху СОС ******************* с нот. акт за собственост върху недвижим имот******************************************************** Ищецът сочи, че от 23.8.2023 г. - датата, на която, въз основа на нотариалния акт за замяна*********************************************е извършил в него строителномонтажни работи на обща стойност 69 000 лева, които са повишили стойността му със същата сума, а именно:
-Демонтаж на настилки, сваляне на тапети - стойност 3900 лева;
-Демонтаж на дограма, демонтаж на врати - стойност 4100 лева;
-Къртене и почистване в СОС и извозване на стари строителни материали стойност 4800 лева;
-Шпакловане на стени и полагане на латекс - стойност 2800 лева;
-Доставка и монтаж на италиански паркет - стойност 5200 лева;
-Доставка и монтаж на тоалетно казанче и душ инсталация - стойност 2900 лева;
1
-Доставка, изграждане и монтаж на кухня -стойност 3900 лева;
-Доставка, изграждане и монтаж на ВиК инсталация - стойност 5900 лева;
-Доставка, изграждане и монтаж на ел. инсталация - стойност 8500 лева;
-Доставка, лепене и полагане на плочки в баня - стойност 9700 лева;
-Обръщане а прозорци и врати - стойност 2800 лева;
-Доставка и монтаж на тапети - стойност 4500 лева;
-Доставка и монтаж на интериорни врати - стойност 5200 лева;
-Доставка и монтаж на дограма - стойност 4800 лева.
Твърди се, че описаните строително-монтажни работи са извършени от „*************“ ЕООД въз основа на договор за извършване на строително-ремонтни дейности № 33/24.8.2023 г., сключен с И. С.. Те представляват подобрения за СОС *******************, които са извършени от И. С. С. като негов добросъвестен владелец.
Сочи се, че поради това той има право да иска от ответницата И. Н. П. да му плати 69 000 лева, представляващи увеличената стойност на СОС ******************* в резултат на описаните подобрения, както и право на задържане до пълното плащане на тази сума.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор
Сочи се, че между същите страни и относно същия имот е налице висящо въззивно производство, в което се решава въпроса за нищожността на Саморъчното завещание, от което ТВН - праводател на И. С. С., черни права, съответно принадлежност на правото на собственост върху същия самостоятелен обект. Сочи се, че Решение №**************************** не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ищеца. В тази връзка се твърди, че искът е преждевременно предявен, евентуално е налице основание за спиране на производството.
По същество не се оспорва, че ищецът е придобил имота чрез замяна от ТВН, че тя се е легитимирала като собственик чрез Саморъчното завещание на ДПД,както и че с Решение № ********** е признато за установено, че Саморъчното завещание наДПД е нищожно поради протИ.речие с изискванията на чл.25. ал.1 от ЗН, ответницата е призната за собственик на самостоятелния обект с идентификатор ******************* и че И. С. е осъден да предаде владението му. Поддържа се, че ищецът е привлечен като обвиняем за това, че съзнателно е ползвал пред нотарДПД.
Оспорва се твърдението ищецът да има качеството на добросъвестен владелец, и че изобщо от него са извършвани СМР. Оспорват се по вид, обем и стойност претендираните СМР, поотделно изпълнението на всеки вид СМР, обема (количествата) на твърдените работи. Оспорва се по размер претендираната сума и твърдението, че тези СМР са подобрения, водещи до увеличаване стойността на имота. Оспорва се и времевия период, в който се твърди, че са извършени описаните СМР - от 23.08.2023 г. до 08.10.2023г. Твърди се, че през този период наемателят, наел апартамента отДПД, не е напускал процесния имот и след смъртта на наемодателя си е продължил да го ползва като е заплащал дължимия наем на И. С..
Оспорва се твърдението, че от Ищеца е заплатена на „*********“ ЕООД стойността на описаните СМР. Твърди се, че претендираните суми не са реално платени.
Излагат се доводи, че ищецът не може да се счита за добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС - той се е позовал и е съдействал за ползването на неистински документ; знаел е или е бил длъжен да знае за опороченото основание.В тази връзка се сочи, 2 чене може да иска увеличената стойност на имота по чл. 72 ЗС и няма право на претендираното право на задържане.
И. Н. П., ЕГН ********** предявява се насрещен иск, с който се иска И. С. С., ЕГН **********, да бъде осъден да й заплати сумата от 17080 лева /8732.87 евро/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на СОС с идентификатор *******************, с адрес: *****************, за периода от 23.08.2023 г.до 06.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск/07.01.2026 г./ до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е собственик на имота по наследство от братовчед си ДПД.
Поддържа се, че насрещният Ответник е лишил насрещната Ищца от възможност да ползва процесния имот от 02.08.2023 г., на която дата съзнателно е ползвал пред нотариус ***********по описа на Нотариалната камара, неистински документ - саморъчно завещание, на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от ДПД, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно правото на наследяване по завещание в полза на ТВН. На 23.08.2023 г. И. С. С. е придобил същия имот с Нотариален акт за замяна.
Твърди се, че В периода от 23.08.2023 г /датата на придобиване/ до 07.01.2026 г.
/датата на подаване на насрещния иск/ Насрещният ответник ползва процесния имот без правно основание, като и лишава и препятства Насрещната ищца от сигурната възможност да реализира доход от него (чрез отдаване под наем) или да упражнява лично правомощието си на ползване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от първоначалния ищец Иви С. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че от 23.8.2023 г. до 4.10.2023 г. И. С. е добросъвестен владелец на СОС с идентификатор *******************, тъй като го владее на правно основание, което е годно да го направи собственик. Поддържа се, че като добросъвестен владелец И. С. има право по чл. 71 ЗС да ползва имота до предявяването на иска за връщането му и не дължи обезщетение на собственика му По искането за спиране съдът намира, че е налице предпоставката на по чл.229, ал.1, т.4 ГПК
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.
В процесния случай И. Н. П. се легитимира като собственик на имот, като именно правото й на собственост върху самостоятелен обкет с идентификатор ******************* е решаващо както за материалноправната й легитимация като ответник по главния иск, така и за основателността на предявения от нея насрещен иск за лишаване от ползването върху имота. Същото право на собственост следва да бъде установено след влизане в законна сила на Решение № ************ г по гр.д. № *******************
Видно от служебната справка чрез функционалността на ЕИСС към настоящия момент се администрира разпореждане, с което е върната въззивна жалба. Поради това, с оглед на разпоредбата чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изчака влизане в сила на решениeто по обуславящото дело, което налага спиране на производството по обусловеното.
Ето защо Софийският районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д.№51654/2025 г. на СРС, 46 състав до влизане в сила на крайния съдебен акт по гр.д. № *******************
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4