Определение № 435 от 30.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100607398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП против определение от 29.08.2025 г. по НЧД№ 11129/2025г. по описа на СРС, НО, 93и състав, с което е отменено Постановление от 01.04.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15058/2019 г. по описа на 03РУ - СДВР, пр. пр. № 5107/2019г. по описа на СРП.

В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното определение да е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се извода на СРС прокурорът да не е извършил всички необходими действия по събиране на доказателства за изясняване на обективната истина. Прокурорът твърди, че в хода на разследването е установена несъмнена и безспорна фактическа обстановка, отразена в постановлението на Софийска районна прокуратура и направените въз основа на приетото от фактическа страна правни изводи са обосновани, тъй като били кореспондирали със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Направеният извод от съда не се подкрепял от събрания доказателствен материал. Прокурорът е изложил подробен анализ на доказателствената съвкупност по делото като е представил две версии, които според неговия анализ си противоречат. Като краен извод, прокурорът посочва, че и изпълнение на посочените от първия съд указания не би довело до промяна на възприетата фактология и правни изводи за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК. С оглед горното, се моли за отмяна акта на СРС и постановяване на такъв, с който да бъде споделена тезата на СРП за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ , следкато разгледа подадения частен протест и прецени материалите по делото, констатира следното:

1

Частният протест, с който е сезиран въззивния съд е депозиран в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимиран субект, поради което и е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, предвид следното:

Досъдебното производство, както е приел и СРС, е образувано за престъпление срещу неизвестен извършител, за това, че на неустановена дата през 2018 г., в гр. София, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е възбудено заблуждение у А. К. Н. и с това му е причинена имотна вреда в неустановен размер - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

С оспорваното постановление, прокурорът на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратил наказателното производство, поради недоказаност на обвинението.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел обстоятелства, изградени на база на всички годни за позоваване доказателства, доказателствени средства и способи за проверката им, налични по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че СРС правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с изложената в определението на СРС фактическа картина, не намира за нужно да я преповтаря. Друг е въпроса, че възприетата от СРС фактология не е по-различна в преобладаващата си част от тази, отразена в Постановлението на СРП от 24.10.2022г., с тази разлика, че съдията не е приел с категоричност, че са били изчерпани всички доказателствени възможности по делото за изясняване на обективната истина, както и че има неясна структурираност в постановлението за прекратяване на наказателносто производство. Във фактическата част на постановлението, наблюдаващият прокурор е започнал хронологично да структурира фактите, така както същите са били темпорално разположени, като е описал какви са сключените договори и между кои страни са сключени същите и какви парични средства са били превеждани. След това, без да посочи изчерпателно фактите е изложил, че са обособени две версии, като обосновава този извод на база анализа на показанията на св. А., св. А.а и З., след което вместо да изложи възприетите факти, които приема за установени, е изложил интерпретативен прочит на показанията на свидетелите. По-нататък фактическата обстановка, изложена в постановлението продължава с коментар на противоречията, които са констатирани в показанията на свидетелите.

Настоящата инстанция също намира, че констатираните противоречия следва да бъдат обсъдени в частта на постановлението, в която наблюдаващият прокурор анализира доказателствата, където след като посочи в какво се изразяват те и ги обсъди, следва да посочи показанията на кои свидетели кредитира и кои не, и на база на този доказателствен анализ да посочи от кои доказателства какво се установява, като установеното следва да намери отражение и във фактите.

По отношение на правната страна, СРС не се е солидаризирл с изводите 2 на прокурора, че деянието е неъставомерно поради това, че не се доказва несъмнено кой и за какво е разходвал инкриминираната сума в размер на 30 000лв. От внимателният прочит на разпоредбата по чл. 209, ал. 1 НК една от формите на измама са две – въззведане в заблуждение или поддържане на това заблуждение, което в константната съдебна практика еднопосочно се приема, че може да се осъществи посредством сключването на писмен договор, каквото обстоятелство е установено в процесния случай. Съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е резултатен, поради което същото се явява довършено с настъпването на имотна вреда. В процесния случай, от писмените доказателства, които имат обективен характер, за разлика от свидетелските показания, се установява, че въз основа на сключения договор за СМР, св. Н. е превел аванс в размер на 30000 лева, което по същество е акт на имуществено разпореждане. Никъде в клаузите на договора не са налице вписани условия, които да предвиждат превеждането на сумата на конкретно друго лице. Наличието на твърдения в показанията по делото на подобни твърдения, че между страните по договора е имало неформална уговорка с такъв характер, не означава, че подобни твърдения задължително следва да бъдат кредитирани, поради което съдът намира, че прокурорът е следвало, в хода на доказателствения анализ, да съпостави тези твърдения с останалите доказателства по делото и да на изгради извод следва ли да бъдат кредитирани или не. Вместо това, в постановлението е отразено, че са налице противоречиви доказателства, без да е направен опит противоречията да бъдат преодолени. На трето място, доказателственият анализ, въз основа на който са изградени правните изводи на държавното обвинение, е бил концентиран предимно върху обстоятелството какво е станало с паричната сума, след като същата е била получена от дружеството „А.и 2017“ ЕООД.

Правилно СРС е отчел, че измамата е користно престъпление, с извършването на което деецът цели да набави за себе си или за другиго имотна облага. Престъпленията, в чиито субективен състав е включена специална цел, се считат за довършени независимо от това дали целта е била постигната или не. И поради това е приел, че обстоятелството дали получателят на финансовата облага се е разпоредил с нея в свой или чужд интерес, единствено, би имало значение за индивидуализацията на наказанието.

Подобно на СРС, въззивният съд споделя тезата, че показанията на свидетелите и част от писмените доказателства по делото в процесното постановление са анализирани по начин, който прокурорът е счел за верен, но този анализ и според въззивния съд, не е на база на всички възможни да бъдат събрани доказателствени източници, които да направят извода за прекратяване на наказателното производство единствено възможен и поради това единствено верен. Разходването на средства от юридическо лице, само по себе си, разкрива възможност за насочване на процесуалните усилия в посока на приобщаване на писмени доказателства - счетоводни документи, каквито съгласно Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове, свързани с него, задължително следва да бъдат съставяни при кредитиране и 3 разходване на средства от дружеството. Налице са свидетелски показания и писмени доказателства, които подкрепят същите, че свид. З.а е получила парични средства като пълномощник на дружеството „СИЕРА-15“ ЕООД по договор за заем с дружеството „ПИНУС“ ЕООД. Тези доказателства въобще не са съпоставени с показанията на свид. А. и А.а, при положение, че между тях има противоречия. В свидетелските показания се съдържат данни за номера на мобилни телефони, посредством които е осъществявана комуникация между свид. А. и З.а, като тези твърдения не са били проверени, посредством справки за трафичните данни за посочените мобилни номера.

Неправилно е виждането на прокурора изначално да приеме, че до този момент н а разследването по делото е извършено всичко необходимо за установяване на извършителя на деянието, а оттам и на обективната истина.

Това би довело до предварително възприет краен извод, колето винаги поставя под съмнение не само обективността и безпристрастността решаващия орган на досъдебното производство, но и стойността на изготвения от него краен акт.

Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че изводите й обуславят оставяне на подадения частен протест без уважение, респективно потвърждаване определението на СРС.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.08.2025 г. по НЧД№ 11129/2025г. по описа на СРС, НО, 93-и състав, с което е отменено Постановление от 01.04.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15058/2019 г. по описа на 03РУ - СДВР, пр. пр. № 5107/2019г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящето Определение да се изпрати на СРП и на свидетля А. К. Н., чрез адв. Илия П..

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5