Решение № 14 от 14.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Стара Загора, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000336 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №367/03.06.2025г., постановено по гр.д.

№1625/2024г. по описа на Районен съд – К., с което З. „Д.Ж.З.“ АД е осъден да заплати на Ж. Д. К., сумата от 5000 лв., представляваща разликата над платената от ответника сума от 2000 лв. до пълния дължим размер от 7000 лв., за причинените неимуществени вреди: разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка и стрес, в резултат на претърпяното от нея пътно транспортно произшествие настъпило на 24.02.2024 г. около 12.53 ч. в гр. К. на пешеходната пътека, пресичаща двете платна на бул. „**“ № 73, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2024г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът З. „Д.Ж.З.“ АД обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Ж. Д. К. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в цялост, доколкото по извънсъдебен ред са изплатени 2000 лв. – сума достатъчна за пълното репариране на нанесените вреди. Излага съображения за неправилност на решението. Прави искане да се отмени решението в обжалваната част и да му се присъдят направените по делото разноски, съобразно изхода на спора.

1

Алтернативно моли да се намали размера на присъденото обезщетение.

В законния срок въззиваемата Ж. Д. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата Ж. Д. К. моли съда да осъди З. „Д.Ж.З.“ АД да заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 24.02.2024 г. ПТП и законна лихва (мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на иска - 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника З. „Д.Ж.З.“ АД, който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на З. „Д.Ж.З.“ АД за настъпили неимуществени вреди за Ж. Д. К., причинени при ПТП на 24.02.2024 г. Виновното и противоправно поведение на водача М.Е.З.М. при управление на лек автомобил „Пежо“ Партнер с рег. № ** е установено от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническата експертиза и от заключението на повторната автотехническа експертиза. По делото не е спорно, че за горепосочения лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и че ищцата е предявила претенция по чл. 380 от КЗ до З. „Д.Ж.З.“ АД.

Не е спорно, че на 18.04.2024 г. З. „Д.Ж.З.“ АД е заплатило на Ж. Д. К. сума в размер на 2000 лв. В този смисъл районният съд е изложил подробни 2 мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Основен спорен момент по делото е какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата Ж. Д. К..

При определяне дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда в размер на 7000 лв., първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза.

Видно от заключението на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при процесното ПТП, ищцата е получила разкъсно - контузна рана на главата и сътресение на мозъка, което било съпроводено с липса на спомен за известен период след произшествието, но не и с пълна загуба на съзнание. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че след ПТП – то ищцата е страдала от болки в главата и й се е виел свят, като все още имала притеснения при излизане извън дома си, което води до извод, че пострадалата все още не се е върнала към обичайния си начин на живот.

С оглед изложеното, настоящият състав на Окръжен съд приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален характер. Следва да се вземе предвид, че към момента на процесното ПТП, ищцата е била на 77 години, което обуславя значително повисок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно психическо възстановяване. Ето защо, съобразявайки посочените обстоятелства, възрастта на ищцата – 77 години към момента на ПТП и факта, че не е налице пълно възстановяване на психиката, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 7000 лв. Ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 2000 лв., поради което искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен в предявения размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

По отговорността за разноски:

Ответното дружество З. „Д.Ж.З.“ АД е направило възражение за прекомерност на заплатеното от Ж. Д. К. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

В контекста на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, факта, че е подаден само отговор на въззивната жалба, проведено е едно съдебно заседание, в което адв. Т. не се е явил, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до 500 лв.

С оглед изхода на делото З. „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Ж. Д. К. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочената сума следва да се превалутира по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

С оглед изложеното, З. „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Ж. Д. К. направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №367/03.06.2025г., постановено по гр.д.

№1625/2024г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.

ОС Ъ Ж Д А З. „Д.Ж.З.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Ж. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ** 4 чрез пълномощника адв. М. М. Т., съдебен адрес: гр. К., ул. ** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5