Определение № 11266 от 23.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11266 гр. София, 23.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110170626 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх.№ 268299/02.12.2022г., подадена от процесуалния представител на ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа, че разноските са неправилно изчислени, като в негова полза следва да се присъдят такива в по – голям размер, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът е сезиран и с молба с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от процесуалния представител на ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа, че са били присъдени разноски само по отношение на друг представляван от него ответник – К. И., но не и за Б. И. и А. И..

Насрещната страна е взела становище за неоснователност.

Молбата с вх.№ 268299/02.12.2022г. , подадена от процесуалния представител на ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е допустима, но неоснователна. В случаите, в които адвокатското възнаграждение се определя въз основа не на договорено между страните такова, а на основание Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, във вр. с чл. 36, ал. З ЗА, възнаграждението следва да се определи въз основа на така определената цена на предявения иск. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, цитирана по-горе, предвижда размера на адвокатското възнаграждение да се определя въз основа на материалния интерес по делото. Материален интерес, съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение следва да се разбира цената на иска, определен към момента на неговото предявяване. Това е размерът, върху който се дължат държавни такси, това е и размерът, по който се определя минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение. (така съгласноРешение № 208 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2016 г., IV г. о., ГК,) .

Конкретното производство е протекло по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Неговият материален интерес е равен на сбора от сумите, претендирани от заявителя спрямо длъжниците му, по реда на чл.410 от ГПК, за което заявителят е заплатил и дължимата в заповедното производство държавна такса – по арг. от чл.12, т. 1 от Тарифата за държавните такси - 2 % от интереса, но не по – малко от 25 лева. Такава такса е платил ищецът – 2 % от интереса и 1 при завеждане на исковото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, след подадени от длъжниците възражения срещу заповедта за изпълнение.

След като това е интересът (глобалната сума), въз основа на който се определят дължимите в производството държавни такси, то следва това да е интересът, който да служи за база при определяне и на адвокатското възнаграждение, което не е отнапред договорено между довереник и доверителя. По тази причина, съдът намира, че определил коректно и правилно с постановеното от него решение дължимото адвокатско възнаграждение, при горните съображения, и не следва да уважава молбата на адв. Т. за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

По молбата с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от процесуалния представител на ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, съдът намира следното :

Разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. По делото ответниците Б. И. и А. И. не са представили списък по чл.80 ГПК. В същото време искането, обективирано с молбата от 19.12.2022г. е именно за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските, доколкото съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода на делото.

По тези съображения и с оглед изричната разпоредба на чл.80 от ГПК, съдът приема, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл т.9 от ТР № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид на изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. за изменение на постановеното решение № 13493/25.11.2022г. по гр. д. № 70626/2021г., по описа на 176 състав на СРС, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от процесуалния представител на ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за изменение на постановеното решение № 13493/25.11.2022г. по гр. д. № 70626/2021г., по описа на 176 състав на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2