Определение № 3229 от 23.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3021/2026
- Вид
- Определение № 3229
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137, ал.1, т.5 · Търговски закон
- чл.141, ал.7 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3229 гр. София, 23.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000503021 по описа за 2026 година
Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Д. Д. срещу разпореждане от 18.08.2026 г. по гр. д. № 14799 /2013 г., по описа на СГС.
С обжалваното определение е оставено частично без уважение искането на ищеца М. Д. за освобождаване от държавна такса по подадената от него искова молба.
В жалбата си твърди, че постановеното определение следва да бъде отменено, тъй като е неправилно. Твърди, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като „всички тези съдии са си давали самотвод“ по негови дела.
Твърди, че определението е неправилно и в частта, в която е отказано да бъде освободен от държавна такса в производството, тъй като няма дялове в търговски дружества, а за тези, на които е посочен като управител, не получава възнаграждение, тъй като няма договори за управление. Твърди, че единственият му доход е от пенсия за инвалидност в размер на 170 евро, като съпругата му също получава такава.
Моли да бъде отменено обжалваното определение.
Подадената частна жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице а разгледана по съществото си е неоснователна. Съдът приема, че със същата се обжалва разпореждането в частта, в която е отказано на жалбоподателя освобождаване от д.т. в размер на 30 евро за всеки един от исковете му, тъй като в останалата част, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва разпореждането.
Жалбоподателят е отправил искане до СГС от 11.08.2026г. за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса по предявените искове . С искането е представил декларация за семейното си и имотно състояние и за доходите си. Въз основа на представената от ищеца декларация и извършена служебна справка, СГС е направил извод, че не са налице условията за пълно освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса на основание чл.
1
83 ал.2 от ГПК поради липса на средства, с които същата да бъде заплатена.
Настоящата инстанция споделя правните изводи в обжалваното определение, поради което препраща към тях.
Законосъобразен е изводът на първата инстанция, че по приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние от 08.08.2026 г., твърдяната липса на трудова заетост или друг източник на доходи не е надлежно подкрепено с удостоверение или данни от данъчните органи или осигурителния институт. Видно от служебно извършена справка, жалбоподателят е пропуснал да декларира участието си като управител на „Белтрейдконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028163 (от 17.04.2014 г.), „Княжество Династия Д. Х.
ООД, ЕИК 200820880 (от 18.08.2009 г.), „Хелттрасконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028590 (от 17.04.2014 г.), „Хелтпродукт“ ЕООД, ЕИК 203208510 (от 08.09.2014 г.), като по аргумент от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна и липсват доказателства да не е изплащано възнаграждение на управителя по учреденото с договора за възлагане на управление по чл.141, ал.7 ТЗ мандатно правоотношение, респ. същото да е възникнало като безвъзмездно. Правилно е прието, че същият е в трудоспособна възраст, като не се доказва с писмени доказателства състояние, което не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи.
Правилно е отчетено, че с оглед участието му в редица дружества, като съдружник, както и като управител, е вероятно да реализира доходи. Правилно е отчетено, че същият се титулова с редица научни звания, което прави вероятно получаването на доходи от научна дейност.
Съдът е отказал да освободи ищеца от държавна такса в минимален размер, която не се явява непосилна и в същото време е гаранция за добросъвестно упражняване на правото на иск.
На последно място, обжалваното определение не е постановено от незаконен състав, като не са представени доказателства от жалбоподателя, че съдията-докладчик е бил заинтересован и и следвало сам да се отведе от разглеждането на делото.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че разпореждането, с което е отказано на ищеца освобождаване от държавна такса е законосъобразно, тъй като той не е доказал наличието на предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК за пълно освобождаване от заплащане на държавна такса и следва да бъде оставена без уважение частната му жалба, като бъде потвърдено обжалвания акт.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.08.2026 г. по гр. д. № 14799 /2013 г., по описа на СГС в обжалваната част.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на 2 страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3