Решение № 152 от 13.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. В., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201552 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН по жалба, подадена в срок от „И.“ ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.В., Ул.“С.К.“ № 13, общ. В., обл. В., представлявано от управителя си И. Ц. Д., чрез адв. И. Д. – АК В., съдебен адрес: гр. В., ул.“К.Д.“ № 19, общ. В., обл. В. против Наказателно постановление № 05-2500162/10.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ /Кодекс на труда/ за извършено нарушение на чл.

62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Процесуалният представител на жалбоподателя твърди в съдебно заседание, че процесното НП е незаконосъобразно и необосновано, поради което моли Съда да го отмени изцяло. Релевират се съображения за неизпълнение на задължение от страна на АНО за установяване в цялост на фактите, предмет на процесното НП. Сочи се още, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилното субсумиране към относимата материалноправна норма. Претендират се направените разноски за адвокат.

Процесуалният представител на ответната страна изразява становище в противоположна посока, като моли Съда да потвърди издаденото НП.

Поддържа, че нарушението било установено, не били допуснати съществени процесуални нарушения, поради и което атакуваното НП следвало да бъде потвърдено. Претендират се направените разноски за юрисконсулт.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 09.7.2025 г. около 08:20 ч. била извършена проверка от служители на ДИТ- гр. В. в обект: оранжерии – производство на домати и краставици, находящи се в гр. В., Южна промишлена зона. В обекта били установени лицата Ц.С.А., ЕГН: **********. Същата попълнила предоставена й декларация, в която изрично посочила, че няма сключен трудов договор с жалбоподателя, извършва трудова дейност от 07:30 до 10:00 ч., изпълнява длъжността „общ работник“ срещу възнаграждение в размер на 40 лв. дневно.

Като начална дата за започване на работа било отразено 09.07.2025 г. Били посочени почивни дни – събота и неделя, както и почивки в работния ден – 2 Х 15 мин. След приключване на проверката по работни места дружеството жалбоподател било призовано по реда на чл. 45, ал. 1 АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ В.. След предоставяне на нов срок за представяне на вътрешно-фирмена документация същата била получена от Нора Д. – съдружник в дружеството. По отношение на лицето Ц.С.А. не бил представен писмен трудов договор.

На 31.07.2025 г. била извършена служебна проверка в регистъра на единния електронен трудов запис, от която било видно, че „И.“ ООД не бил вписал по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ писмен трудов договор с Ц.С.А. от 09.074.2025 г. Въз основа на установеното, свидетелят А. А. Ш. – Т. приела, че било налице трудово правоотношение между лицето А. и жалбоподателя.

Свидетелката Т. приела също, че е извършено нарушение на чл. 62, ал.1 във вр с чл. 1, ал. 2 от КТ и съставила АУАН срещу жалбоподателя. В АУАН било отразено, че на 09.07.2025 г. жалбоподателят нарушил посочените по- горе текстове от КТ, като допуснал на работа лицето Ц.С.А., без да е сключил с него писмен трудов договор. Актът бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства-административно-наказателната преписка и показанията на свидетелката А. А. Ш. – Т.. В конкретния случай според Съда, актосъставителката Т. е обосновала своя извод за наличие на административно нарушение единствено въз основа на представената декларация от страна на А., като според Т. в същата се съдържали елементи на трудово правоотношение, въпреки, че в декларацията изрично било посочено от страна на декларатора, че извършваната дейност е за времето от 07:30 до 10:00 ч. с две почивки от по 15 минути. Т. обаче не изследвала и други обстоятелства, които да са относими към същинската дейност, извършвана от лицето.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно, а подадената жалба е основателна, като съображенията на Съда в тази насока са следните:

На първо място Съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ.

Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на 2 труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от свидетелката А. А. Ш. - Т., която към момента на съставянето му, както и към момента на даване на показания в съдебно заседание е работила на длъжността главен инспектор в ДИТ- гр. В., следователно е била компетентна да издава АУАН.

Съставените АУАН и на НП са издадени преди изтичане на срока по чл.

34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, притежават формално всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството - жалбоподател и свидетел, присъствал при установяване на нарушението - Петър Цветанов Петров. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда писмената форма като форма за сключване на трудовия договор. Работодател, който не изпълни това законово изискване се санкционира на основание чл. 414, ал. 3 от КТ с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпването на работа. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

3

Трудовият договор е вид двустранен, възмезден договор, който поражда трудовото правоотношение между страните по него. Сключеният трудов договор урежда предоставянето на работна сила, т. е. престира се труд срещу възнаграждение. Работната сила се предоставя от едната страна по договора /работник, служител/ на другата страна /работодател/ за конкретно определена работа, на определено работно място и място на работа, при определени от Кодекса на труда и други подзаконови нормативни актове условия, за определено работно време, при определени предварително от работодателя административноорганизационни, технологични и дисциплинарни изисквания. Специфичният предмет на трудовия договор /престирането на работна сила/ отличава трудовото от облигационното правоотношение, а оттам и трудовия от гражданския договор. При гражданските се уговоря определен резултат по реда на ЗЗД, а при трудовите - работна сила, като работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, които характеризират трудовия договор, който следва да бъде сключен по реда и при условията на КТ. Гражданският договор предполага еднократно изпълнение на определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява.

Трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват.

Изхождайки от горецитираните законови разпоредби и принципни положения, Съдът намира за недоказани по несъмнен начин нито констатациите на актосъставителя, възприети и от административно наказващия орган, че към момента на извършената проверка между дружеството жалбоподател „И.“ ООД и лицето Ц.С.А. са били налице трудови правоотношения и престиране на работна сила, нито качеството на работодател, така както е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

В настоящият случай правоотношенията между санкционираното дружество и А. не се характеризират като трудови, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че съдържат всички съществени елементи от трудовото правоотношение, каквито се явяват място на работа, начало и край на работно време, трудово възнаграждение, почивки в работния ден, почивни дни. Тези обстоятелства обективно не се установяват от представената по преписката Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ. Нещо повече А. е вписала обстоятелството, че извършва дейност за времето от 07:30 до 10:00 ч. с две почивки от по 15 минути всяка. В този смисъл липсват категорични доказателства относно предоставянето на работната сила от А. при условия, създадени от жалбоподателя като работодател, при които условия този, който полага труда да бъде поставен в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя. В случая не се установява трайност и постоянство в изпълнението на работата, което е основна характеристика, отличаваща трудовото правоотношение и е важна индиция с доказателствено значение, че липсва наемане на работната сила на трудещия се. Контролният орган не е установил периодичност и продължителен период 4 на престиране на жив труд от страна на А. на обекта, имайки предвид приобщената към доказателствения материал собственоръчно попълнена декларация от същата с посочено работно време от 07:30 до 10:00 ч. с две почивки от по 15 минути всяка. Макар лицето Ц. А. да е установена на обекта да мие пътеките в оранжерията, проверяващите нямат данни тази дейност да е осъществявана продължително и многократно, под формата на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват, с което се характеризират трудовите правоотношения. Други доказателства не се събраха. В този смисъл по делото не се установява уговорка, че отношенията на страните ще траят безсрочно, което е индиция за наличие на трудово правоотношение, макар законодателят в чл. 68 и чл. 70 от КТ изрично да е предвидил, че трудовият договор също може да бъде сключен за определен срок, но това изключение касае случаи, при които също следва да бъде фиксиран някакъв срок.