Решение № 5568 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5568 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100505392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20018833 от 07.03.2022 г., постановено по гр. дело № 50466/2020 г. по описа на СРС, ГО, 87-ми състав, е отхвърлен предявения от Х. М. Х. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ А Д сумата от 228,43 лева, представляваща неоснователно платена сума за главница за презюмирано количество електриеска енергия, начислена по фактура

№

0003237420/09.08.2019 г., издадена от ответника за клиентски номер 530000961957 за обект, находящ се в гр. Ботевград, област София, ул. ****, начислена по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, чл.

56 от ПИКЕЕ за периода от 23.02.2019 г. до 23.05.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2020 г. по ч.гр.д. № 16244/2020 г. на СРС, 87 състав, като неоснователен.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 350 лв., разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. М.Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е установил наличието на обилигационно 1 правоотношение с ответника, тъй като по делото не били представени доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имота, до който е доставяна електрическа енергия, т.е. че има качеството на потребител. Сочи още, че за ответника липсва нормативно установена възможност по чл. 50 ПИККЕ да начислява сума по корекция, тъй като било налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и приетата от КЕВР разпоредбата на чл. 56 от ПИККЕ, като с оглед разпоредбата на чл. 15 ЗНА съдът следвало да приложи разпоредбата на закона, а не на противоречащия подзаконов нормативен акт. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи отрицателния установителен иск.

Въззиваемият ответник – „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Ф., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че от приетите като писмени доказателства - Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната 2 електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Протоколи на Общо събрание на ЕС, находяща се в гр. Ботевград, област София, ул. ****, и удостовереното в същите, се установява, че ищецът в качеството си на собственик на процесния имот, а именно Апартамент № 14, е гласувал присъствено, заедно с останалите етажни собственици в ЕС на сградата, находяща се в гр. Ботевград, област София, ул. **** и са приети решения, с което за управител и представляващ етажната собственост е бил избран В.П.К., който е бил и упълномощен, в качеството му на управител на ЕС да провежда процедура по присъединяване на сградата към електрозахранването. Тези решения не са били оспорени по реда на ЗУЕС, същите са били стабилизирани и са произвели правни последици. Ето защо в конкретния случай настоящият съдебен състав приема за установено при усливята на чл.

154, ал. 1 ГПК, че Х. М. Х. е собственик на имота и се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, а оплакванията в обратна насока са неоснователни.

С оглед наведените в жалбата оплакване следва да се отбележи още, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти.

Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ, издадени от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/- ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. са изпълнени условията, доколкото към момента на проверката – 23.05.2010 г.

ПИККЕ е в сила, в какъвто смисъл са споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО/. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал.

1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР.

Процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ - ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. , тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 23.05.2010 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Или новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България това е 3

„Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № JI- 135-07/13.08.2004 г. Ето защо не е налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и приетата от КЕВР разпоредбата на чл. 56 от ПИККЕ.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и относно стойността на определената корекция, то в съответствие с разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018833 от 07.03.2022 г., постановено по гр. дело № 50466/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 87-ми състав.

ОСЪЖДА Х. М. Х., ЕЕН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис партер – адв. М.Л., да заплати на „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4