Определение № 22 от 14.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Монтана, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500514 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. против разпореждане № 50628/17.10.2018 г. по гр. д. № 48232/2018 г. по описа на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба върната на подателката като нередовна.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, затова жалбоподателката моли то да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че след като делото е било получено в СРС, изпратено от СГС поради изменение в цената на иска, то районният съд е следвало да й даде нови указания. Посочва, че през октомври 2018 г. е подала молба, с която увеличава цената на иска, което задължава съда да го изпрати на СГС, а не да прекратява производството.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на жалбоподателката и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 от ГПК от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Жалбоподателката М. Д. е предявила първоначално пред Софийски градски съд иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу С.Д.. Исковата молба е била оставена без движение с указания за противоречие между обстоятелствената част и петитума досежно ответника. Съдът е указал на ищцата, че не е разграничила вредите, които претендира да бъдат обезщетени. На 7 ноември 2016 г. указанията на съда са били съобщени на ищцата и от този момент е започнал да тече едноседмичен срок за 1 отстраняване на нередовностите. На 14 ноември 2016 г. ищцата е подала молба, с която е повторила твърденията си, но предметът на спора отново не е бил ясно очертан, затова съдът с определение от 28 май 2018 г. повторно е оставил исковата молба без движение. На 8 юни 2018 г. ищцата е подала молба, с която е заявила, че намалява цената на иска до размер от 23 850 лв. С определение № 14379/27.06.2018 г. СГС е прекратил производството по висящото пред него гр. д. № 11666/2016 г. и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

СРС е образувал гр. д. № 48232/2018г. и с обжалваното разпореждане от 17 октомври 2018 г. е постановил връщане на искавата молба на М. Д. на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК, тъй като в срока, за отстраняване на нередовности, даден от СГС, указанията на съда не са били изпълнени.

Въззивният съд намира разпореждането за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава и оставя частната жалба без уважение.

Започналото пред СГС по иск на М. Д. исково производство е продължило пред СРС поради намаляване цената на иска, което е обосновало промяна в родовата подсъдност. Процесуалните действия, извършени от завеждане на иска пред СГС до прекратяване на производството пред този съд и изпращането му на СРС, запазват своето действие. Те са били осъществени в един надлежно образуван граждански процес пред компетентен съд съобразно цената в първоначалната искова молба и местоживеенето на ответника.

Правилно първоинстанционният СРС е констатирал, че е налице неизпъленние на указания, вече дадени в процеса, и е приложил правилото на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба. СРС не е имал задължението за пореден път да дава указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 от ГПК. Ищцата на два пъти е получила възможност да уточни и допълни исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК за нейното съдържание, но не е го е сторила.

Дадените от СГС указания в първоначално образуваното дело са достигнали до ищцата и тя, ако все още е имала интерес от разглеждане на иска, е следвало да отстрани нередовностите. Намаляването на цената на иска е единственото действие, което тя е предприела с молбата си от 8 юни 2018 г., но указанията за посочване на надлежeн ответник, на банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, вид на вредите и разграничение по пера и периоди са останали неизпълнени. Съобщението до Д. е било получено от пълномощника й на 4 юни 2018 г., едноседмичният срок за изпълнение е изтекъл на 11 юни 2018 г. В този срок е постъпила единствено молба за изменение на иска чрез намаляване цената.

Исковата молба е неясна, въпреки множеството твърдения в нея е невъзможно да се очертае предмет на процеса и да се изведе какъв е видът на търсената защита и в какви граници се търси обезщетение, нито пък какви са точно понесените от ищцата 2 вреди. Недопустимо е да се даде ход на такава искова молба, защото би се поставил ответикът в невъзможност да организира защитата си, а за съда да постанови решение, адекватно на търсената защита.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА жалба на М. Д. против разпореждане № 50628/17.10.2018 г. по гр. д. № 48232/2018 г. по описа на Софийския районен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Монтана, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500514 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. против разпореждане № 50628/17.10.2018 г. по гр. д. № 48232/2018 г. по описа на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба върната на подателката като нередовна.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, затова жалбоподателката моли то да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че след като делото е било получено в СРС, изпратено от СГС поради изменение в цената на иска, то районният съд е следвало да й даде нови указания. Посочва, че през октомври 2018 г. е подала молба, с която увеличава цената на иска, което задължава съда да го изпрати на СГС, а не да прекратява производството.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на жалбоподателката и приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 274 от ГПК от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Жалбоподателката М. Д. е предявила първоначално пред Софийски градски съд иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу С.Д.. Исковата молба е била оставена без движение с указания за противоречие между обстоятелствената част и петитума досежно ответника. Съдът е указал на ищцата, че не е разграничила вредите, които претендира да бъдат обезщетени. На 7 ноември 2016 г. указанията на съда са били съобщени на ищцата и от този момент е започнал да тече едноседмичен срок за 1 отстраняване на нередовностите. На 14 ноември 2016 г. ищцата е подала молба, с която е повторила твърденията си, но предметът на спора отново не е бил ясно очертан, затова съдът с определение от 28 май 2018 г. повторно е оставил исковата молба без движение. На 8 юни 2018 г. ищцата е подала молба, с която е заявила, че намалява цената на иска до размер от 23 850 лв. С определение № 14379/27.06.2018 г. СГС е прекратил производството по висящото пред него гр. д. № 11666/2016 г. и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

СРС е образувал гр. д. № 48232/2018г. и с обжалваното разпореждане от 17 октомври 2018 г. е постановил връщане на искавата молба на М. Д. на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК, тъй като в срока, за отстраняване на нередовности, даден от СГС, указанията на съда не са били изпълнени.

Въззивният съд намира разпореждането за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава и оставя частната жалба без уважение.

Започналото пред СГС по иск на М. Д. исково производство е продължило пред СРС поради намаляване цената на иска, което е обосновало промяна в родовата подсъдност. Процесуалните действия, извършени от завеждане на иска пред СГС до прекратяване на производството пред този съд и изпращането му на СРС, запазват своето действие. Те са били осъществени в един надлежно образуван граждански процес пред компетентен съд съобразно цената в първоначалната искова молба и местоживеенето на ответника.

Правилно първоинстанционният СРС е констатирал, че е налице неизпъленние на указания, вече дадени в процеса, и е приложил правилото на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба. СРС не е имал задължението за пореден път да дава указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 от ГПК. Ищцата на два пъти е получила възможност да уточни и допълни исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК за нейното съдържание, но не е го е сторила.

Дадените от СГС указания в първоначално образуваното дело са достигнали до ищцата и тя, ако все още е имала интерес от разглеждане на иска, е следвало да отстрани нередовностите. Намаляването на цената на иска е единственото действие, което тя е предприела с молбата си от 8 юни 2018 г., но указанията за посочване на надлежeн ответник, на банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, вид на вредите и разграничение по пера и периоди са останали неизпълнени. Съобщението до Д. е било получено от пълномощника й на 4 юни 2018 г., едноседмичният срок за изпълнение е изтекъл на 11 юни 2018 г. В този срок е постъпила единствено молба за изменение на иска чрез намаляване цената.

Исковата молба е неясна, въпреки множеството твърдения в нея е невъзможно да се очертае предмет на процеса и да се изведе какъв е видът на търсената защита и в какви граници се търси обезщетение, нито пък какви са точно понесените от ищцата 2 вреди. Недопустимо е да се даде ход на такава искова молба, защото би се поставил ответикът в невъзможност да организира защитата си, а за съда да постанови решение, адекватно на търсената защита.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА жалба на М. Д. против разпореждане № 50628/17.10.2018 г. по гр. д. № 48232/2018 г. по описа на Софийския районен съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3